Н аскоро един от френските телевизионни канали излъчи в своята документална поредица "Специален пратеник" репортаж, озаглавен "Мръсотиите на дизела". В него специалният пратеник Оливие Пинт посочи софийския въздух като едно от най-пострадалите атмосферни петна в Европа, а България - като обобщен образ на нехайството към човешкото здраве и, от друга страна, като пример за двойния стандарт на Брюксел по отношение на задължителните регулации за чистота на околната среда, пише DW.
Всичко това бе разположено в контекста на приетите от кметството на Париж разпоредби, които забраняват във френската столица да влизат коли без задължителна винетка за зона с ниски емисии. Естествено най-ощетени се оказват собствениците на дизелови автомобили, които започват да се чудят как да се отърват от тях. Как се продава дизелова кола на повече от 20 години и на 330 хиляди километра?
Следите на този пазар водят до България - страната, чийто автомобилен парк е най-възрастният в ЕС. И до София - най-замърсената столица на Европа.
"Дишай, София!" - такъв би трябвало да бъде най-въздействащият агитационен билборд преди изборите. Но не е…
Знаят ли хората в София какво дишат? Знаят ли по какъв начин това влияе на човешкия организъм? Оттук започва разговорът ни с д-р Александър Симидчиев - пулмолог, преподавател, изследовател, председател на сдружение "Въздух за здраве", член на Комисията по здравеопазване към НС, един от малкото експерти, които се занимават със здравните аспекти на въздушното замърсяване. Ето неговото мнение:
София е най-замърсената столица на Европа. И този факт не е от вчера. Кой следи картината на въздуха в града?
Симидчиев: Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите е тази, която трябва да изгради мрежа от станции, показващи картината на околната среда в града. Такава има, но най-важният компонент в нея - измерването на фините прахови частици (2,5 микрона), е сведен до една-единствена станция, разположена в Хиподрума, в двора на детска градина. Това е крайно недостатъчно. В София трябва да има няколко такива станции, но Изпълнителната агенция смята, че 200 000 евро за подобно съоръжение е много скъпо. Тази липса е частично компенсирана от инициатива на граждани, които са си купили собствени измервателни уреди. Има около 500 такива в града. Те не са съвсем прецизни, но показват, че има разлики в чистотата на въздуха в различните региони на столицата. Именно тези фини прахови частици предизвикват около 70 на сто от здравните ефекти вследствие на въздушното замърсяване.
Какви са тези здравни ефекти?
Симидчиев: Ние вдишваме тези частици, а после те преминават през структурите на белия дроб, намаляват неговите защитни сили и увеличават честотата на инфекциите. Достатъчно дребни са, за да могат да навлязат в кръвотока и да се разпространяват в целия организъм. Няма орган, който да е защитен, няма система, която да е защитена. Увредените от тези частици кръвоносни съдове започват да боледуват и се увеличават инфарктите, инсултите, диабетът, остеопорозата. От 2007 година има проучване, което показва, че децата, които са живели 5 до 10 години на места с високо ниво на замърсяване, например в рамките на 500 метра от натоварена магистрала, изостават спрямо своите връстници когнитивно и като размер на дробовете им. Тоест, средата не им е позволила да развият пълните си възможности. Тази разлика - макар и да не е драматична, е плашеща като тенденция.
Съществува ли някаква колаборация между гражданите, които правят такива измервания, и държавната агенция по околна среда?
Симидчиев: Държавната структура винаги разглежда гражданското общество като заплаха, а не като партньор. Това е голям проблем.
Каква е логиката?
Симидчиев: Погледнато отстрани, логика няма. Аз съм убеден, че всички искаме въздухът да е по-чист, но гледната точка на чиновника е следната: ако се окаже, че въздухът не е толкова чист, колкото той е казал, някой може да започне да му търси сметка, да му създаде работа и изведнъж да стане сложно. Чиновникът не иска да има повече дейности от минимума, а гражданите винаги искат да постигнат максимума. Миналата година граждански организации заведоха дела срещу Столична община, свързани с това, че общината не си изпълняваше програмата за контрол на качеството на атмосферния въздух - и ги спечелиха.
Ето още един пример: преди да навляза в сегашната си битност на народен представител, бях организирал едно неправителствено сдружение, което се нарича "Въздух за здраве". Тъй като имаме определен тип експертиза, свързана с въздуха и със здравните аспекти, последната година организирахме срещи с Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, за да им предложим да подпишем меморандум за сътрудничество - да ни използват безплатно, когато имат нужда от такава експертиза. След няколко напомняния Министерството на здравеопазването подписа този меморандум, а от МОСВ все още чакаме отговор. За съжаление министерствата много рядко си сътрудничат. МОСВ е призовано да измерва нивата на замърсяване, но рядко контактува с МЗ, където именно се виждат резултатите от това замърсяване. Например - с една четвърт по-често имаме инсулти заради факта, че живеем в замърсена среда.
Периодично се появяват данни, свързани с тази стряскаща статистика, което обаче не води до промяна в динамиката на институционалните отношения. Защо?
Симидчиев: За да могат да се приложат действени мерки, е необходимо партньорство между държавата, общината и гражданите. За съжаление, липсва разбиране за смисъла от колаборация, което е резултат от отсъствието на усещане за общност.
Вие как го обяснявате?
Симидчиев: Мога да дам дори и генетично обяснение на тази тема: на нашата територия в продължение на столетия хората, които са имали малко по-буден и по-прогресивен дух, генетично са били изваждани от популацията. И по време на Османската империя, и по-късно с навлизането на съветското влияние. И сега икономически по-прогресивните хора се преместват извън тази територия, което води до обедняване на генетичния фонд тук. Намаляват хората, които са по-активни, по-склонни да се организират, по-склонни да поемат риск, да мислят нестандартно. При нас всяка глава, която е стърчала над другите, е била "скъсявана"…
Говорите за осъзнато социално поведение…
Симидчиев: Заедността е социален феномен. Когато няма заедност в обществото, логично е да няма заедност и в институциите. Много често, когато две министерства се съберат да решават проблема, започват с това чий е този проблем - ваш или наш. А той е общ. Не може да има ефективност, ако колегите от едната страна се опитват да прехвърлят по-голямата част от работата на колегите от отсрещната страна. В държавната администрация, която е много сериозно раздута в България, няма меритокрация. По-високите позиции обикновено са партийни назначения. Тези хора не са стигнали там, защото са по-добри, а защото имат човек, който е човек на "правилен човек". Поради тази причина сътрудничеството не е на приоритетно място.
Какво трябва да направят следващите управници на София, за да не продължава градът да бъде най-замърсената европейска столица?
Симидчиев: За последните 10-15 години замърсяването в София не се е увеличило, а напротив - намаляло е. Но нормите на Световната здравна организация падат по-бързо от нашата способност да се приведем в съответствие с тях. Не сме достатъчно смели, за да направим нещата така, че да решим проблема дефинитивно. И не бива да го правим заради класациите, заради санкциите, "заради Европа", а заради нашите деца и бъдещите поколения. Това е правилното поведение. Необходим е кураж да се вземат някои непопулярни мерки, чийто ефект би бил много голям. Например - да има по всички големи улици велоалеи с минимум 1,20 метра ширина, при това отделени с блокчета, така че автомобилите да не могат да навлизат в тях. Това ще стесни улицата, ще предизвиква по-тежък трафик и няма да се хареса на хората, които се возят в коли, а те са много повече от велосипедистите. Но ако направим градския транспорт по-бърз от индивидуалния, хората ще слязат от автомобилите. Ако направим велоалеите свързани помежду си, удобни и безопасни, хората ще си купуват все повече и повече велосипеди. България е на челни позиции по производство на велосипеди в Европа, само че ние ги правим, но не ги ползваме тук.
Говориха ли кандидат-кметовете по тези теми?
Симидчиев: В програмите на всички кандидат-кметове присъства темата за мръсния въздух, който дишаме, темата за превенцията и профилактиката, но кой и как ще действа, за да се случи това? Трябва не само воля, но и мъжество да отстояваме решенията си, включително недотам популярните. То е като в медицината - понякога трябва лекарство, което горчи, от което може да опада косата. Или пък хирургия, която да изреже част от тялото. Но ефектът да е възстановяване на здравето и удължаване на живота. Полезните мерки не винаги са приятни, а приятните не винаги са полезни.
