С връхпопулация на пеперуди се наблюдава в редица населени места в страната, сред които Стара Загора, Пловдив, Сливен и Велико Търново. Насекомите се виждат както през деня, така и през нощта, а в някои райони навлизат масово в жилищни сгради и обществени пространства, предизвиквайки притеснение сред хората, съобщава NOVA.
По думите на главния асистент в Тракийския университет в Стара Загора Донка Рашева, явлението не представлява инвазия на чужд вид, а е резултат от рязко увеличаване на числеността на местна мигрираща пеперуда. Видът се среща естествено у нас, но към местните популации се присъединяват и екземпляри, мигриращи от Северна Африка и Южна Европа.
Според ентомолога настоящата свръхпопулация, известна още като каламитет, е следствие от съчетанието на благоприятни климатични условия. Температурата и влажността са създали оптимална среда за развитието на вида, което се случва сравнително рядко. Рашева обясни, че при насекомите подобни процеси често имат цикличен характер и могат да се наблюдават през период от 10 до 15 години.
Експертът успокои, че пеперудите не представляват опасност за хората. Те не жилят, не хапят и не отделят токсини. Гъсениците също не са от видовете, които причиняват алергични реакции чрез окосмяване или отровни вещества. Единственият проблем е дискомфортът, който насекомите създават, особено за хората с фобии към насекоми.
Въпреки че в някои населени места се обсъжда или вече се извършва пръскане срещу пеперудите, специалистите не препоръчват подобни мерки. В растителната защита не се провеждат третирания срещу възрастните пеперуди, тъй като те не нанасят вреди и са естествена част от екосистемата.
В момента насекомите са привлечени от цъфтящите липи, които им осигуряват обилен източник на нектар. Именно това обяснява струпването им около дърветата в градските паркове и улици. След храненето си пеперудите ще преминат към размножителния си цикъл, ще снесат яйца и ще дадат начало на ново поколение.
Милиони нощни пеперуди завладяха Мадрид
По данни на учените този вид развива между три и четири поколения годишно в България, което означава, че присъствието му ще се усеща и през следващите седмици.
Специалистите предупреждават, че макар настоящата пеперуда да е безвредна, благоприятните климатични условия могат да доведат и до увеличаване на популациите на други видове, част от които са способни да нанасят щети на земеделските култури.
Каламитет (от латинското calamitas – бедствие, повреда) е термин, който се използва в екологията, лесовъдството и ентомологията за означаване на масовото и внезапно размножаване на определени видове организми, най-често насекоми вредители, които достигат численост, способна да нанесе значителни и мащабни поражения на природни екосистеми или селскостопански култури.В горското стопанство терминът се свързва най-вече с нападения от корояди, листогризещи гъсеници или други вредители, които при благоприятни условия забавят или прекратяват нормалния прираст на дърветата, водейки до тяхното изсъхване. Каламитетът не е изолирано събитие, а процес, който преминава през няколко фази: пролазивна (ниска плътност на популацията), епизоотична (нарастване на числеността) и кулминационна (максимално размножаване), последвана от срив, когато ресурсите на средата се изчерпят или се активират естествени регулатори като хищници, паразити и болести.Причините за възникването на каламитет са комплексни. Често той е резултат от антропогенна намеса в природата, като например създаването на обширни монокултурни насаждения (напр. чисти смърчови гори), които са силно уязвими към конкретни вредители. Климатичните промени също играят съществена роля; продължителните суши, меките зими и екстремните метеорологични явления отслабват физиологичното състояние на дърветата, правейки ги по-податливи на атаки. Когато едно дърво е отслабено, то отделя специфични летливи вещества, които привличат масово насекомите, задействайки верижна реакция в целия горски масив.Значимостта на каламитетите се оценява чрез техния икономически и екологичен ефект. В икономически план те водят до загуба на дървесина, спад в качеството ѝ и огромни разходи за санитарна сеч и борба с вредителите. Екологичните последици включват промяна в структурата на гората, загуба на биологично разнообразие и риск от вторични ефекти като ерозия на почвата или засилена опасност от горски пожари поради наличието на голямо количество суха биомаса.Превенцията и управлението на каламитетите изискват системен мониторинг, включващ феромонни уловки, обследване на състоянието на дърветата и поддържане на висока степен на биологично разнообразие в горите, което осигурява естествена устойчивост. Навременната намеса в началните фази на огнищата е ключова за предотвратяване на пълното разрастване на популацията. Макар и често възприемани като негативни, от гледна точка на природните цикли, каламитетите понякога служат като механизъм за естествено подмладяване на горите, премахвайки застарели или болни екземпляри, въпреки че в контекста на съвременното стопанисване те представляват сериозно предизвикателство.
