С метната палата отправи остри критики към Министерството на културата. Според доклад на одиторите сградите - паметници на културата у нас са оставени на разрухата.
Според проверката на Сметната палата все още няма определени режими за опазването на 93% от ценните сгради, а за година са проверени незначителен брой обекти - под 1% от всички сгради в страната. Издадени са и 15 препоръки към Министерството на културата и 6 към Института по недвижимо културно наследство.
Като основен проблем се посочва липсата на Национална стратегия за развитието на културата.
"Одитът на архитектурните обекти, които са културно наследство, беше планиран през 2017 година. Приключи в края на миналата година и беше връчен на министъра на културата и на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство. Имаме много ясна методология, по която определяме какви обекти ще одитираме и не се координират с други институции поради статута ни на независима върховна одитна институция съгласно Конституцията на Република България". Това коментира в студиото на "Здравей, България" председателят на Сметната палата Цветан Цветков.
На въпроса каква е причината толкова много сгради да са в такова състояние, той отговори:
"Липса на квалифицирани кадри, на достатъчно служители в Министерството и в самия Национален институт. Един служител отговаря за мониторинга на 3 000 обекта. Дали проверките ще се извършват всяка година или веднъж 2-3 години е въпрос на вътрешна методология и правила, които трябва да се изработят от Инспектората за опазване на културното наследство", заяви Цветков.
По думите му има законова възможност общините да предприемат принудителни мерки за собствениците на архитектурни обекти с културна стойност, ако собствениците им не полагат грижи за тях. Столична община е имала възможност да запази всички разрушени обекти на културата, но от нейна страна не са предприети никакви действия, констатирал одитът на Сметната палата.
"Има възможност за спасяване на къщата на акад. Иван Гешов, която е една от емблематичните сгради на София, но това е в компетенциите на отговорните институции", категоричен е Цветков.
Същинският проблем е, че повечето сгради – паметници на културата са частна собственост.
Това каза на пресконференция министърът на културата Боил Банов, цитиран от "Фокус".
"Има една част собственици, които са злонамерени – търсят разрухата. Но искам да кажа, че и да се срути една къща, тя трябва да бъде възстановена, както е била. Много сме консервативни в това отношение“, заяви Банов.
По думите му законодателството за ипотекиране на сгради – паметници на културата, е тромаво. Работим по улесняване на процедурите, обясни той.
"Стратегията за набавянето на човешки ресурс в работата по паметниците на културата е дигитализацията. Не можем да се върнем във филма "Опасен чар“ и да сложим на всеки паметник на културата милиционер. Така че стратегията е дигитализацията и адекватното заплащане“, каза още Банов.
"Очакваме да бъде входиран официално проект за промяна на Закона за културното наследство от Сдружението на общините, защото те са изпълнителите. Ние подкрепяме с две ръце една промяна, за да направим тази процедура много по-опростена и ясна“.
Министърът обясни, че целта е процедурата да стане няколко месечна, а не както е сега – да отнема години.
От Сметната палата напомниха,
че от 2016 година държавата трябва да има електронен архив на ценните сгради. Или 100 хил. папки и класьора да отидат онлайн.
Пропуск на културното министерство е и липсата на актуални данни за това колко, къде и в какво състояние са сградите паметници на културата. Както къщата на българския министър-председател Иван Гешов, строена в началото ХХ век по проект на прочутия арх. Никола Лазаров. С днешна дата сградата е без покрив и с подкопани основи.
"Ние сме длъжни да пазим този не само български, но и европейски паметник на културата. Тези паметници с тях се идентифицираме като народ. Ние сме с претенция да сме дали основата на европейската цивилизация, а се държим напълно просташки по отношение на тези паметници”, заяви Владимир Руменов от Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство
От Сметната палата са дали 15 препоръки към министерство на културата и 6 към института за недвижимо културно наследство.
Декларираните архитектурни паметници у нас са над 19 хиляди.
Със статут на културна ценност обаче са се сдобили под една четвърт от тях. На останалите близо 15 хиляди сгради въобще не е правена оценка на качествата.
Културното ни наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държавата. Правила за опазване на ценните постройки са приети още през далечната 1888 година. Малко по-късно в сила влиза и Законът за старините, а първият регистрационен режим е въведен през 1937 г.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
