П ърви вот на недоверие към кабинета „Денков – Габриел”. Дебатите се провеждат на извънредно заседание на парламента.
"Опорките" на управляващите за дебатите по вота на недоверие изтекоха в медиите, коментираха от „Възраждане“ и „Има такъв народ“ по време на разискванията по внесения вот на недоверие към кабинета "Денков" "заради провала на правителството в сектор "Енергетика".
Миналата седмица „Възраждане“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и независимият депутат Радостин Василев обявиха, че внасят 72 подписа за разглеждане на вота на недоверие.
След изказването на съпредседателя на ПГ на „Продължаваме промяната-Демократична България“ Кирил Петков, депутатът от "Възраждане" Искра Михайлова го репликира, че е объркал изказването си с министър-председателя Николай Денков. „Тези ваши думи ги четем от вчера. Ако не знаете, вашите опорки изтекоха в медиите“, заяви тя. Следете си сценария, защото го сгрешихте още от първото излизане, призова Михайлова.
Председателят на ПГ на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов каза, че файлът се казва „Разпределение на говоренето на министрите. Вот на недоверие. Опорка“ и коментира какво следва в дебата. По думите му вниманието следва да се насочи „към голямата картина, към колосалния напредък“ за четири месеца. Дебатът не е дали ще се затворят тецовете, дебатът е дали България ще вземе 4,2 млрд. лева, на които Кирил Петков каза 1,2 млрд., коментира Йорданов.
"Министър Радев трябва да започне с очертание на голямата картина в енергетика и да оборва всяка лъжа в конкретика и да използва думата "лъжа" свободно", продължи да коментира Йорданов предполагаемия сценарий.
Той посочи, че за финансовия министър пишело, че, ако успее, ще говори от трибуната, ако не - пред медиите в кулоарите, а премиерът Денков трябвало да обобщи визионерски отвъд дребните предизборни кавги и да посочи колосалния напредък, който кабинетът е отключил в безпрецедентно кратки срокове.
Накрая Йорданов остави „опорките“ на парламентарната трибуна за ориентиране на управляващите.
В отговор Кирил Петков изрази съжаление, че единственото, с което са успели да отговорят на неговата реч, са „някакви комедийни изказвания“ на хората от „Има такъв народ“.
"Знам, че там има големи способности и правят шоу от много време, но тук става дума за българската енергетика, за българското правителство, става дума за бъдещето на България, заяви той. Ако нямате позитивни решения, ако нямате политики, с които българите да живеят по-добре, единственото, което правите, е да използвате страха на хората във вашия вот на недоверие, който няма да бъде успешен, с надеждата да направите някакви малки предизборни лозунги за следващите две седмици", коментира Петков.
"България е напът да се превърне от износител на електроенергия във вносител с всички, произтичащи от това рискове", заяви по-рано Искра Михайлова от „Възраждане“ от името на вносителите на вота на недоверие към правителството на Николай Денков.
В мотивите Искра Михайлова припомни, че базов критерий за развитие на енергетиката е наличието на собствен ресурс.
"Безотговорните действия на това правителство подписаха смъртната присъда на българската енергетика", посочи Михайлова. Тя допълни, че цели региони в Южна България са под риск от икономическа катастрофа, която ще доведе до обезлюдяване, в последна сметка до демографски колапс, в нашата страна.
Искра Михайлова заяви, че общественият кредит на доверие към това правителство е напълно изчерпан. "Продължаването на неговата работа би довела до изключително тежки последици за България в дългосрочен план и сме на мнение, че то не е способно да защитава националните интереси. Лобизъм, корупция, некадърност в сферата на енергетиката, ще доведат до загуба на хиляди работни места и обезлюдяването на тези региони", заяви Михайлова.
В мотивите се посочва, че още в годините са били затворени блокове на АЕЦ ”Козлодуй”, зачеркнат е бил проектът АЕЦ „Белене”, провалени са били газопроводът "Южен поток" и нефтопроводът "Бургас - Александруполис", а бъдещето на въгледобива у нас е ставало все по-неясно.
"Близо 15 години управляващите от ГЕРБ не направиха нищо, за да защитят националния интерес - нещо, което видяхме нагледно, че е възможно и в рамките на ЕС, тъй като днес поляците не се притесняват за своите мини и ТЕЦ-ове. Сегашната управляваща коалиция продължи тази политика и днес тя достига до своя логичен край, под опеката на най-безпринципната политическа сглобка в новата българска история", заяви Михайлова и посочи, че в допълнение към всичко това, мнозинството в парламента е взело решение правителството да продаде оборудването за АЕЦ "Белене" и да постави в риск доставките на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй".
"Направихме всичко по силите си и продължаваме да се борим за бъдещето на нашата енергетика, което е в огромна степен и бъдеще на нашата държава", заявяват вносителите на вота на недоверие.
В мотивите се припомня още, че в 44 НС, на 31 януари 2020 г. е прието решение, което гарантира, че въглищни централи в България няма да бъдат закривани в обозримо бъдеще и държавният ТЕЦ - 2 ще бъде обезпечен да работи на пълен капацитет в дългосрочен план.
"На 12 януари тази година, на практика с пълно мнозинство в Народното събрание, беше прието решение за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика и по-конкретно да отпадне ангажиментът за намаляване на въглеродните емисии с 40% до края на 2025 г. спрямо 2019 г.", припомни Михайлова.
"През юли тази година беше прието решение, което гарантира, че терени на "Мини Марица-изток" няма да бъдат разпродадени на различни компании - процес, който щеше да ускори неимоверно ликвидацията на въгледобива в региона на Стара Загора. Решение, което обаче беше напълно неглижирано, както от служебния министър на енергетиката Росен Христов, така и от неговия наследник Румен Радев", заяви Михайлова.
"На фона на всичко това, българското правителство изпрати на Европейската комисия Териториални планове за справедлив преход, които противоречат на редица вече взети в НС решения. В мотивите се припомня, че на 13 септември тази година Министерският съвет е приел Пътна карта за климатична неутралност. Според тази карта закриването на термичните централи става необратимо, заявяват вносителите и изтъкват, че до 2026 г. базовите мощности на въглища трябва да се намалят до 2900 MW, което означава намаление с близо 1200 MW за следващите две години. До 2030 г. тези мощности трябва да се свият до 1600 MW, а до 2038 г, да бъдат изцяло ликвидирани", зави Михайлова.
Затварянето на енергийни мощности от 3650 MW за сметка на увеличаването на капацитета на ВЕИ в България с 3500 MW допълнителни мощности, предимно от вятър и слънце, до 2026 г., без те да са резервирани от конвенционални производства на електричество (ТЕЦ, АЕЦ или ВЕЦ), излага на риск цялата енергийна система на страната и нейната сигурност, се посочва в мотивите и се изтъква, че социалният ефект ще бъде катастрофален (съгласно образеца на териториалните планове за справедлив преход), защото намаляването на добива от ”Мини Марица -изток” и респективно производството на електроенергия от ТЕЦ с над 40% през 2025 г., ще остави без работа най-малко 14 000 души, а затварянето на въглищните централи ще остави без работа още над 37 000 души в област Стара Загора.
Общо за периода от 2023 г. до 2038 г. област Стара Загора ще загуби 51 000 работни места, което е над 53% от всички работни места в областта, а непряко засегнатите членове на семействата ще са повече от 146 000, което е над 45% от населението в област Стара Загора, заяви Михайлова. По думите ѝ с това един от най-развитите икономически региони ще бъде унищожен. В мотивите се изтъква още, че за региона ще настъпи демографски срив.
"Това би струвало на държавния бюджет над 360 млн. лева за обезщетения само за една година след закриването на работни места и съкращенията на служители в трите ТЕЦ и мините", заяви Михайлова. Липсва визия от страна на държавата за създаване на работни места и запазване жизнения стандарт на всички пряко и непряко засегнати от поетапното затваряне на минно-енергийния комплекс „Марица-изток”, посочват още вносителите.
В мотивите се допълва, че общата загуба за икономиката ще бъде над 2 млрд. лева годишно, на база 1,7 млрд., които евентуално ще получим еднократно по плановете от ЕС.
