Б ългария се подготвя да приеме еврото през януари на фона на нови вътрешнополитически сътресения и опасения, че дезинформация, свързана с Русия, задълбочава недоверието към новата валута, пише английското издание The Guardian.
Балканската държава с население от 6,5 млн. души ще стане 21-вата страна, която ще се присъедини към еврозоната на 1 януари. Политиците в Брюксел и София се надяват, че това ще стимулира икономиката на най-бедната страна в ЕС и ще затвърди нейния проевропейски курс.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „благодарение на еврото“ България ще има повече търговия, повече инвестиции и повече „качествени работни места и реални доходи“.
По време на скорошно посещение в София еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис каза, че тази стъпка е ключова в момент, когато войната на Русия срещу Украйна, нарастващото геополитическо напрежение и глобалната икономическа несигурност „подчертават значението на европейското единство“.
„Повечето европейски държави – включително България – са твърде малки, за да оформят днешния свят сами. Те могат да спечелят необходимата тежест само чрез пълна интеграция в по-големите политически и икономически структури на Европейския съюз“, каза той.
Въпреки изтъкваните ползи, българите далеч не са единни. Скорошно проучване на Министерството на финансите показва, че 51% от гражданите подкрепят присъединяването към единната валута, докато 45% са против.
През юни в парламента избухна сбиване, когато Европейската комисия одобри влизането в еврозоната, а депутати от крайнодясната, проруска партия „Възраждане“ блокираха трибуната.
Петър Ганев, старши научен сътрудник в Института за пазарна икономика в София, заяви, че разделението около еврото е симптом на по-широко политическо напрежение.
„Това не е изненадващо. Страната е разделена по почти всички въпроси, които можете да си представите“, каза Ганев. „А след политическата нестабилност се оказахме в много враждебна политическа среда.“
Четиригодишната политическа криза, белязана от седем парламентарни избора и широко разпространена корупция, подкопа доверието в управлението и допринесе за поляризирания политически климат. Миналата седмица правителството на бившия премиер Росен Желязков подаде оставка след по-малко от година на власт след седмици на масови антикорупционни протести в страната.
Макар политическата драма да не се очаква да възпрепятства приемането на еврото, мнозина се опасяват, че по време на прехода цените ще скочат. При средна месечна заплата от около 1100 паунда това е нещо, което много българи не могат да си позволят.
Смята се, че хората в селските райони и възрастните ще бъдат най-уязвими към инфлация и най-притеснени от прехода, въпреки че от Брюксел заявяват, че няма доказателства инфлацията да се увеличи.
Разхождайки се край Дунав, 67-годишните пенсионери Ненчо и Мая Нешеви от Видин казват, че се тревожат от евентуална инфлация и от отражението ѝ върху семейния бюджет.
„Несигурността е очевидна и аз имам притеснения, защото съм пенсионер“, казва Мая. „Трябва ли да се запася? Има ли смисъл? Как ще стане през януари? По-добре ли е да пазим левове през целия януари и после през февруари да минем на евро? Има много неизвестни“.
Елена Василева, 26-годишен инженер в хранително-вкусовата промишленост от Хисаря, се опасява, че с изоставянето на лева, въведен през 1881 г., България ще загуби част от идентичността си.
„На нашите пари са изобразени едни от най-ярките личности на страната ни“, казва тя. „Все едно губиш идентичността си. Жалко е“.
Виктор Папазов, макроикономист и съветник на антиевропейската партия „Възраждане“, която води кампания срещу членството в еврозоната и е близка до партията „Единна Русия“ на Владимир Путин, твърди, че България върви към криза по гръцки сценарий.
„Всеки човек с разума си би се противопоставил на приемането на еврото“, заявява Папазов в обширно писмено изявление. Той добавя: „Присъединяването сега ще направи нещата по-лоши и по-бързи. По мое мнение няма нито една сериозна положителна страна от приемането на еврото.“
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов бе критикуван по-рано тази година, след като направи необоснованото твърдение, че българите ще загубят спестяванията си след въвеждането на еврото заради различен обменен курс.
Разследващи материали междувременно установиха, че мрежа от руски свързани кампании в социалните мрежи е целяла да подкопае подкрепата за еврото чрез разпространение на дезинформация.
Попитан за предполагаемото руско влияние върху общественото мнение относно еврото, Домбровскис каза, че „не е тайна“, че Русия води хибридна война срещу Европа. „Това са провокации, саботажи, нарушения на европейското въздушно пространство, намеса в политическите процеси в Европейския съюз и в други държави, както и разпространение на дезинформация“, заяви той.
Въпреки протестите и страховете около присъединяването, мнозина остават позитивно настроени. Мария Валентинова, 35-годишна фармацевтка от София, смята, че еврото „ще бъде добро за икономиката на страната в дългосрочен план“. Тя се радва, че шестгодишният ѝ син ще израсне в държава от еврозоната.
До 31 януари българите ще могат да плащат както в левове, така и в евро, след което ще се приемат само плащания в евро. Валентинова признава, че преходният период е „малко стресиращ“, но добавя: „Мисля, че в крайна сметка ще бъде нещо добро“.
Ганев смята, че преходът ще бъде плавен и след няколко седмици българите ще свикнат с новата валута. „Какво ще се случи с нашата страна и дали ще бъдем добър или лош пример в еврозоната… зависи изцяло от нас“, казва той.
