М инистърът на финансите Асен Василев даде подробности за новия глобален корпоративен данък, който беше договорен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
"С решение на Министерския съвет се одобри позиция на България за Г-7 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно минимална данъчна ставка по транснационални компании в първия стълб с оборот над 20 млрд., а по втория – над 750 млн., при условие, че тези компании нямат солидно присъствие в държавата, където ставката ще бъде наложено", обясни министърът.
"Ако една чужда компания работи в България и има оборот над 750 млн. евро и по-малко от 25% от нейните работници, нейните активи или общата сума, която плаща на работниците, е в България, тя ще подлежи евентуално на такава ставка, ако съответно другата такава държава е приела това решение евентуално в бъдещето. Евентуално в бъдещето означава, че това е процес, който ще се развива във времето, трябват директиви на ЕС и съответните национални регулации. Това не засяга български компании. Ако е международна компания, която е с под 750 млн. евро, това също не се отнася за нея. Ако е над 25% от дейността на тази международна компания е в България, това също не се отнася над нея, ставката остава същата", допълни Василев.
Г-7 договориха световен корпоративен данък от 15%
Изявлението на министър Асен Василев е в отговор на изказвания от представители на политическа партия ГЕРБ.
Служебното правителство възнамерява да повиши корпоративния данък с минимум 50% - това заявиха от партията на пресконференция в понеделник. Финансовият министър обяви, че данъкът ще остане 10% за българските компании.
"Разбрах, че е имало пресконференция на една политическа партия, където неспециалисти политици са се опитали да коментират. Нека да махнем всяко неразбиране по въпроса", заяви Василев като отговор на брифинга на ГЕРБ.
"По повод това изказване мога само да кажа, че това са пълни глупости. Според мен - целенасочени лъжи. Тази инициатива е за големи компании от чужбина. Тук няма нищо кардинално като позиция", каза Василев.
Той обясни, че преди тази инициатива да стане факт, тя първо трябва да "мине" през Европейската комисия, а след това и да бъде одобрена в българското законодателство. На брифинга финансовият министър заяви, че планът за въвеждане на еврото вече е публикуван за обществено обсъждане.
Според Василев 5 месеца преди и 12 месеца след въвеждане на еврото стоките ще имат две цени - в лева и в евро.
"Това ще се прави, за да не се вдигат цените. 6 или 12 месеца ще бъде периодът, в който българите ще могат да си превалутират левовете в евро. Това ще се случва безплатно", каза Василев.
"Не се очаква еврото да генерира инфлация. В държавите, където не е задържана изкуствено инфлацията, това не се случва. В България сме във валутен борд. И да искаме, не можем да потискаме инфлацията, тя си върви паралелно на еврото. Курсът си остава така, както е записан в БНБ - 1.99583", обясни Василев.
Министърът уточни, че тепърва трябва да се одобрят директивите на ниво Европейския съюз и това впоследствие да бъде транспонирано в националните законодателства, за да влезе в сила глобалният корпоративен данък, който трябва да се равнява със ставка минимум 15%. Решението беше подкрепено от 130 държави (от общо 139). По-малко от 10 чуждестранни компании у нас попадат в този обхват.
В съобщение на ОИСР се посочва, че новият глобален корпоративен данък ще влезе най-рано през 2023 г. За готвената промяна стана ясно още по време на срещата на Г-7 във Великобритания в началото на юни. Очаква се тя да бъде обсъдена отново по време на срещата на върха на Г-20.
По време на брифинга финансовият министър съобщи, че
проектът на Националния план за въвеждане на еврото в България е публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации на Министерския съвет. Коментари и позиции по документа се събират до 6 август.
За въвеждането на еврото българските власти избират сценарий без преходен период, т.е. датата на приемане на еврото съвпада с въвеждане на еврото като официална разплащателна единица. Този избор се обуславя от структурата на финансовата ни система, както и от големината на държавата ни.
Това означава, че ако страната ни се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., до 31 януари 2024 г. включително, левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. След изтичането на този един месец, еврото ще стане единственото законно платежно средство в България, пише в проекта.
"Курсът на еврото е закован, се казва още в Плана. Не се очаква въвеждането на еврото да генерира инфлация у нас", обясни още Василев.
"Крайното решение за приемане на еврото като законна валута у нас ще бъде решение на редовното правителство и на парламента. Това е процедура, която изисква промяна в 15, 20 закона", каза министърът.
"По договорените дейности за строежа на магистрала "Хемус" са платени 71% от парите, а е извършена 5% от работата, каза още Асен Василев, по повод оплаквания на строители, че нямат пари за изграждането на пътя.
"Агенция "Пътна инфраструктура" е договорила ремонти за 2.8 млрд лева, докато бюджетът й за тези дейности за тази година е 370 млн. лева. От АПИ са обяснили, че очакват остатъкът от парите да дойде от системата за пътни такси, обясни министърът. Сумата е голяма, ще тежи на бюджета и затова договорите с фирмите ще се разглеждат един по един", допълни той.
"Вече е освободен директорът на Агенцията за държавна и финансова инспекция Георги Начев, утре ще бъде назначен нов директор", каза още Асен Василев.
