П ървият държавен бюджет на България, изготвен изцяло в евро, вече е внесен в Народното събрание. Правителството публикува проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. заедно с Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г., която очертава финансовата рамка на страната през следващите три години, съобщава Dariknews.bg.
Как се стигна до Бюджет 2026
Бюджетната процедура за 2026 г. стартира със значително закъснение. Тя беше приета с решение на Министерския съвет от 17 юли 2025 г. – по-късно от обичайното заради неприемането в срок на Бюджет 2025, който е базата и отправната точка за подготовката на следващата година.
Първоначално изготвените проекти на бюджетни закони за 2026 г. бяха одобрени от Министерския съвет и внесени в Народното събрание през ноември 2025 г., но впоследствие бяха оттеглени с решение от 2 декември 2025 г. поради липса на консенсус със социалните партньори относно част от предлаганите консолидационни мерки. На 8 декември 2025 г. кабинетът повторно одобри законопроект за държавния бюджет и АСБП за периода 2026-2028 г., но заради последвалата оставка на правителството законопроектът не беше разгледан в парламента.
За да се осигури функционирането на държавата и общините, на 17 декември 2025 г. беше приет т.нар. удължителен закон – Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовните бюджетни закони. Той гарантира изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други плащания, ползването на данъчни преференции, както и реда за разходване на средства по бюджетите на общините, държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). С последващо изменение, прието на 18 март 2026 г., срокът на действие на удължителния закон беше продължен до приемането на редовен бюджет за 2026 г.
След проведените парламентарни избори на 19 април 2026 г. и сформирането на ново редовно правителство една от първите задачи беше изготвянето на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. и на актуализираната средносрочна прогноза като мотиви към него. Веднага след съставянето на кабинета бяха подготвени разчети при непроменени политики спрямо 2025 г., които очертаха дефицит по КФП в значителен размер – 7,4% от БВП, далеч над законовото ограничение от 3%. В тези разчети не са били отразени поети през 2024 г. и 2025 г. ангажименти на стойност около 2,2 млрд. евро, или 1,8% от БВП – основно инвестиционната програма на общините и инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“. Тези разчети формираха изходната позиция, наречена Базов бюджет.
Процедурата по прекомерен дефицит
На 3 юни 2026 г. Европейската комисия прие доклад по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, в който оцени състоянието на България по критерия за дефицит. През 2025 г. дефицитът е бил под 3% от БВП, като е отчетено увеличението на разходите за отбрана от 2024 г. насам съгласно националната клауза за дерогация в областта на отбраната. Според пролетната прогноза на Комисията обаче се очаква дефицитът да надхвърли референтната стойност от 3% от БВП през 2026 г. В доклада се заключава, че критерият за дефицит не е изпълнен от България, и Комисията предложи да бъде открита процедура при прекомерен дефицит.
В Годишния доклад за България за 2026 г. на Европейската комисия се посочва, че големите и постоянни увеличения в разходната част без компенсаторни структурни финансиращи мерки са довели до продължителни дефицити въпреки положителния растеж, и че страната може да се изправи пред предизвикателства при изпълнението на ангажиментите по средносрочния фискално-структурен план при липса на строги консолидационни усилия.
Макроикономическа рамка
Пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите предвижда растеж на икономиката от 2,6% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и запазване на ниво от 2,5% през 2028 г. Номиналният БВП се очаква да достигне 125,2 млрд. евро през 2026 г., 134,6 млрд. евро през 2027 г. и 143,3 млрд. евро през 2028 г.
Заради военния конфликт в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток, придружено от рязко повишение на котировките на суровия петрол и природния газ през март 2026 г., прогнозата е за съществено ускорение на инфлацията. Средногодишната инфлация през 2026 г. се очаква да се повиши до 4,3% според Хармонизирания индекс на потребителските цени, а нарастването на потребителските цени в края на годината да достигне 5,2%, при 3,5% към декември 2025 г. Средногодишната инфлация за 2027 г. се очаква да бъде 3,8%, след което да се забави до 2,5% през 2028 г.
Потенциалният растеж на икономиката е оценен на 3,3% за 2025 г., като се очаква да се забави до 2,9% през 2026 г. и съответно до 2,8% и 2,7% през 2027 г. и 2028 г. За 2026 г. се очаква положително отклонение от потенциала от 0,2%, след което то ще се затвори и ще премине в отрицателна територия.
Като основни рискове пред прогнозата се посочват международната икономическа среда, евентуално по-продължително блокиране на Ормузкия проток, по-нисък растеж в ЕС, по-агресивно повишаване на лихвите от ЕЦБ заради инфлацията, риск пред пълното изпълнение на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) през 2026 г., както и възможно повишаване на доходността по държавните ценни книжа.
Дефицит и консолидирана фискална програма
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% от БВП през 2027 г. и 3,0% от БВП през 2028 г. Така консолидирането на нивото на дефицита осигурява връщане в рамките на ограниченията в края на периода.
Приходите, помощите и даренията по КФП се предвиждат в размер на 49 615,3 млн. евро през 2026 г., 50 272,0 млн. евро през 2027 г. и 53 394,9 млн. евро през 2028 г. Ръстът през 2026 г. спрямо предварителните отчетни данни от 44 014,7 млн. евро за 2025 г. се дължи на заложените приходни мерки, на ръста на икономиката, на повишена събираемост и на очаквани по-високи приходи от ЕС.
Общите разходи по КФП са съответно 56 807,2 млн. евро през 2026 г., 55 350,8 млн. евро през 2027 г. и 57 687,0 млн. евро през 2028 г. По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 39,3% от БВП за 2026 г., 37,7% от БВП за 2027 г. и 37,1% от БВП за 2028 г., при 37,6% от БВП по предварителните отчетни данни за 2025 г.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ нараства до 5,4% от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно консолидиране до 3,9% от БВП през 2027 г. и 3,3% от БВП през 2028 г. Нарастването през 2026 г. отразява главно ефекта от структурното увеличение през предходните години на разходите за възнаграждения в публичния сектор и на социалните плащания. Делът на приходите на сектора достига 39,9% от БВП през 2026 г. и 37,0% от БВП през 2028 г., а разходите – 45,3% от БВП през 2026 г., които след това намаляват до 40,3% от БВП за 2028 г.
Държавният бюджет за 2026 г. в цифри
Със Закона за държавния бюджет за 2026 г. се приемат приходи, помощи и дарения по държавния бюджет в размер на 28 455 734,1 хил. евро. От тях данъчните приходи са 25 409 470,0 хил. евро, в т.ч.:
- данък върху добавената стойност – 12 803 830,0 хил. евро;
- акцизи – 3 963 500,0 хил. евро;
- данък върху доходите на физическите лица – 4 752 000,0 хил. евро;
- корпоративен данък – 3 418 730,0 хил. евро;
- мита и митнически такси – 220 000,0 хил. евро.
Неданъчните приходи са 3 046 008,5 хил. евро, а помощите и даренията – 255,6 хил. евро.
Разходите по държавния бюджет се приемат в размер на 17 626 188,6 хил. евро, от които текущите разходи са 14 379 285,2 хил. евро (в т.ч. за персонал 6 720 975,0 хил. евро, за лихви 1 030 666,2 хил. евро), а капиталовите разходи – 3 118 034,5 хил. евро.
Бюджетните взаимоотношения (трансфери) – нето възлизат на 16 897 918,8 хил. евро. Сред предоставените трансфери са:
- за общините – 4 927 964,0 хил. евро;
- за държавното обществено осигуряване – 6 744 937,1 хил. евро;
- за Националната здравноосигурителна каса – 2 052 233,7 хил. евро;
- за сметката за средствата от ЕС на Националния фонд – 1 538 258,1 хил. евро;
- за сметката за средствата от ЕС на Държавен фонд „Земеделие“ – 482 749,6 хил. евро.
Вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 1 282 158,2 хил. евро. Бюджетното салдо по държавния бюджет за 2026 г. е дефицит в размер на 7 350 531,5 хил. евро, а операциите в частта на финансирането – нето възлизат на същата сума.
Данъчна политика и приходни мерки
Основните цели на данъчната политика за периода 2026-2028 г. са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост. При прогнозирането на приходите са взети предвид редица изменения в данъчното законодателство и в областта на хaзартa, сред които:
- ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025-2029 г. за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия, като промяна се предвижда и от 1 август 2026 г.;
- разширяване на обхвата на лицата, прилагащи режима по глава 21а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чрез включване и на публичните предприятия;
- въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазaрта за афилиейт оператори, които популяризират хaзaртни игри на лицензирани оператори;
- въвеждане на двукомпонентна държавна такса за афилиейт операторите – годишна такса от 6 000 евро и променлива част от 10% върху стойността на комисионното възнаграждение, обвързано с резултати;
- блокиране на плащания от и към нелицензирани хазaртни оператори от банки и платежни институции и блокиране на нелегални игрални сайтове.
Предвижда се и пакет от мерки за намаляване на дела на сивата икономика – засилване на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск, дигитално проследяване в реално време на веригата на доставките на горива от производител или вносител до краен потребител, и засилен контрол върху електронната търговия.
Запазва се действието на мерки като общата годишна квота за ваучери за храна от 818 067 009,91 евро, възстановяването на земеделските стопани от акциза за газьола, както и увеличените данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания.
►Сред краткосрочните приходни мерки за фискална консолидация през 2026 г. са:
- повишаване на максималния осигурителен доход на 2 300 евро от 1 август 2026 г. – с очакван положителен ефект от 90,8 млн. евро;
- повишаване на минималните осигурителни прагове за определени дейности и професии над минималната работна заплата от 1 август 2026 г. – с ефект 50,9 млн. евро;
- повишаване на приходите от ТОЛ системата и увеличение на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г. – с ефект 53,3 млн. евро;
- подобрена събираемост на приходите от ДОО – 100,0 млн. евро;
- концесионно възнаграждение от Летище София – 50,0 млн. евро;
- допълнителни мерки за повишаване на събираемостта на данъчните приходи – 200,0 млн. евро;
- увеличение на приходите от хaзaрт – 100,0 млн. евро;
- увеличение на приходите от Модернизационния фонд – 100,0 млн. евро.
Прогнозният растеж на приходите на сектор „Държавно управление“ спрямо предходната година е 13,0%, като приходите от ДДС се очаква да нараснат с 16,2%, а тези от акцизи – с 3,9%.
Разходни мерки и политика по доходите
Сред краткосрочните разходни мерки за фискална консолидация през 2026 г. се открояват:
►За 2026 г. е приложена еднократна индексация за всички бюджетни организации от 5% увеличение на индивидуалните работни заплати, достигнати към 31 декември 2025 г. В тази връзка не се разчита допълнително увеличение на разходите за персонал по механизми, обвързани с ръста на средната или минималната работна заплата (ако се приложат тези механизми, ефектът би бил допълнителни разходи в индикативен размер от 564,7 млн. евро за 2026 г.).
►Намаляване с 10% от 1 септември 2026 г. на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски по бюджетите на първостепенните разпоредители – индикативно 85,0 млн. евро, при запазване на достигнатите индивидуални основни възнаграждения. От мярката се изключват общините, военнослужещите и служителите в сектора за сигурност, разпоредителите с делегиран бюджет и лечебните заведения.
►Премахване на ковид добавката към новоотпуснатите пенсии след 1 юли 2026 г. – 2,9 млн. евро.
►Намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията от 10,2 евро на не по-малко от 7,7 евро на глас от 1 октомври 2026 г. – 5,0 млн. евро.
►Намаляване на субсидията за един получен действителен глас за политическите партии от 4,09 на 3,0 евро – 2,1 млн. евро.
►Подобряване на механизмите за оценка и контрол при определяне правото на достъп до социални плащания – 200,0 млн. евро.
►Оптимизиране на текущите и капиталовите субсидии за БДЖ, НКЖИ, Български пощи и други – 285,3 млн. евро.
►Оптимизация на разходи по централния бюджет – 545,5 млн. евро.
Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата по чл. 244 от Кодекса на труда, като новият механизъм следва да бъде въведен през 2027 г.; до приемането му размерът на минималната работна заплата се запазва на нивото от 2026 г. Планира се и промяна на Закона за обществените поръчки с цел отмяна на възможността за индексации на действащите договори и въвеждане на таван на авансовите плащания.
Поетапно се въвежда задължение държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От 1 август 2026 г. съотношението между осигурителя и осигуреното лице ще бъде 80:20, разпределено по фондове, а от 1 януари 2027 г. се предвижда то да достигне размерите и съотношенията, валидни за останалите осигурени лица. За тези категории за 2026 г. и 2027 г. се предвижда компенсиране на възнагражденията с оглед запазване на достигнатия нетен доход.
Пенсионна политика
При разработването на прогнозата за разходите за пенсии за периода 2026-2028 г. са взети предвид действащото законодателство в Кодекса за социално осигуряване и параметрите на бюджета на ДОО. Сред основните допускания:
- продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия – с по 2 месеца за жените и по 1 месец за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж. През 2026 г. за работещите при условията на трета категория труд изискванията са 62 години и 6 месеца възраст и 36 години и 10 месеца стаж за жените, и 64 години и 9 месеца възраст и 39 години и 10 месеца стаж за мъжете;
- пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли всяка година по реда на чл. 100 от КСО (т.нар. „швейцарско правило“) – като сбор от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от индекса на потребителските цени през предходната година;
- от 1 юли 2026 г. се увеличават минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както и социалната пенсия за старост, по същия процент;
- от 1 юли 2026 г. се премахва ковид добавката към новоотпуснатите пенсии;
- максималният размер на получаваните пенсии се запазва на достигнатото през 2022 г. ниво от 1 738,40 евро.
В резултат на тези допускания разходите за пенсии по бюджета на ДОО през 2026 г. нарастват с 1 179,9 млн. евро спрямо закона за 2025 г., а през 2027 г. и 2028 г. – съответно с 1 062,4 млн. евро и 1 037,5 млн. евро.
Социална политика
По отношение на социалните помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на ДОО, се предвижда запазване на минималния и максималния дневен размер на обезщетението за безработица на нивата от 2025 г., запазване на периода на изплащане на обезщетението за бременност и раждане от 410 дни, както и на размера на обезщетенията за отглеждане на дете. Запазва се и режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност. В резултат разходите за обезщетения и помощи по бюджета на ДОО през 2026 г. нарастват с 81,9 млн. евро спрямо закона за 2025 г.
По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2026 г. са предвидени допълнителни разходи за помощи и обезщетения в размер на 311,7 млн. евро – във връзка с програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след конфликта в Близкия изток, с ефекта от увеличението на минималната работна заплата на 620,20 евро от 1 януари 2026 г. и от увеличението на линията на бедност на 390,63 евро за 2026 г.
Сред дискреционните разходни мерки е въвеждането на нова целева помощ за покриване на разходи за великденските и коледните празници, предоставяна през март и ноември, с ефект от 30,0 млн. евро за 2026 г. и още 30,0 млн. евро за 2027 г.
Отбрана и сигурност
В областта на отбраната са предвидени значителни инвестиции за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана. През юли 2025 г. Съветът на ЕС активира за България националната клауза за дерогация, която предоставя допълнително бюджетно пространство за увеличаване на разходите за отбрана съгласно фискалните правила на ЕС. Клаузата е приложима за период от четири години и допуска отклонение от одобрената траектория на нетните разходи в размер до 1,5% от БВП.
В подкрепа на инвестициите за отбрана е създаден инструментът „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ (инструментът SAFE). България е заявила намерение да се възползва от него за финансиране в размер до 3,2 млрд. евро (до 3 261,7 млн. евро), което е включено в лимита за дълга за 2026 г. и ще се усвоява поетапно съгласно одобрен от Народното събрание национален план за проекти, одобрени от Европейската комисия.
Разходите за функция „Отбрана и сигурност“ по КФП са 6 460,3 млн. евро за 2026 г. (5,2% от БВП), като достигат 7 227,2 млн. евро през 2028 г. В това число разходите конкретно за отбрана нарастват от 2 467,8 млн. евро през 2026 г. (2,0% от БВП) до 3 395,2 млн. евро през 2028 г. (2,4% от БВП).
Инвестиционна политика
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 9 360,6 млн. евро, от които с национално финансиране – 4 028,9 млн. евро, и с европейско финансиране (вкл. НПВУ) – 5 331,7 млн. евро. Обособени са основни стратегически инвестиционни проекти, включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026-2028 г.“ – приложение към проекта на бюджета.
За мерки по Закона за насърчаване на инвестициите са предвидени общо 70 168,8 хил. евро – 10 168,8 хил. евро по бюджета на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и 60 000,0 хил. евро по централния бюджет. С тези средства ще бъдат подпомогнати 18 дружества със сертифицирани инвестиционни проекти на обща стойност 583,31 млн. евро, които са заявили създаването на 3 095 нови работни места.
Продължава разплащането на проекти по Инвестиционната програма за общински проекти, стартирала през 2024 г., като за целта през 2026 г. е разчетен общ ресурс от 1 108,0 млн. евро – 48 млн. евро, одобрени за разплащане чрез ББР през 2025 г., 460,2 млн. евро за разплащане чрез ББР през 2026 г. и до 600 млн. евро от централния бюджет по реда на Закона за публичните финанси.
Разходи по пера
Според разпределението на разходите по функции по КФП за 2026 г.:
- за „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ са предвидени 19 240,7 млн. евро (15,4% от БВП), в т.ч. за пенсии 13 578,7 млн. евро (10,8% от БВП) и за социални помощи и обезщетения 3 596,8 млн. евро;
- за „Здравеопазване“ – 6 664,4 млн. евро (5,3% от БВП);
- за „Отбрана и сигурност“ – 6 460,3 млн. евро (5,2% от БВП);
- за „Образование“ – 5 599,7 млн. евро (4,5% от БВП);
- за „Общи държавни служби“ – 3 003,7 млн. евро (2,4% от БВП).
Държавен дълг и фискален резерв
Въз основа на допусканията за периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро (30,1% от БВП) през 2026 г., 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) през 2027 г. и 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) през 2028 г.
Със Закона за държавния бюджет максималният размер на държавния дълг към края на 2026 г. не може да надвишава 37,7 млрд. евро. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 10,1 млрд. евро (в т.ч. заем до 3 261,7 млн. евро по инструмента SAFE). Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат поети през 2026 г., е до 2 млрд. евро.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро.
Минимална работна заплата и социални прагове
Минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. е 620,20 евро. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност на държавен служител за 2026 г. също е 620,20 евро. Линията на бедност за 2026 г. е 390,63 евро. Минималният осигурителен доход се повишава на 620,20 евро, а максималният осигурителен доход – на 2 300 евро от 1 август 2026 г.
Средномесечният доход по Закона за семейни помощи за деца за 2026 г. е 439,71 евро от 1 януари до 31 юли и 466 евро от 1 август. Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител е в размер на 818 067 009,91 евро.
