- Георги Господинов е сред фаворитите за Нобеловата награда за литература според Frankfurter Allgemeine Zeitung - носителят ще бъде обявен утре в Стокхолм.
- „Времеубежище“ донесе на Господинов Международния „Букър“ през 2023 г. - първата книга, написана на български, спечелила отличието.
- Международният му успех продължава - „Градинарят и смъртта“ спечели няколко европейски награди през 2025–2026 г., включително „Жан Моне“ за европейска литература.
Българският писател Георги Господинов е сред фаворитите за тазгодишната Нобелова награда за литература, писа германският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Носителят на Нобеловата награда за литература ще бъде официално обявен утре в Стокхолм.
Георги Господинов е сред най-оригиналните гласове в съвременната световна литература. Роден през 1968 г. в Ямбол, а днес живее в София, той изследва Европа с поетична сила и меланхолична ирония във всичките ѝ настроения. Творчеството му е проницателно, експериментаторско и многообразно. Включва проза и поезия, както и оперни либрета и сценарии. В него неизменно откриваме великолепния разказвач, изпълнен с идеи, причудливи моменти и отчаяна жизнерадост. Срещаме експерт по залезите, който се подготвя за последната космическа завеса, или баща, който в търсене на дъщеря си се скита пеша из разпаднал се свят, в който вече не съществуват никакви превозни средства, пише Сандра Кегел за Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Още ранните му творби, всички преведени на немски от Александър Зицман, като „Физика на тъгата“ (2014) или „8 минути и 19 секунди“ (2016), събират повествователни миниатюри и скици, които се движат през времето, като същевременно се вглеждат в комунистическото минало на България и в разпада и новото начало след 1989 г. Най-важният му роман „Времеубежище“ (2022), отличен наред с други награди и с Международната награда „Букър“, е зашеметяваща фантазия. Действието се развива в клиника в Цюрих за пациенти с деменция, чиито стаи са оформени така, че да пресъздават отделни десетилетия на XX век. В тези интериори, изпълнени със специфични аромати и вещи от отминали епохи, пациентите, чиито спомени избледняват, трябва да намерят утеха, пише Кегел.
Но тези убежища на времето са едновременно благословия и проклятие. Защото в Европа от романа се разпространява мания по миналото. Скоро не само болните, а и цели държави се интересуват от това връщане назад във времето. Невъзможността да се постигне съгласие за общо бъдеще, докато всички търсят спасение във вчерашния ден, се превръща във „Времеубежище“ във въздействаща алегория на настоящето. Като цунами тези минали времена заливат романа, италианците се стремят да се върнат в 60-те години, а западногерманците в 80-те, завършили с падането на Берлинската стена, посочва още Кегел.
Липсата на бъдеще при Господинов разкрива гигантски резервоар от носталгия. Най-новата му книга „Градинарят и смъртта“ (2025) поема в съвсем друга, изненадващо интимна посока. Тя съчетава мемоар, изповед и моментна снимка и разказва за смъртта на баща му, за една градина и за поколение, останало встрани. И този граничен опит той описва проницателно, но същевременно нежно и почти смирено. Във всички тези творби Господинов се вглежда в миналото и улавя пулса на нашето настояще. Това е голямата литература. Тя несъмнено заслужава Нобеловата награда, пише Сандра Кегел.
През 2025 г. Нобеловата награда за литература беше спечелена от унгарския писател Ласло Краснахоркай.
Според изданието другите писатели с шанс да получат отличието са Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).
Георги Господинов сред фаворитите за Нобелова награда за литература
- Кой е Георги Господинов Георгиев?
Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва специалност "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература при Българска академия на науките с дисертация на тема: "Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век" (издадена от "Просвета", 2005) и работи като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. Професионалният му път минава през редакцията на "Литературен вестник", където двайсет и три години е редактор. От 1998 г. до 2000 г. Георги Господинов е хоноруван преподавател в Нов български университет по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999-2000).
Първата му стихосбирка, "Лапидариум" (1992), е отличена с Националната награда за дебют от Националния конкурс "Южна пролет" през 1993 г. Втората му поетична книга "Черешата на един народ" печели голямата награда на Сдружението на българските писатели за книга на годината през 1996 г. През 2003 г. излиза книгата му със стихове "Писма до Гаустин". През 2005 г. излиза първата му книга с литературна критика "Поезия и медия". През 2007 г. излиза стихосбирката му "Балади и разпади", в която са включени предишните три стихосбирки плюс нови стихотворения в цикъла "Неделите на света". Същата година излиза и сборникът му с разкази "О, Хенри: 3 коледни истории с илюстрации", а през 2011 г. - сборникът с пиеси "Апокалипсисът идва в 6 вечерта и D.J."
Книгата му "И други истории" излиза през 2001 г. Преведена е на различни европейски езици, сред които френски, английски, немски, италиански, полски, чешки, сръбски и пр. През 2007 тя е в номинациите за престижната световна награда в жанра "Франк О Конър”. През 2012 г. полското издание на "И други истории" е номинирано за Наградата на Централна Европа "Ангелус”. Негови разкази са включени в световни антологии, включително в американската "Best European Fiction 2010”. Със спектакъл по пиесата му "Апокалипсисът идва в 6 вечерта", режисиран от Маргарита Младенова, се открива новата театрална 2010 година в Малък градски театър "Зад канала". Пиесата му е представяна в Манхатан, Ню Йорк.
Георги Господинов е съставител е на сборника "Аз живях социализма” (2006), и "Инвентарна книга на социализма” (2006). През 2013 г. излиза книгата му "Невидимите кризи", в която са събрани негови есета, писани за различни български и европейски издания. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо".
През 2018 г. Георги Господинов е стипендиант на Нюйоркската обществена библиотека в САЩ. Там той завършва книгата си "Всички наши тела. Свръхкратки истории", която събира 103 кратки истории. За нея на 23 април 2019 г. писателят е удостоен с наградата "Цветето на Хеликон" за най-четена книга през 2018 година.
През 2021 г. излизат неговите литературни истории "В пукнатините на канона", а през 2022 г. - сборникът с разкази "Избрани истории".
Първият роман на Георги Господинов - "Естествен роман", излиза през 1999 г. Книгата е определяна като най-успешния български постмодерен роман. Същата година романът получава специалната награда на втория Национален конкурс "Развитие" за съвременен български роман. През годините "Естествен роман" е преиздаван многократно и преведен на повече от 20 езика, сред които френски, английски, немски, испански, италиански, датски, чешки и др. Книгата има своята театрална версия, поставена от театър "Сфумато".
Между първия и втория роман на Георги Господинов минават 12 години. Вторият му роман "Физика на тъгата" е представен на Празниците на изкуствата "Аполония" на 3 септември 2011 г. "Избрах това заглавие от 35, върху които си мислех. Има още неща за довършване, но ето, тялото на романа, ръкописа, е тук", казва Георги Господинов на представянето в Созопол и показва папка с няколкостотин листа. Романът е издаден от издателство "Жанет 45" същата година.
Романът "Времеубежище", издаден през 2020 г., е третият роман на писателя. През 2021 г. "Времеубежище" е избран за българският роман на годината в конкурса на Националния дарителски фонд "13 века България, а Георги Господинов печели Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България". За "Времеубежище" на Международния панаир на книгата в Торино (Италия) на 17 октомври 2021 г. Георги Господинов е удостоен с италианската награда за литература "Премио Стрега Еуропео". Той става първият българин, както и първият писател от Източна Европа, получил престижната награда. Романът излиза в Италия през юни 2021 г., в издателство "Воланд", в превод на Джузепе Дел Агата, който също получава награда за работата си по превода на романа.
През май 2022 г. романът "Времеубежище" излиза на британския пазар на английски език. Преводът е на Анджела Родел, а издател е W&N. Официалната премиера на книгата е на 12 май 2022 г. В рецензия, публикувана през 2022 г., британският вестник "Таймс" сравнява романа "Времеубежище" с класиката "1984" и нарича писателя Георги Господинов "българският Оруел". През октомври 2022 г. романът е включен в списъка на американското сп. "Ню Йоркър" за най-добрите книги на 2022 година, който се изготвя от редакторите и критиците на списанието. Те подбират "най-завладяващите, забележителни, брилянтни, изненадващи, поглъщащи, странни, провокиращи размисъл и обсъждани четива". През декември 2022 г. романът "Времеубежище" е сред най-добрите книги на 2022 година, издадени във Великобритания, в класацията на британския в. "Гардиън", подготвена в рамките на обзор за културните събития през годината. Освен в САЩ и Великобритания романът е сред книгите на годината в Германия, Турция и Полша. Книгата е преведена на различни езици, сред които английски, немски, полски, нидерландски, хърватски, испански, норвежки, шведски.
Романът е включен в дългият списък от 13 книги за международната награда "Букър", обявен на 13 март 2023 г. Той е избран измежду 134 книги, публикувани между 1 май 2022 г. и 30 април 2023 г. и представени за наградата от издателите. Георги Господинов е първият български писател, номиниран за отличието. На 18 април 2023 г. по време на книжния панаир в Лондон е обявен краткият списък за наградата, в който сред шестте избрани книги е "Времеубежище" на Георги Господинов. Останалите книги в краткия списък са "Boulder" от Ева Балтасар, "The Gospel According to the New World" от Мариз Конде, "Whale" от Чхон Мьон-гуан, "Standing Heavy" от Патрик Арманд-Гбака Бреде – Гааз и "Still Born" от Гуадалупе Неттел.
На 23 май 2023 г. Георги Господинов и преводачката Анджела Родел печелят Международната награда „Букър“ за 2023 г. за романа „Времеубежище“. Това е първата книга, написана първоначално на български език, която печели отличието. Наградата е в размер на 50 000 британски лири и се поделя поравно между автора и преводача. Така Георги Господинов става първият български писател, носител на Международната награда „Букър“, а Анджела Родел получава международно признание за превода си на романа.
След отличието „Времеубежище“ получава значителен международен отзвук и е издадено на множество езици. Книгата е лицензирана в десетки държави, а английското издание отбелязва значителен ръст на продажбите.
През август 2024 г. излиза новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“, четири години след „Времеубежище“. Книгата е издадена от „Жанет 45“ и е посветена на отношенията между баща и син, на паметта, загубата и преживяването на смъртта. Премиерата ѝ се състои на фестивала „Аполония“ в Созопол през септември 2024 г.
„Градинарят и смъртта“ получава редица отличия в България и чужбина. През декември 2024 г. романът печели наградата „Хеликон“ за нова българска проза, а през 2025 г. получава и наградата „Перото“ в категория „Проза“. Книгата е отличена и с „Цветето на Хеликон“ за най-четена книга.
Международният успех на романа се разраства през 2025 и 2026 г. Германското радио SWR и жури от литературни критици го определят за Книга на годината за 2025 г.
Испанското издание на романа, „El jardinero y la muerte“, в превод на Мария Вутова, печели през март 2026 г. голямата награда TodosTusLibros за най-добра художествена книга на 2025 г., присъждана от независимите книжарници в Испания. През същия месец Мария Вутова получава и наградата за най-добър превод за 2025 г. за работата си върху романа.
През април 2026 г. „Градинарят и смъртта“ печели Наградата на испанската критика за най-добра чуждестранна книга. Отличието е връчено на юбилейното 70-о издание на наградата, а книгата става първото българско произведение, удостоено с нея.
През септември 2026 г. Георги Господинов печели и наградата „Жан Моне“ за европейска литература за 2026 г. за „Градинарят и смъртта“. Френското издание на книгата е преведено от Мари Врина-Николов и е публикувано от издателство „Галимар“. Наградата ще бъде връчена през ноември 2026 г. в Коняк, Франция.
- Награда "Букър"
Наградата "Букър" e учредена през 1969 г. и до 2014 година се връчва за роман или сборник с разкази на англоезични автори от страните на Общността на нациите, а след това на автори, пишещи на английски език, независимо от националността им, като произведенията задължително трябва да са публикувани във Великобритания или Ирландия. По традиция наградата се връчва през ноември. От 2002 г. спонсор наградата е инвестиционната компания "Ман груп", който я преименува на "Ман Букър".
През 2005 г. е учредена международната награда "Ман Букър", която се присъжда за чуждоезичен роман или сборник с разкази, преведен на английски език и публикуван във Великобритания или Ирландия. Международната награда "Букър" по традиция се връчва през май. Неин първи носител е албанският писател Исмаил Кадаре. От 1 юни 2019 г. името на двете награди е променено на "Букър", след като спонсорството се поема от американската фондация "Кранкстарт" на бизнесмена Майкъл Мориц и неговата съпруга, писателката Хариет Хейман.
В дългия списък за наградата жури избира от всички изпратени произведения 12 или 13. От тях в краткия списък за наградата, който се обявява месец по-късно, се включват шест. Носителят на наградата "Букър" получава 50 000 лири. Международната награда "Букър" е в размер от 50 000 британски лири, които се поделят между автора и преводача.
Преводачът на романа "Времеубежище" Анджела Родел е двукратен стипендиант на комисията "Фулбрайт". За пръв път тя идва в България през 1996 г., за да изучава българския език и фолклор в Софийския университет "Св. Климент Охридски”. По време на обучението си придобива солидни знания за българския език и българската литература, а също и опит, който й служи при следването й в САЩ в областите на езикознананието и етномузикологията.
През 2004 г. Анджела Родел получава Фулбрайт стипендия, за да изучава българска народна музика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. През 2005 г. тя се премества за постоянно в България. Оттогава изпълнява музика, участва във филми и телевизионни предавания и работи като професионален преводач на българска литература на английски език.
През 2015 г. Анджела Родел е избрана за изпълнителен директор на Българо-американската комисия за образователен обмен Фулбрайт.
В неин превод, в САЩ и Великобритания, са публикувани "Захвърлен в природата” на Милен Русков (2011), "18 % сиво” на Захари Карабашлиев (2013) и "Физика на тъгата” на Георги Господинов (2013).
Добави ни в предпочитани източници в Google
