П рез май 1980 година Световната здравна организация (СЗО) обявява пълна победа над едрата шарка. Смъртоносна болест, която върлува от векове и взема милиони жертви.
Последният регистриран болен е готвач от Найроби, Кения. Спечелената битка срещу болестта вариола е най-голямото постижение в историята на СЗО, пише "Дойче веле".
Ще имаме ли избор на ваксина срещу COVID-19
Ваксината срещу нея е открита от британския лекар Едуард Дженар през 1796 година и това е всеизвестен факт. В България имунизацията срещу едра шарка става задължителна през 1903 година, а последният случай датира от 1926. Много преди това обаче е прилагана подобна техника, която по-късно застава в основата на откритието.
"Първите данни за имунизация срещу вариола са от Китай и датират от 15 век - според записите, които са водили дворцовите лекари на китайския император", разказва доц. д-р Георги Томов, отговорник за Медицинския музей на Медицинския университет в Пловдив.
Кантарджиев: Това води до разпространение на инфекцията
Процедурата е изглеждала доста по-различно от днешната: материал от струпеи на болни, оставени да поизсъхнат, се смилат на прах или се смесват със зърно мускус и се овалват в памук. След това заразеният материал се вдухва с тръба в ноздрите на пациента. "Това е било специален ритуал, при момчетата са вдухвали в дясната ноздра, при момичетата- в лявата", обяснява д-р Томов.
След процедурата имунизираните са третирани като заразни, оставали са на легло, но са карали болестта много по-леко. Наред с вдухването, за вкарване на заразен материал са прибягвали и до одраскване.
ЕК с програма за изучаване на мутациите на COVID-19
Първи свидетелства за имунизации по българските земи
Китайската техника стига до Османската империя по Пътя на коприната. В този период България е в рамките на империята и методът се разпространява и тук. Най-силното свидетелство за имунизации по българските земи от началото на 18 век се крие в писмата на лейди Мери Монтагю, една от ярките личности на Августинската епоха, съпруга на британския посланик в Турция. Нейните писма, съдържащи живописни описания на нравите в Османската империя, са литературен бестселър, издадени в книга.
В едно от тях, изпратено на 1 април 1718 година до Сара Чизуел, лейди Монтагю пише следното: "С риска да те смутя, ще ти кажа нещо, заради което ще пожелаеш да си тук. Едрата шарка, толкова фатална и разпространена сред нас, тук е съвсем безвредна заради едно одраскване, както те го наричат. Има жени, които правят тая процедура всеки септември и хората ги викат, за да я направят на семействата им.
Тревожен ръст на новите случаи на заразени с COVID-19
Събират се с тая цел - обикновено 15-16 души, и идва старата жена с черупка от орех, в която има най-добри образци от вариола. Отваря вените с игла и после на върха на иглата слага малко от материала и го вкарва вътре. Това боли не повече от обикновена драскотина. Завързва раната с куха част от ореховата черупка и прави същото на още няколко места - 4-5." В писмото си лейди Монтагю всъщност цитира преки впечатления на френския посланик от онова време. По-нататък тя пише, че гърците - разбирай по-религиозните християни - избират да им направят раните във формата на кръстния знак - на челото, двете ръце и на гърдите, но това не е особено уместно в случая, защото остават белези.
След одраскването, " децата продължават да играят заедно в добро здраве до вечерта, когато започва треска и два, по- рядко три дни те остават на легло. Появява се блед обрив, не повече от 20-30 пъпки на лицето, но след осем дни те са здрави. Всяка година хиляди минават през тоя обичай... Няма данни някой да е умрял след него и можеш да си представяш колко съм доволна, че експериментът е толкова сигурен, защото възнамерявам да подложа на него и малкия си син. Аз съм достатъчно голям патриот, за да пренеса тази полезна процедура като мода в Англия...".
Лейди Мери Монтагю и битката ѝ срещу вариола в Англия
В детството си самата лейди Монтагю е преболедувала едра шарка, след която е загубила миглите си. Малкият ѝ брат обаче е загубил живота си. Тя действително прилага този метод на имунизация върху малкия си син Едуард, но се доверява не на бабите по селата, а на хирурга към посолството Чарлз Майтланд. След като съпругът ѝ е преместен от поста и семейството се връща в Англия, през 1722 тя го прилага и върху дъщеря си.
На практика се превръща в пионер на превантивната медицина в страната си. През същата година тя убеждава принцесата на Уелс да осигури амнистия за онези затворници, които се съгласят да им бъде извършена процедурата. Намерили се доброволци, които и без това нямали какво да губят и те били "одраскани" и заразени от същия лекар Чарлз Майтланд.
След сериозна съпротива този експеримент все пак бил одобрен от Лекарския колеж през 1754 година и имал щастлив край - всички затворници оцелели от заразата и по-късно били освободени.
По пътя на тази велика победа над смъртоносната болест обаче значителна роля играе и друг британец, чието име не е много известно - това на фермера Бенджамин Джести, който отглежда крави. На надгробния му паметник вдовицата му нарежда да изпишат "Първият човек, който приложи имунизацията срещу едра шарка". А каква е историята зад този надпис?
Бенджамин Джести е роден през 1737 година, живял е в едно село в графство Дорсет. Самият той е изкарал "кравешка шарка". Когато селото му е пламнало от епидемия през 1789 година, се е чувствал защитен от болестта. Той приложил метода на инокулация върху жена си и двамата си сина, вземайки материал от болна крава. Семейството оцелява.
Точно този принцип е в основата на ваксината, официално открита от д-р Едуард Дженар през 1796 година. През 1799 година е създаден Противовариолен институт в Лондон. Светът най-сетне се сдобива с оръжие срещу болестта, която продължава да взима множество жертви и през ХХ век. 15 милиона са заразените само през 1967 година, 2 милиона от тях умират.
Кратка история на едрата шарка по българските земи
На територията на България първата документирана епидемия от едра шарка е от времето на Римската империя, наричат я Епидемията на Киприян и се отнася към III в. Навремето 30% от населението загива. По време на Османската империя вариолата е сред най-разпространените инфекциозни болести. След писмото на лейди Монтагю - свидетелство за своеобразна имунизация, първите достоверни статистически данни вече са след Освобождението. 9475 души заболяват в периода 1893-1897 година, от тях 1069 умират. В следващите години до 1903, когато ваксината става задължителна, броят на заболелите варира, но е доста по-нисък.
През 1928 година болестта в България официално е обявена за победена и страната се нарежда сред първите в Европа в това отношение - благодарение на усилията на младото българско правителство след Освобождението. Със свой указ от 1881 година княз Александър Батенберг създава специална лаборатория на име "Оспеный телятник" към Разградската окръжна болница с ръководител руския лекар Борис Окс. Д-р Окс не само произвежда ваксина, но събира и статистически данни за нейната ефикасност и това води до задължителното ѝ поставяне и оттам до ликвидацията на болестта в България. Страната е и една от първите в Европа, която въвежда задължителната имунизация.
"Ликвидирането на вариолата в световен мащаб е най-голямата победа на СЗО досега - не само заради ефикасността на самата ваксина, а и заради усилията, положени от богатите страни да помагат на бедните, за да се сдобие цял свят с препарата. Само така победата става възможна", казва доц. д-р Георги Томов.
Остава открит въпросът дали и днес, в пандемията от Ковид-19 и с вече откритите ваксини, решението ще стигне до всички - включително и до най-бедните страни.
Ваксинационният паспорт - "достойно за Оруел" или пропуск за "нормален живот"
Кои групи попадат в трета фаза на ваксинирането у нас
"Питай за ваксините": Ангел Кунчев и Илко Гетов отговарят на въпроси
