Н апрежение и бойкот на „Позитано” 20. Социалистите трябваше да решат кога и как ще избират новия си председател.
Вътрешната опозиция успя да изтегли този избор 2 седмици по-рано от датата, на която се очакваше това да стане. Така на 12 септември ще е лидерската битка, а на 26 септември ще е конгресът на партията.
Новият председател ще се избира пряко от редовите социалисти, а не от Конгреса, както беше до момента.
Към момента спрягани за лидерския пост са имената на Корнелия Нинова, Кирил Добрев и Красимир Янков.
Корнелия Нинова предложи на НС на БСП социално-икономически план за възстановяване от кризата, съобщиха от пресцентъра на партията.
Планът за възстановяване от кризата съдържа мерки за възстановяване на икономиката, земеделието, реформа в здравната система, пенсионната система и социалната политика.
В него се предлага:
Социална сфера
1. В случай на ползване на неплатен отпуск за гледане на дете до 12 години, посещавало детско заведение или училище:
• държавата изплаща на работника една МРЗ и осигуровката върху тях, за срока на извънредното положение ИЛИ
• осигурява допълнителен платен отпуск на един от родителите за времето на извънредното положение. Финансова помощ за икономически субекти с годишен оборот за 2019 г. в размер до 50 МРЗ с една минимална работна заплата за подпомагане заплащането на осигуровки за 4 месеца на едно лице.
2. Увеличаване за срок от три месеца размера на минималното обезщетение за безработица от 9 на 15 лв.(наше старо предложение)
3. Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от една до две години за осигурените лица на една минимална работна заплата за периода на извънредното положение (наше старо предложение)
4. Времето на получаване на обезщетение за безработица, започнало и завършило като резултат от обявяването и прекратяването на извънредното положение, да не се взема предвид при следващи регистрации
5. Подпомагане на редовните студенти, държавна поръчка, в размер на еднократна извънредна помощ в размер на 375 лв.
6. Временно обезщетение за самонаети лица (свободните професии, определени в ЗДДФЛ) на принципа и при същите условия както самонаетите творци.
7. Финансова помощ за икономически субекти с годишен оборот за 2019 г. в размер до 50 МРЗ с една минимална работна заплата за подпомагане заплащането на осигуровки за 4 месеца на едно лице.
„Земеделие“ и „Хранителна индустрия“
1. Финансово обезпечаване на производствените процеси в сектор „Земеделие“:
- Ускоряване на директните плащания в рамките на месец април за 2019 г. Индикативните графици на ДФ „Земеделие“ предвиждат последните плащания да се реализират през месец юни;
- Преговори с европейските институции за осигуряване на допълнителни средства от европейските фондове за подкрепа на реалния сектор;
- Осигуряване на финансов ресурс за отпускане на държавна помощ „de minimis“ за обезпечаване на пролетните дейности в земеделието и във връзка с повишените разходи за производство. Производителите предлагат този ресурс да не е по-малко от 20 млн. лева.
- Облекчаване на кредитирането не само за изпълнение на инвестиционни проекти, но също така и за предоставяне на оборотни кредити в т.ч. и срещу субсидии.
2. Разработване на инструкции и правила за работа в земеделието по време на извънредното положение;
3. Преодоляване на дефицита на работна ръка;
4. Осигуряване на достъп на пазара на малките и средни стопанства, които са производители на плодове, зеленчуци, животновъдна продукция чрез осигуряване на транспортни средства;
5. В този период заетите в сектора са ангажирани с подаване на голям обем от документи. Предвид ситуацията, следва да се направят необходимите стъпки за изцяло електронно обслужване.
6. Изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Тя прикани страните членки на ЕС да вземат мерки за обособяване на „зелени коридори“, през които преминаването да не отнема повече от 15 минути. „Зелените коридори“, трябва да обхванат не само хранителните продукти, но също така и фуражите, торовете и продукти за растителна защита. Факт е, че различните блокади на границите са довели до известни логистични проблеми, които рефлектират върху хранителните вериги. Освен това въведените ограничения може да попречат на дейността на земеделските производители. Недостигът на торове, ветеринарни лекарства и други добавки също може да повлияе на селскостопанското производство.
• Търговските вериги да продават българска продукция, но без мерките за стимулиране на българските земеделски производители , т.е. да продават нещо, чието производство не е осигурено.
• Увеличаване ролята на държавата в икономиката чрез създаване на държавно предприятие за съхранение на петролни резерви и държавни бензиностанции.
• Диференциране ставките на ДДС но за бранш, а не група стоки – най-лошата възможна фискална практика, като беше отхвърлено нашето предложение за 9% ставка на ДДС за храните и лекарствата.
Днес БСП е напълно готова с пакет от мерки, които да отговорят както на здравните, така и на социално-икономическите предизвикателства, които кризата ни отправи. Преди това обаче категорично следва да заявим, че кризата извади на повърхността всички онези пороци на неолибералния модел и всички недъзи вследствие на тях върху здравната, социалната и фискалната система.
• Болниците не трябва да бъдат търговски дружества. Без държавни и общински аптеки не може да се даде адекватен отпор на спекулативното нарастване на цените на лекарствата и да се осигури нормален достъп на населението до медикаменти.
Според данни от Агенцията по заетостта между 13 март и 22 май общият брой на новорегистрираните безработни е 137 хиляди души, от които 88 хиляди души са пряко засегнати от кризата.
Спад от 5-8 % на БВП означава намаление на номиналните доходи от заплати с 8-10%, Очакваното реално намаление на заплатите, заедно с това на пенсиите, е тревожно. Ако нашите номинални заплати и пенсии бяха два-три пъти по-високи, и ако ние не бяхме страната с най-голямо доходно разслоение между бедни и богати в ЕС, очакваното влошаване щеше да е неприятно, но – може би поносимо.
• Реалностите обаче са силно тревожни. Първо, и пенсиите и заплатите ни са най-ниските в ЕС. Второ, ние сме страната с най-голямо доходно разслоение в ЕС.
ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ
1. Ревизия на правителствените разходи и нови приоритети по критерий обществена ефективност - за начален тласък и стимул на икономическата активност. Ориентация на правителствените поръчки в посока на българско производство, в частност МСП. Адекватен и безпристрастен контрол.
2. Насочване на публичните инвестици приоритетно къв ВиК сектора.
3. Универсална схема за разсрочване на банковите кредити към граждани и фирми за период поне от 12 месеца след периодите на ваканция + адаптация, договорени межди АББ и правителството.
4. Преразглеждане на закона за ЧСИ, ГПК и ЗКИ - за защита на кредитополучателите.
5. Подновяване на процедурата по дерогация на плана на ЕС по 4-ти енергиен пакет (относно затваряне на ТЕЦ-те). Новият период на (успешна) дерогация е до 2025-2030. Следва да се направи анализ и количествена оценка.
6. Приоритетно насърчаване на износ на промишлените сектори, чрез БАЕЗ. Стойност : 500 млн. лв.
7. Внедряване на Фонд "Индустрия" - схемата за съучастие на държавата в микро-, МСП, за нови предприемачи. Стойност : 500 млн. лв. Схема за гарантиране на МСП след първата година. Условие : откриване на поне 5 нови работни места и запазването им за 15 месеца. Схемата се прилага за всеки нови 5 работни места.
8. Проучване и план за постепенна дигитализация / повишаване технологичното ниво на производствени предприятия със средства от Фонд "Индустрия".
9. Програма за изграждане/реновиране на хидромелиоративната инфраструктура на селското стопанство, както и водоснабдителната.
10. Старт на логистична / организационна и правна инфраструктура за затваряне на веригата земеделие - хранително-вкусовата промишленост.
11. Увеличаване на субсидиите на секторите "Зеленчукопроизводство", "Трайни насаждения" и "Животновъдство" до равнището на останалите страни-членки на ЕС, използвайки инструментите по Първи стълб на ОСП и по-специално възможността за заделяне на 15% от директните плащания за специфична обвързана подкрепа за сектори.
12. Въвеждане / възстановяване на практиката държавата да се разплаща с бизнеса в нормативно установените кратки срокове, вкл. и възстановяване на ДДС.
13. Промяна в управлението на държавните / общинските предприятия, особено големите, с цел повишаване на тяхната ефективност и за развитие на съпътстваща регионална мрежа на доставки от МСП.
ДОГОНВАЩ РАСТЕЖ
1. Реформа на здравната система.
2. Реформа на пенсионната система.
3. Данъчна реформа
• Въвеждане на прогресивно подоходно облагане
• Постепенно преминаване към семейно подоходно облагане.
• Диференциране на данъчните ставки върху потреблението на групи стоки с национално значение.
4. Анализ и приоритизиране на НИРД-секторите в перспективни високотехнологични производства. Постоянни държавни поръчки за изследвания / рационализации / открития : медицина, ИК-технологиите, строителни материали, др.
5. Разработване на регионални икономически планове в 1-3 основни направления във всичките 28-областни центрове. Определяне на структуроопределящи предприятия във всеки регион.
6. Създаване на мрежи и условия за облекчен достъп на малките земеделски производители до пазари за реализация на земеделска продукция на вътрешния и външните пазари.
7. Разработване и внедряване на модели за развитие на малки земеделски стопанства, съобразени с характеристиките и регионални различия.
8. Пренастройка на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД („Фонд на фондовете“) – прецизиране на съществуващия му инструментариум, съобразно стратегическите планове на държавата.
9. Преструктуриране на Националния гаранционен фонд (НГФ). Мажоритарният пакет остава държавен. Привлича се допълнителен ресурс – с възможност на банки, инвестиционни фондове и застрахователи, да участват посредством НГФ във финансирането и подкрепата на отделни проекти на МСП.
10. Развитие на капиталовия пазар.
11. Промяна на модела на работа на ББР и препрофилиране на кредитната й стратегия –преференциални условия при инвестиционно, оборотно и смесено финансиране на МСП. Разширение на представителството на ББР в 28-те областни центрове.
12. Оптимизиране на основните структури на управление и методите на работа на държавната администрация, за повишаване ефективността на публичните услуги.
13. Насърчавана на инвестициите във високотехнологични производства, с висока производителност и висока добавена стойност.
Специално внимание обръщаме на регионалното развитие и огромната пропаст между най-слаборазвитите райони и трите най-големи български града. Неслучайно всички т.нар. клъстери на зараза са именно в такива общини – не само в ромските гета. Бедността, липсата на поминък принуждава болшинството от работоспособното население да пренебрегва мерките за здравна сигурност само за да има какво да сложи на масата в края на деня.
