Съдът в Страсбург: България трябва да признава сексуалната ориентация на жертвата за мотив за престъпление

Е вропейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург постанови решение, с което настоява България да запише в Наказателния кодекс, че престъпленията на хомофобска основа са утежняващо вината обстоятелство.

Решението е свързано с убийството през 2008 г. в Борисовата градина в София на студента по медицина Михаил Стоянов (26 г.) заради това, че приличал на тримата си нападатели на гей. ЕСПЧ отбелязва, че българският съд е установил вината на нападателите и ги е осъдил, без да отчита обстоятелството, че престъплението е извършено от хомофобски подбуди, защото Наказателният кодекс у нас не прави подобна разлика при убийствата. Допълва се, че произнесените присъди са били под законовия минимум заради чистото съдебно минало на убийците и това, че са млади.

Подлежащото на задължително изпълнение решение на ЕСПЧ предвижда нашата страна да приеме законодателни промени, така че нападенията с жестокост на основата на омраза към истинската или предполагаемата сексуална ориентация на жертвата да бъдат възприемани като престъпления с утежняващо вината обстоятелство. Европейският съд постановява, че в случая със Стоянов са били нарушени забраната за дискриминация и правото на живот.

ЕСПЧ присъжда България да изплати на ищеца по делото - майката на Михаил Стоянов - обезщетение от 7000 евро неимуществени вреди и 3183,90 евро разноски.

Апелативният съд увеличи присъдите за убийството на студента Михаил Стоянов по хомофобски подбуди https://t.co/mdCNRD0hjz pic.twitter.com/6bczIWUDVh

— Bulgarian Helsinki Committee (@bg_helsinki) July 13, 2017

В делото пред българските съдилища е установено, че тримата нападатели на Стоянов са били част от група от шестима гимназисти, които често се събирали в парка и нападали хомосексуални мъже, наричайки инициативата си „чистка“. В деня на убийството петима от тях се разделили на две групи, за да покрият по-голяма територия в търсене на жертви. Малко след 21:00 ч. на 30 септември 2008 г. едната група от трима души попаднала на Стоянов. Един от нападателите го ударил в лицето и го повалил на земята. Тримата нападатели ритали, удряли и душили жертвата си. Стоянов починал вследствие на задушаване след няколкоминутен побой. Единият от нападателите взел портфейла и мобилния му телефон. Няколко минути по-късно изхвърлил портфейла, но запазил телефона.

След двугодишно разследване по изрична молба на майката на Стоянов от полицията проверили отново дали телефонът му не е включен. Проверката попаднала на следа и така се стигнало до установяване на извършителите и задържането им на 3 юни 2010 г.

В съдебното производство подсъдими били двама от нападателите, а третият бил свидетел. Прокурорът по делото поддържал, наред с друго, че извършителите са били мотивирани от предполагаемата хомосексуална ориентация на жертвата, което съответствало на хулигански мотиви, за които е предвидено по-тежко наказание. Съдът на първа инстанция осъдил извършителите за убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, но ги оправдал по обвинението за убийство, извършено по хулигански подбуди, тъй като не установил хомофобските мотиви да са част от внезапното им решение за убийството – тези мотиви участвали само в умисъла за нападението. Това било потвърдено от апелативната и касационната инстанция. Върховният касационен съд в своето решение посочва още, че хомофобските подбуди не са идентични с хулиганските и с такъв мотив потвърждава оправдателна присъда в тази си част. В крайна сметка двамата подсъдими са осъдени съответно на 10 години и на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

В решението си ЕСПЧ преповтаря вече установените си стандарти, че разследвайки престъпления, властите на държавите, страни по Конвенцията, са длъжни да демаскират евентуални дискриминационни мотиви, че задължението за адекватен отговор на подобни престъпления се простира и в производствата пред съда, в които се решава дали и как да бъде наказан извършителят и че третиране на насилие с дискриминационен мотив по същия начин като деяния без такъв мотив означава отричане на особената природа на такива особено рушителни за основните човешки права деяния.

Този месец се навършват 10 години от жестокото убийство на Михаил Стоянов в Борисовата градина. Възпоменанието ще се състои в четвъртък от 18 ч. на лобното място на Михаил. Повече за това как ще премине събитието и как да се включите в него, четете тук: https://t.co/7rijVors66 pic.twitter.com/ZYBcYJUkR0

— Bulgarian Helsinki Committee (@bg_helsinki) September 19, 2018

В конкретния случай Съдът намира, че хомофобският мотив е бил установен от властите, но законодателната рамка на България не позволява да се реагира по подходящ начин на хомофобските мотиви на нападението. Той подчертава, че в своето решение касационният съд, обсъждайки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, дори не е споменал хомофобските подбуди на нападателите.

По делото ЕСПЧ прилага чл. 46 от Конвенцията и задължава властите да съобразят българското законодателството, така че да се избегнат бъдещи нарушения. България следва да гарантира, че насилствените нападения, мотивирани от действителната или предполагаемата сексуална ориентация на жертвата, се третират като утежняващи обстоятелства в наказателното ни право.