С камбанен звън и благодарствен молебен в църквата "Света Неделя" започна отбелязването на 142-ата годишнина от Освобождението на София. На молебена присъстваха Българският патриарх Неофит, висши духовници, кметът на София Йорданка Фандъкова, съветници и миряни. След службата с Литийно шествие бяха поднесени цветя на паметника на Ген. Гурко, Цар Освободител и паметника на Опълченеца.
Именно в храма "Света Неделя" е отслужен първият молебен след освобождението, на който присъствал лично генерал Гурко.
"Длъжни сме да почитаме паметта, да благодарим за освобождението и да продължаваме да градим това, което са ни оставили нашите предци, за да остане за наследниците ни", заяви кметът Фандъкова.
София е освободена преди 142 години без насилия, без пожари, както се е планирало, без избиване на населението. Тук бързата реакция на руските войски, които проникват светкавично в града и съпротивата на западните консули, които са отказали да го напуснат, както и волята на жителите на града, водят до неговото освобождение през 1878 г.
В интервю за БГНЕС историкът и журналист Иво Иванов припомня как предците ни са извоювали свободата. Тогава софиянци полагат усилия, за да установят връзка с прииждащите към града руски войски, защото било ясно, че още преди падането на Плевен, руснаците се насочват към Етрополския Балкан, Арабаконашкия проход (сегашен Ботевградски проход – бел.ред.) и като цяло към подстъпите на Стара планина от северна страна.
Иванов припомня, че тогава градът е имал защитна система, останала от Кримската война /1853-1856 г./. „Били построени защитни валове от всички страни, но от северната страна градът не бил защитен. След Кримската война, градът е сполетян от чума, след която броят на населението се стопява от 50 000 на 15 000 души. От северната страна, където сега са селата между Нови Искър и Костинброд, се заселват черкези. Въпреки неблагоприятната обстановка за българите, те оказвали активно сътрудничество на руснаците и търсили помощ от тях. Това естествено не остава незабелязано за турската власт, която предприема масови арести“, обяснява Иванов.
Заловените биват затваряни в крепостната кула и в т.нар. Черна джамия, която днес е преустроена в църквата „Св. Седмочисленици“. Тогава тя е превърната в затвор.
„За да уплашат населението, турците издигат бесилки в града. Над бившите дюкяни и крепостната стена, която се намирала на сегашната ул. „Московска“ били издигнати 10 бесилки. В целия град имало още и така, заедно с тях общият им брой бил 16“, посочва историкът.
Преди сблъсъка с руските войски за София турците смятат, че той лесно ще бъде осуетен заради тежките зимни условия. Това обаче не случва. Поробителите са принудени да бягат, защото разбират, че ако се забавят още малко, ще бъдат обградени.
„Османците са смятали, че, бягайки от тук, трябва да запалят града. Стига се до там, че в нощта на 3 срещу 4 януари, комендантът на града Осман Нури паша е трябвало да изпълни заповедта на Сюлейман паша, който си тръгва първи от София, разбирайки, че руснаците са превзели Арабаконак. Тогава Осман Нури паша казва на чуждестранните консули да се изтеглят от града с имуществото си, защото той ще бъде запален. Вместо нареждането му да бъде изпълнено граф Вито Позитано – консул на Италия, и Леандър Леге, консул на Франция, решително се противопоставят на това, което Осман Нури паша планира и отказват да напуснат града. За тях се застъпва и австро-унгарският консул, и тогавашният главен равин на града Габриел Алмоснино. До пожар не се стига“, заявява Иванов и добавя, че ако това се е било случило, София е щяла да последва съдбата на Стара Загора, т.е. да бъде изгорена изцяло, а населението - изклано и избито.
Иванов подчертава, че комендантът на града при бягството си не забравя да вземе парите и да остави хиляди ранени. В бързината остават непокътнати складове с оръжия.
„Тази трагедия е преодоляна. Първите руски войски влизат в ранния следобед в града от северната страна, защото са знаели, че от там няма защитни съоръжения. Последните боеве се водят около Долни Богров. Когато съпротивата на турците е преодоляна, около 11 ч на 4 януари генерал Йосиф Гурко е посрещнат на „Орлов мост“, посочва историкът и подчертава, че това е краят на илюзиите на османците, че ще могат да задържат Южна България и, че ще удържат Балкана като крепост.
Разгромът над тях продължава в Шейново и Пловдив, където турците не само, че не оказват никаква съпротива, а бягат.
Иво Иванов обръща сериозно внимание на факта, че в днешния град от периода преди и след Освобождението са оцелели само някои от джамиите, сградата на двореца, която тогава е била конакът на града и ротондата „Св. Георги“, която не е в автентичния си вид.
„Някога на мястото на разрушения зандан е имало стара часовникова кула. Какво би се случило, ако я възстановим? Би била добър исторически и туристически акцент в града“, предлага Иванов.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
