И спания обяви извънредно положение, след като страната остана без електричество в по-голямата си част още от вчера. Причината за срива все още се изяснява, но според предварителна информация става дума за повреда в основна трансмисионна линия, която предизвика верижна реакция в енергийната мрежа. Подобни случаи ни напомнят колко крехка може да бъде съвременната цивилизация, когато се наруши една от най-основните ѝ зависимости – електроснабдяването.
Когато светлините угаснаха: Обявиха извънредно положение в Испания заради липсата на ток
България също има своя „черен петък“ в енергетиката – 13 януари 1978 година, когато се случва най-мащабният срив на енергийната система в историята на страната. Този студен зимен ден се превръща в истински кошмар за милиони българи, след като точно в 13:13 часа следобед цялата национална електропреносна система рухва.
- Как започна всичко?
Причината за енергийния колапс се корени в свръхнатоварване на електропровода „Дружба“, който свързва българската мрежа с тази на Румъния и Съветския съюз. При отсъствието на достатъчно вътрешно производство на ток, напрежението върху далекопровода води до спиране на генератор в ТЕЦ „Бобов Дол“. Оттам, като домино, се изключват една по една централите в страната – включително и новите по онова време блокове 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“. Наложило се е спешно да бъдат включени аварийните дизел-генератори за охлаждане на реакторите.
- Енергиен мрак
Без електричество остават всички – домове, болници, индустриални предприятия и административни учреждения. Единствените съоръжения, които остават частично в действие, са някои водноелектрически централи. Служителите на тогавашния Системен електроенергиен диспечерски център започват поетапно възстановяване на системата – първо с включване на ВЕЦ-овете и поетапно зареждане на потребителите по региони. В рамките на около осем часа електроснабдяването е частично възстановено, но пълната стабилизация отнема цяла седмица.
Огромен срив в електрозахранването в части от Европа
- Липса на резерви и грешки без отговорност
В онези години енергийната ни система е работела на границата на възможностите си. Липсвали са резервни мощности, а практиките за поддръжка и реакция в критични ситуации са били далеч от съвременните стандарти. Енергетиците и до днес си спомнят как никой не е желаел да поеме отговорност за грешките, довели до колапса.
- Поуките от историята
Енергийната криза от 1978 година остава един от най-важните уроци за нуждата от добре поддържана, модерна и надеждна енергийна инфраструктура. Както се вижда от случая в Испания, опасността не е отминала – дори и в 21 век. Само постоянни инвестиции в основни енергийни мощности и поддръжка на мрежата могат да гарантират сигурност на населението.
И докато всички днес се шегуваме с нуждата от Wi-Fi и интернет, истината е, че без електричество – няма и модерност. А историята ни напомня, че всяка система е толкова здрава, колкото най-слабият ѝ елемент.
