Р умъния отново поставя дата на хоризонта за приемане на еврото - 2032 г. Този път обаче тя идва с доста условия пред нея.
Страната първо трябва да подреди публичните си финанси, да продължи фискалната консолидация и да запази достатъчно политическа стабилност, заяви временният министър на инвестициите и европейските проекти Драгош Пъслару.
По думите му целта е до 2030 г. Румъния да е постигнала необходимия напредък, след което ще трябва да премине и през периода на наблюдение преди въвеждането на единната валута.
Румънският премиер: За разлика от България, Румъния не покрива критериите за еврозоната
Първо трябва да се оправят публичните финанси
Сред основните проблеми пред Букурещ остават бюджетният дефицит и държавният дълг.
Пъслару обвързва евентуалното приемане на еврото с три неща - фискална консолидация, дългосрочен план за икономическо развитие и политическа стабилност.
Идеята е през следващите години страната да намали дисбалансите достатъчно, за да покрие условията за присъединяване към еврозоната.
Румъния е в процедура на ЕС за прекомерен дефицит още от 2020 г., а европейският план предвижда постепенно връщане на бюджетния дефицит под прага от 3% от БВП.
Чуждите инвестиции падат от 3,7 млрд. до 669 млн. евро
Докато Букурещ гледа към 2032 г., последните данни за икономиката показват сериозно влошаване по няколко линии.
Преките инвестиции на чуждестранни компании в Румъния са едва 669 млн. евро през първите шест месеца на 2026 г.
Година по-рано за същия период те са били 3,719 млрд. евро.
Това означава спад от около 82% само за година. От сегашните инвестиции 465 млн. евро са капиталови участия и реинвестирана печалба, а още 204 млн. евро идват от вътрешногрупови кредити.
Спадът вече се превърна и в политически спор. Лидерът на социалдемократите Сорин Гриндяну използва данните, за да атакува икономическата политика на кабинета на Илие Боложан и заяви, че поведението на инвеститорите показва как те оценяват рисковете в страната.
Унгария иска да въведе еврото до 2030 година
Външният дълг вече е над 232 млрд. евро
Успоредно с по-слабия поток на чужди капитали расте и външният дълг.
Към края на юни той достига 232,772 млрд. евро, или с 4,309 млрд. евро повече спрямо края на 2025 г.
По-голямата част - 184,581 млрд. евро - е дългосрочен дълг. Краткосрочният е 48,191 млрд. евро.
Дефицитът по текущата сметка също се увеличава
Другият проблем е текущата сметка - показател, който събира търговията със стоки и услуги, доходите и трансферите на страната с останалия свят.
За първата половина на 2026 г. дефицитът достига 14,202 млрд. евро, при 13,555 млрд. евро година по-рано.
Най-голямата отрицателна част остава търговията със стоки, където дефицитът е 16,396 млрд. евро. Услугите частично компенсират това с излишък от 6,68 млрд. евро, но при туризма балансът остава отрицателен.
До еврото има още дълъг път
Затова 2032 г. засега е по-скоро възможна цел, отколкото определена дата.
Според Пъслару първата задача е до края на десетилетието финансите да бъдат стабилизирани и страната да изпълни необходимите критерии. Едва след това може да се премине към последните стъпки преди членството в еврозоната.
На този фон спадът на чуждите инвестиции, увеличаването на външния дълг и растящият дефицит по текущата сметка показват колко работа остава пред Румъния, ако иска след няколко години да замени леята с еврото.
