Н овото правителство не се различава от предишните управления по отношение на финансовата политика и продължава да трупа дългове. Това заяви в кулоарите на Народното събрание депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев, цитиран от DarikNews.bg.
Повод за коментара му стана информацията за новия държавен дълг, поет от България на международните пазари.
Гълъб Донев: Новият дълг е неизбежен, таванът е 3,8 млрд. евро
„Новото правителство е като старото, само че е ново. Това, което се случи вчера, поредният дълг, който изтегли България в размер на приблизително 8 млрд. лева. Това е изключително лош сигнал за случващото се в страната“, заяви Ганев.
По думите му общата задлъжнялост на държавата вече достига около 60 млрд. лева, което според него поражда сериозни въпроси за устойчивостта на публичните финанси и за начина, по който се управляват бюджетните средства.
Представителят на „Възраждане“ изрази опасения, че натрупването на нови заеми ще доведе до увеличаване на разходите по обслужването на дълга и ще натовари бъдещите бюджети.
Според него управляващото мнозинство не предлага достатъчно ясна визия за ограничаване на държавните разходи и за намаляване на необходимостта от ново външно финансиране.
Ганев отправи критики и към кадровата политика на управляващите, като заяви, че новите назначения в различни държавни структури пораждат съмнения относно критериите, по които се подбират ръководните кадри.
По думите му обществото очаква повече прозрачност при вземането на подобни решения и по-ясни аргументи за назначенията в администрацията и държавните институции.
Темата за държавния дълг се превърна в една от основните линии на политически сблъсък между управляващите и опозицията през последните месеци. Докато от правителството посочват, че поемането на нови заеми е необходимо за финансирането на бюджетните разходи, инвестиционни програми и рефинансирането на стари задължения, опозиционните партии предупреждават за рисковете от нарастващата задлъжнялост.
Според данни на Министерството на финансите държавният дълг на България остава сред най-ниските в Европейския съюз като дял от брутния вътрешен продукт. Въпреки това през последните години размерът му постепенно нараства заради поредицата от кризи, необходимостта от допълнителни бюджетни разходи и увеличените инвестиционни програми.
В последните седмици дебатът за състоянието на публичните финанси се изостри и заради обсъжданията около подготовката на бюджета, изпълнението на критериите за членство в еврозоната и необходимостта от осигуряване на средства за редица държавни политики.
Очаква се темата за дълга и финансовото състояние на страната да остане сред водещите въпроси в парламента и през следващите седмици, особено на фона на предстоящите дискусии за бюджетната рамка и икономическите приоритети на правителството.
