П арламентът заседава днес, след като събра кворум при повторно преброяване. В зала са ГЕРБ, "Обединените патриоти", ДПС и ВОЛЯ.
Заседанието не започна от първия опит. Вторият опит се наложи, тъй като при първия се регистрираха 120 народни представители, при необходими за кворума 121. Народните представители от БСП не участваха в двете регистрации.
Парламентът прекрати пълномощията на Данаил Кирилов от ГЕРБ като народен представите от 23 МИР-София. Той се оттегля от депутатското място в 44-то Народно събрание по свое желание.
Бившият правосъден министър Данаил Кирилов подава оставка и като депутат
"За" бяха 127 депутати, "против" - трима , петима се въздържаха.
Кирилов беше председател на правната комисия към парламента, а след това министър на правосъдието - пост, от който също се оттегли, без да обяви публично мотивите за решението си. Мястото му в Министерството на правосъдието вече зае досегашняит му заместник Десислава Ахладова.
76-годишнината от събитията на 9 септември 1944 г. разпалиха политически страсти в Народното събрание днес и поредица от декларации.
"Датата 9 септември трябва да ни напомни, че е имало времена, в които българи са убивали българи в името на чуждия интерес". Това каза народният представител от ПГ на ГЕРБ Тома Биков в декларация от името на група в сряда.
"В нощта на 8 срещу 9 септември е извършен преврат на правителството на Константин Муравиев", изтъкна още Тома Биков. Той отчете, че днешната дата трябва да я запомним, защото има много измерения.
"Тя трябва да ни припомни, че не през цялата си нова история България е живяла в мир и спокойствие. Имало е времена, в които българи са убивали българи в името на чуждия интерес. Това, което трябва да знаем, че въпреки всички критики с демократичния преход на страната, през последните 30 години беше прекратена практиката на политическо насилие. Това е постижение както на целия българския народ, така и на всички политически сили, участвали в демократичния преход", каза още Тома Биков.
"Днес се навършват 76 години от промяната на 9 септември. Тази дата продължава да предизвиква политически страсти, което показва най-малкото, че в нея има живот, и че е скрита някаква истина".
Това заяви секретарят на ПГ на "БСП за България" Александър Симов в декларация от трибуната на Народното събрание.
"Днес е модерно да се говори само лошо за 9-ти септември, коментира той. Трябваше да се научим да вярваме, че в България фашизъм не е имало и това направи избитите без съд и присъда хиляди жертви на кафявата чума абсолютно неудобни", посочи Симов.
По думите му, този вятър не е подминал и най-светлите образи на Никола Вапцаров, на Христо Смирненски, на Гео Милев.
Симов обаче посочи, че ще говори за хубавото и се спря на това каква държава е била България през 40-те години на миналия век по спомените на двамата му дядовци.
"Единият ми дядо е от село, близо до Пловдив, което се нарича Конуш - село, в което е кошмарно време да живееш пролетно време по онези години. В него няма нито една асфалтирана улица и заради калта на пролет децата е трябвало да се придвижват на кокили, посочи Симов. Няколко поколения живеят в една къща, обработват едно парче земя, на практика не разполагат с никакви пари, а живеят като първобитни хора с размяна на стоки", добави той.
"При другия ми дядо положението е абсолютно същото, той е от село Съдийско поле, на 7 км от Нова Загора. В онази царска България 7 км се равняват на разстоянието до Луната, отбеляза депутатът от левицата. Когато цяла Европа използва трактори, в България се оре с магарета и волове. На всичкото отгоре тази страна става съюзник на Хитлер, давайки пълна свобода на стражарския си манталитет", коментира той.
"Девети септември е отговорът на един голям проблем, на несъстоялата се модернизация на страната, на блокиралата икономика, на паразитните елити, на статуквото на постоянния гешефт, на заплащането за отрязани партизански глави, на фашистките легиони. Можем до утре да си говорим за грешките след 9-ти, но отричането на самата дата, означава да отречем порива за по различен живот, порива за социална държава, идеята за една друга възможна България", заяви Александър Симов.
Затова, по думите му, не напразно усилието на 9-ти не е продукт на една партия, а на съюз от партии, които се борят за тази промяна. Той отбеляза, че значите на трансформацията след 9-ти са очевидни и до днес - във всяко село има читалище, големите болници, предприятията, които бяха приватизирани. По думите му истинският смисъл на датата е надеждата.
"Бяхме свидетели на една декларация от левицата, основана на груба историческа фалшификация, на брутално използване на историята за политически цели".
Това заяви от името на ПГ "Обединени патриоти" депутатът Милен Михов. Той посочи, че тезата за фашизма в България преди 9 септември 1944 година е решена от българската историческа наука още по времето на Тодор Живков.
"Акад. Илчо Димитров, който беше министър в правителството на БСП, още през 80-те години аргументирано доказа, че в България фашисткия режим, подобен на този в Италия и националсоциалистически режим, подобен на този в Германия, никога не е съществувал. В България е имало е фашистки партии и организации, но те никога не са упражнявали политическата власт", припомни Михов.
"Защо е необходима на БСП тезата за българския фашизъм? Защото трябва да аргументира своето историческо право за наследство на управлението на страната по времето на Тодор Живков или на реалния социализъм", каза Михов и попита наследниците на БКП спомнят ли с какво започна прехода в България.
"Той не започна с десант на НАТО и посрещане на американски войски на Орлов мост, а започна с пленум на БКП и аз бих искал да запитам ръководството на БСП, то поддържа ли решенията на декемврийския пленум на БКП от 1989 г., в която се говори за тежка икономическа и социална криза,благодарение на управлението на Тодор Живков и неговото обкръжение, защото те, вече носят цветя на паметника на Тодор Живков", посочи Милен Михов.
"Къде е истината господа - в решенията на декемврийския пленум или във възраждането на мита за прогресиращия социализъм", попита депутатът колегите си от левицата.
Михов не подмина и тезата на левицата за българските села, като изтъкна, че този въпрос е много интересен. Той припомни, че средната численост на българските села след края на Втората световна война са 1500 жители, а средната възраст на българското население в началото на миналия век е било 24 години и пет месеца.
"В края на Втората световна война България е седем милиона, като само за първите 45 години на ХХ век от 3,5 милиона са удвоени. При миграция, при две национални катастрофи, при четири войни, какъв демографски взрив имахме по времето на този социализъм? От седем милиона, ние едва стигнахме девет милиона за 45 години! При нулева външна миграция, при липса на военни и социални конфликти", коментира Михов.
"Самата БКП много сериозно се замисля за демографската криза и това е следствие на унищожаването на българското село, следствие на аграрната политика на БКП от края на 40-те години и криво приложената индустриализация на България", посочи Михов.
"За Народния съд не беше военновременно възмездие, той бе политическо отмъщение, защото народните съдилища бяха извънредни съдилища, назначени от комитетите на Отечествения фронт, каза още той. В тези съдилища и в не регламентирания терор след 9 септември и днес не можем да отговорим колко хора загинаха, заяви Михов. Тук се спомена Гео Милев, но господа - палачите на Гео Милев заеха министерски кресла на 9 септември", каза още Михов.
"В този смисъл възраждането на остарели, пропагандни клишета - е грубо предизвикателство към българската история и в никакъв случай не водят към разбирателство, а напротив към насаждане на ново разделение и възраждане на тежките проблеми в българското общество", заяви Михов.
