С началото на активния летен сезон цените по българското Черноморие отново предизвикаха оживени коментари. В социалните мрежи туристи публикуват касови бележки и видеа от заведения, а въпросът „скъпо ли е на морето“ отново раздели мненията, съобщава NOVA.
Темата беше обсъдена с икономиста Николай Филибев, Константин Занков от Института за анализи и оценки в туризма, хотелиера и ресторантьор Георги Тръпков и Меги Савова, която разказа за личен случай в заведение в Созопол.
Гостите се обединиха около тезата, че не цената сама по себе си е най-големият проблем, а усещането на клиента дали получава достатъчно срещу парите си.
Според Филибев секторът трябва да инвестира повече в персонал и качество на обслужването. Той посочи, че ниските разходи за труд и вносът на работници от трети страни често водят до спад в качеството. Занков допълни, че има много добри примери по Черноморието, но те трябва да бъдат показвани по-често, за да не се създава впечатление, че целият сектор работи лошо.
Според експертите туристите все по-често сравняват България с Гърция, Турция, Черна гора, Италия и Испания, особено след преминаването към евро. Затова българският туризъм ще трябва да защитава цените си не само с локация, а с качество, обслужване и преживяване.
По думите на икономиста Николай Филибев големият проблем е съотношението между цена и качество.
„Това, което видяхме, е, че влязохме в еврото и единственото, което се вдигна, са цените. Туристите обаче не се увеличиха така, както се очакваше“, коментира той.
По думите му секторът на хотелиерството, ресторантьорството и развлеченията отчита една от най-високите инфлации през последните години. Според него това отблъсква част от чуждестранните туристи, които започват да избират алтернативни дестинации.
Филибев посочи и лични примери с румънски туристи, които тази година са се отказали от почивка на българското море заради по-високи хотелски цени.
Константин Занков от Института за анализи и оценки в туризма предупреди, че темата не бива да се обобщава само с най-скъпите или най-лошите примери. „Не трябва да генерализираме. Има заведения с много високи цени, но има и места с добро съотношение цена-качество“, заяви той.
Според него пазарът сам регулира част от тези практики. Ако клиентът види цена от 9 евро за таратор или остане недоволен от качеството, той може да стане, да си тръгне и да остави негативен отзив.
Занков подчерта, че туризмът продава преживяване, а не само храна. По думите му българските заведения трябва да наблягат повече на местните продукти, прясната риба, мидите от Черноморието и автентичната българска кухня.
Меги Савова разказа за случай в Стария град на Созопол, при който с компания седнали да изпият кафе и да хапнат торта. Според нея на място имало обявена промоция за кафе и торта, но при получаване на сметката се оказало, че тя не важи за безкофеиновото кафе.
Крайната сметка била 27 евро. Савова уточни, че проблемът за нея не е толкова в цената, колкото в липсата на яснота и в усещането за подвеждане. „Всеки има право да определя цените си. Проблемът е, когато започнеш да играеш на дребно“, каза тя.
По думите ѝ управителят на заведението я е потърсил на следващия ден, извинил се е и е предложил компенсация. Тя отказала връщане на пари, но настояла подобни случаи да не се повтарят.
Хотелиерът и ресторантьор Георги Тръпков призна, че в България има случаи на необосновано високи цени, но според него не всички ресторанти работят по този начин. „По-голямата част от нашия бранш не гледа тавана, за да определи цените. Прави се сметка - себестойност, ток, персонал, обслужване, готвачи, сервитьори“, обясни той.
Тръпков коментира и сравнението с Италия, където кафе в Сан Ремо може да струва 1,20 евро. По думите му цената зависи от много фактори - място, обслужване, персонал и тип заведение. Той защити практиката с дневни менюта, като посочи, че такива има и в България, но според него прекалено ниската цена не винаги означава качество.
В разговора беше направено сравнение с Испания, Италия и Франция, където в много заведения се предлагат дневни менюта с първо, второ, десерт, хляб и напитка за около 14-17 евро.
Според Тръпков подобна практика вече се налага и у нас, но не може да бъде универсално решение за всички заведения. По думите му дневното меню често работи при голям оборот и бързо обслужване, но не е подходящо за всеки ресторант. Занков също посочи, че дневните менюта могат да бъдат добра формула, защото намаляват себестойността чрез по-голям обем и по-бърза реализация.
