Б отаническата градина към Софийския университет „Св. Климент Охридски” навършва 130 години. Един от най-старите екземпляри там и в София въобще е дъб, засаден през 1892 г. от първия професор по ботаника проф. Стефан Георгиев. Според легендите цар Фердинанд I слага в корените на дървото златна монета. Освен дъба, в градината има над 1500 дървесни и растителни видове.
Д-р Красимир Костов е директор на ботаническата градина в София – една от трите университетски, наред с тези в Балчик и Варна. По думите му „столичната рожденичка” е градината майка. Оттук са всички видове растения, които са изпратени към ботаническите градини по морето.
„Университетската ботаническа градина в София е първата в България и се намира пред първата сграда на СУ, в която днес се помещава Факултетът по журналистика и масова комуникация”, обяснява нейният директор. По думите му това е институция, а не паркче, „която се занимава с поддържането на живи, документирани растителни колекции за нуждите на науката, образованието и опасване на биоразнообразието”.
По време на разходката на екипа ни в ботаническата градина д-р Костов ни показва секвоите. Обяснява, че видът е много древен – датира от ерата на динозаврите, а до 1940 г. учените са го смятали са изчезнал.
Във връзка с широко разпространеното напоследък хоби за изграждане и поддържане на т.нар. градска градина, директорът на Университетската ботаническа градина цитира свой колега от Аграрния университет, и каза, че земеделската работа е проста работа, но не е за прости хора. Той призова всеки, който се вълнува от темата, да посети оазиса в центъра на столицата, който той стопанисва, и да черпи знания.
Ако в България имаме малко ботанически градини, то по света има места, където те заемат наистина мащабни пространства. Примери за държави с много големи и красиви ботанически градини са Австралия, Бразилия, Великобритания и Канада.
Повече вижте във видеото
