В късните часове в пленарната зала депутатите приеха промени на първо чете в няколко закона.
Една от тях е в Закона за защита на потребителите със 128 гласували "за", без "против" и "въздържал се".
В доклада на комисията по икономическа политика се посочва, че са предвидени индивидуални средства за защита на потребителите, претърпели вреди от прилагането на нелоялни търговски практики от търговци, като се дава възможност на потребителите да претендират за намаляване на цената или за обезщетение. Допълват се критериите, по които Комисията за защита на потребителите ще извършва преценка, кога дадена търговска практика е нелоялна.
Със законопроекта се предвижда увеличаване на размера на глобите и имуществените санкции за нарушения на разпоредбите на Закона за защита на потребителите, особено по отношение на "широко разпространените нарушения" и на "широко разпространените нарушения със съюзно измерение", които са предмет на мерки за координирани дейности по прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент на ЕС, се посочва в доклада.
Разширява се приложното поле на Закона за защита на потребителите, така че да обхване и предоставянето на "безплатно" цифрово съдържание и на цифрови услуги, за да се осигури защита на потребителите. Регламентират се изискванията към онлайн местата за търговия и се предвиждат специфични изисквания за предоставяне на информация на потребителите, пише в доклада на комисията.
Парламентът прие на първо четене и промени в Закона за пазарите на финансови инструменти със 123 гласа "за", без "против" и въздържали се. Измененията целят подобряване на регулаторния режим за инвестиционните посредници и пълно съобразяване на законодателството с правото на Европейския съюз. Основната промяна спрямо действащата пруденциална рамка се състои в начина на изчисляване на капиталовите изисквания за инвестиционните посредници в зависимост от рисковете, които поемат. С въвеждането на режим, който е по-опростен и пропорционален на рисковете, които поемат инвестиционните посредници с дейността си, се очаква да се постигне намаляване на текущите разходи на посредниците за спазване на регулаторните изисквания, се посочва в доклада на парламентарната комисия по икономическа политика и иновации.
Със законопроекта се въвежда задължение за системните инвестиционни посредници да подадат заявление до Българската народна банка за издаване на лиценз за кредитна институция по Закона за кредитните институции при преминаване на обща стойност на активите над 30 млрд. евро. Също така е предвиден и ред за повторно издаване на лиценз за инвестиционен посредник от Комисията за финансов надзор в случаите, когато тези дружества вече не отговарят на изискванията за кредитна институция и активите им спаднат под прага от 30 млрд. евро.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за водите (ЗВ), внесен от Министерския съвет (МС). "За" гласуваха 128, осем се въздържаха, "против" нямаше. С тях се актуализират Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и тези за управление на риска от наводнения. В мотивите към законопроекта е записано, че това ще позволи да има действащи стратегически документи, като по този начин ще се осигури възможност за осъществяване на дейностите по управление на водите и водните обекти. В мотивите към законопроекта се посочва, че съгласно ЗВ управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на ПУРБ.
Плановете за управление на речните басейни се разработват за срок шест години в съответствие с изискванията на Директива 2000/60/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите - Рамкова директива за водите (РДВ), която изцяло е транспонирана в ЗВ, посочват вносителите. Като резултат за периода до актуализиране на ПУРБ и ПУРН по реда на ЗВ ще има действащи стратегически документи, като по този начин ще се осигури възможност за осъществяване на дейностите по управление на водите и водните обекти, се казва още в мотивите.
Гласуването на законопроекта се случи часове след началото на днешното пленарно заседание, на което на първо четене бе приет проектобюджетът за 2022 г. Опозицията изрази недоволство защо се приемат промените в ЗВ без представител на МС. От ГЕРБ-СДС настояха въпреки късния час да се извика представител на вносителите. Това обаче беше отказано от председателя на Народното събрание Никола Минчев. Николай Дренчев от "Възраждане" пък имаше забележки към целия закон. След като е влязъл в пленарна зала законът, не мисля, че трябва да коментираме само тези членове, които са ни подадени от МС, коментира той. Заради голямата подкрепа за законопроекта, председателят на водещата комисия по околна среда и водите Манол Генов поиска срокът за предложения между първо и второ четене да бъде само три дни.
Малко по-рано депутатите приеха на две четения в един ден промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Вносител е Министерският съвет.
На първо гласуване беше отхвърлен идентичен законопроект на Николина Ангелкова и Десислава Атанасова от ПГ ГЕРБ-СДС.
На първо четене: НС прие Бюджет 2022 г.
Василев: Този бюджет се изпълнява с по-малък дълг
На първо четене: Депутатите приеха бюджета на НЗОК за 2022 г.
Министърът на финансите Василев: Това е цинизъм
Скандал с проектозакона за бюджета, пратен на КПКОНПИ
