Директорът на КРИБ коментира Бюджет 2021

Днес приключи заседанието на социалните партньори за предложения от държавата бюджет. Каква е позицията на КРИБ като национално представена работодателска организация и какви са притесненията коментира пред NOVA изпълнителният директор на Конфедерацията Евгений Иванов.

- Това на практика е втори разговор за пари, защото първият беше по време на първата вълна на COVID-19. Тогава всички дружно искаха – дайте да харчим, дайте сега кесията да помагаме на всички, да дадем на калпак и за бизнеса, и за домакинствата. Ние тогава бяхме против. Аргументът беше железен и за огромно наше съжаление се оказахме прави, защото тогава казахме – чакаме втора вълна, трябва да имаме запас и възможност да дадем тогава. По тази причина подкрепяме бюджета, защото това е единственият възможен бюджет в криза като сегашната. Тя е огромна, не чука на вратата, а вече вилнее в къщите. Затова подкрепяме бюджета. Дори смятаме, че ако се извадят разходите за всичко, свързано с борба с коронавируса, той ще бъде почти балансиран. Няма да имаме този дефицит, ще бъдем в рамките на допустимото. В крайна сметка и домакинствата няма да получат тези пари, които трябва и следва. Затова за нас е по-добре да се започне в някакъв момент. Изхождайки от непрекъснатото говорене, България е най бедната страна с най-ниските пенсии и заплати, отнякъде трябва да се тръгне. Сега е моментът да тръгнем. Хората имат нужда, трябва да мислим за онези в най-тежко положение. Затова ние подкрепяме правителството в желанието му да помогне на всички най-засегнати. Това, че един много добре организиран хор от тези, които преди коментираха – „дайте сега да даваме”, сега казват – „не, не трябва да даваме”. Тази позиция ни кара да мислим, че сме прави, защото това са обичайните заподозрени: опозицията, хора, които искат да влязат във властта на всяка цена, тоест те искат криза, да падне правителството и да дойте техният ред, само че без избори, без легитимация кой-кой е и дали има нужната подкрепа. Сега, това е общата оценка за бюджета, но не сме съгласни с части за общественото осигуряване. Например, пак административното повишаване на минималните осигурителни доходи и запазването на този подход. Имаме споразумение с държавата, че това ще изчезне. Тази година можем да преглътнем. За догодина обаче със синдикатите работим много активно по изработване на механизъм за определяне на минималната заплата. Тогава вече няма да има и модове, няма да има и минимална работна заплата, определяна от министъра на финансите. Разглеждаме тази година като преходна. Дразни ни много запазването на плащането на трите дни болнични от работодателите. Не по малко ни дразни и преразпределението, което се запазва, дори се повишава през държавата над 40%. Можехме да търсим някакво решение, но пак казвам - гледаме на годината като преходна.

Приемате ли точките, по които няма съгласие, защото осъзнавате, че се работи в извънредна ситуация?

- Абсолютно. Точно това ни кара да мислим, че ако не го подкрепим сега, влизаме в криза – политическа, не само медицинска и COVID-криза. Тогава вече става много по-лошо. Няма да има кой да определя какво правим и какво - не. Вижте какво става в болниците, вижте какво става в здравеопазването. Приказките бяха – „много давате за здравеопазване, много давате за хората на първа линия и те изчезват”. Не само, че трябва да се дава, а трябва да се предвиждат средства за тяхното опазване, не само за насъщния, не само за това, че той трябва да получи и възнаграждение, за това, че е на първа линия.

С бюджета правителството представи повече пари за здравеопазване, социални помощи и образование. Успя ли властта да ви убеди, че тези средства са гарантирани и има как да се осигурят?

- Ние бяхме, може би, единствената организация, която подкрепи емитирането на новия дълг. Това са пари без пари, защото условията, по които са договорени, са повече от прекрасни. Второ - инфлацията, която очакваме, на практика ще изяде лихвите, тоест - взимаме две, ще връщаме едно. Нашият управителен съвет изрази желание да се обърне към Министерство на финансите и към премиера, за да поискаме да се емитира още дълг. Защото условията, които получаваме днес, няма да са такива, каквито ще получим утре. Това е резултатът от влизането в ERM II, нещата са свързани. Ние сме убедени, че има откъде да се вземат тези пари.

Правилно ли се насочват парите?

- Критика винаги може да има. Обичайните заподозрени, както казах, атакуват, че това са пари предизборно. Ами ние сме в лапфлатентна изборна процедура. Всяка година има избори за нещо. Тоест, винаги може да я има тази критика. Отнякъде обаче трябва да започнем да излизаме от блатото на клеветата, защото това е клевета. България не е най-бедната страна в Европа. Просто на някои им харесва този етикет да бъде закачен на страната и да си върви с него. Отнякъде трябва да тръгнем, за да излезем оттам. Затова пак ще повторя - моментът, може би, е най-подходящ, защото има аргумент защо се повишават доходите. Доходи се повишават и заради кризата. Ако не бяхме в криза, пак щяхме да търсим други приоритети, доходите пак щяха да останат някъде в края.

Стабилен ли е диалогът в Националния съвет за тристранно сътрудничество? Каква беше днес атмосферата на заседанието?

- Трябва да кажа, че в последните години постигнахме едно уникално ниво на тристранен диалог. Особено двустранното му измерение – работодатели и синдикати. Неслучайно подписахме това споразумение, което всъщност е идея на работодателите и синдикати. Ние, повярвайте ми, заставихме държавата да се включи. Тя нямаше избор. Когато мощни организации на работодатели, на служители и работници се обединят в искането на нещо, държавата не може да каже „не”. Имаше опити, мъчиха се да шиканират целия процес, но в крайна сметка седнаха и подписаха. Така че това е уникално постижение. Аз съм присъствал в по малки зали на Министерски съвет, където се провежда тристранката. Там хвърчаха такива искри и се стигаше до откровени обиди и напускания на заседания, крясъци и викове. Помните Орешарски какво каза подигравателно - „да вдигаме седянката”. Бях до него, когато го каза. Виждал съм и лошото, виждам сега и доброто и мисля, че това ще продължи. Особено важно в криза е да сме единни и да търсим решенията, които помагат на най-нуждаещите се.