Т оплофикационните дружества и битовите потребители на природен газ ще получат компенсации заради растящите цени на синьото гориво.
Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки програма за компенсиране на тези клиенти.
Програмата предвижда подкрепа с фиксирана сума за всеки мегаватчас използван природен газ, съобщиха от правителствената пресслужба.
Индикативният размер на финансирането по програмата е 140 млн. лв., а периодът на подпомагане е от 1 декември 2021 г. – 31 януари 2022 г.
Очаква се от програмата да се възползват близо 140 хил. клиенти на природен газ. Te са част от целия пакет мерки, одобрен от правителството за компенсиране на индустрията и бита във връзка с високия ръст на цените на електроенергията и природния газ, в размер на 1.5 милиарда лева.
Компенсациите ще се изчисляват като 50% от разликата между цената на обществен доставчик, одобрена от КЕВР за съответния месец, и прогнозната цена на природния газ за първото тримесечие на 2022 г. съгласно ценовото решение на регулатора от 1 юли 2021 г. В сумите не е включен ДДС. Компенсациите ще се отразяват в издадените от съответния доставчик фактури като намаление на дължимата за плащане сума.
В сметките за месец януари 2022 г. ще бъде включен целият размер на компенсацията за месец декември 2021 и месец януари 2022 г.
Програмата ще се реализира след получаване на положително решение от Европейската комисия или на становище, че компенсациите не представляват държавна помощ. По аналогия с програмата за компенсиране заради високите цени на електроенергията, предстои Министерството на енергетиката да сключи договори с доставчиците-крайни снабдители на природен газ, с обществения доставчик или търговците на природен газ.
"Сметките на битовите потребители са под мораториум. Те не са били вдигани и няма да се вдигнат, докато има мораториум". Това заяви премиерът Кирил Петков преди началото на днешното правителствено заседание, коментирайки високите цени на електроенергията.
В кризата с тока, бонуси в ЕСО по 1 700 лв., от чистачка
"По-високата цена, която някои от потребителите в момента виждат, е на база новите цени, които бяха сложени през миналото лято. Няма нови цени за битовите потребители. В момента работим много усърдно за това, когато махнем мораториума, да няма никакъв остър скок в тези цени", посочи Петков.
"Бизнесът е компенсиран със 110 лв. от бюджета за ноември месец, със 130 лв. за декември месец. Сложили сме таван до 250 лв., в зависимост от пазарните цени, по механизма, който днес ще обсъдим, за януари", допълни още той. Премиерът обясни, че държавната помощ за бизнеса за месец декември ще влезе в сметките за електричество, които фирмите ще получат в началото на февруари.
Режим на тока заради високите цени
"Да се успокоят всички, че цените, които ще плащат за ток, ще бъдат намалени в следващата им сметка, за газа - по същия начин.
Имаме помощи, които и за декември, и за януари ще се отразят в сметките, които ще се видят в началото на февруари", каза още премиерът.
Икономист с прогноза за цените на тока след мораториума
Кирил Петков заяви още, че правителството на Република Северна Македония идва на посещение у нас следващия вторник, 25 януари.
"Имаме възможността да направим нещо, което последните 30 години не е направено", коментира той два дни след визитата му в Скопие.
Трябва да наваксаме задачите, които не са направени. Трябва да видим как в най-къси срокове да имаме влакова линия между София и Скопие, как може да се пътува с кола по-бързо, как наистина да имаме полет за половин час, как да имаме културен календар, как образователните програми да имат координация.
Румен Радев с първи коментар за посещението на Кирил Петков в Скопие
"Всичко това ще бъде свършено на предстоящата на 25 януари правителствена среща", каза Петков, добавяйки, че ще се направи реален план за постижения през следващите 6 месеца.
По-рано днес пък вицепремиерът по европейските въпроси на Република Северна Македония Боян Маричич коментира, че това първо посещение след съставянето на новите правителства на двете страни представя новия подход в разговорите - взаимно уважение, открит диалог и разширен кръг теми.
Във вторник българският премиер Кирил Петков бе на еднодневно официално посещение в Скопие, където на съвместна пресконференция с премиера Димитър Ковачевски обяви, че България приема да използва името Северна Македония вместо названието Република Северна Македония.
В предаването "Клик плус" на телевизия ТВ21 Маричич отбеляза, че новата енергия, която е била усетена на пресконференцията на премиерите на двете страни Кирил Петков и Димитър Ковачевски, трябва да задейства конкретни стъпки и мерки за нова динамика.
След посещението в Скопие: Кирил Петков отчете два основни успеха
Той допълни, че целта на новата динамика е да бъде интензивна, продуктивна и да даде резултат в реален срок.
Затова още във вторник се разбрахме за междуправителствено заседание в София. Ще има доста министри от двете страни и ще бъдат съставени работни групи, ще се поемат конкретни задължения и ще се установи интензивна динамика на срещите, каза Маричич.
Вицепремиерът отбеляза, че това ще донесе конкретни и осезателни резултати в изграждането на доверие и атмосфера за решаване на отворените въпроси, както и и за вдигане на ветото.
Според Маричич решението за краткото име на Северна Македония е доказателство, че има воля за преодоляване на проблемите между двете страни.
Петков и Ковачевски се срещнаха в Скопие, какво се договориха
Този въпрос бе повдигнат преди повече от две години и беше една от трите спънки от българска страна. За да не блокират използването на краткото име, поискаха да се изпрати нота, която обяснява, че Северна Македония няма териториални претенции, уточни Маричич.
Той допълни, че досега подходът е бил всички въпроси да бъдат разглеждани в пакет, което не е довело до резултат, въпреки че точките са били определени предварително.
Тактически беше важно да се реши този въпрос като жест на добра воля от двете страни, за да се затвори един от отворените въпроси. Останалите точки от пакета 5+1 трябва да се решават в пакет, но този въпрос беше най-малко спорен, каза още Маричич.
По думите на вицепремиера целта на новия подход в разговорите с България е да включва повече теми, за да има по-широк кръг мерки за изграждане на доверието чрез конкретни стъпки, които ще имат значение за гражданите.
Не бягаме от историческите въпроси, но с разширяването на набора от теми ще можем да подобрим атмосферата и да работим в атмосфера на взаимно доверие, изтъкна Маричич.
