Н обеловата награда за химия беше присъдена на френския учен Анри Б. Каган и японеца Кенсо Соаи за предоставянето на решение на химичната загадка за асиметрията на живота. Изследователите откриват как природата изключително създава правилната версия на дадена молекула – вместо нейния огледален образ.
Например молекулите на аминокиселините, градивните елементи на протеините, съществуват под две форми, които са огледален образ една на друга. Живите организми на Земята обаче функционират само с една от тези форми. Нобеловите лауреати отговориха на въпроса: защо животът предпочита само една от тези огледални молекули пред другата.
В органичната химия това свойство е известно като „хиралност“, така че хиралните молекули имат както десни, така и леви форми. Можете да ги оприличите на нашите ръце – те не са идентични, но всяка е огледален образ на другата, съобщава Би Би Си (BBC).
И докато природата почти изключително произвежда версията, която ѝ е необходима, за да функционира, химичните реакции в лаборатория обикновено създават смес от 50-50 както от леви, така и от десни молекули.
Когато става въпрос за създаване на лекарства, това е от особено значение, тъй като всяка версия се държи различно, когато взаимодейства с нашите тела. Така едната версия може да има свойства да се бори с болестите, докато другата версия да не прави нищо или дори да причинява вреда.
Говорейки по телефона на пресконференцията за Нобеловите награди тази сутрин, Кенсо Соаи заяви: „Това е един от най-вълнуващите дни в живота ми“.
Председателят на Нобеловия комитет по химия Хайнер Линке обясни как хиралните молекули имат огледални форми като нашите ръце.
Чрез разрешаването на загадката на хиралността Анри Каган и Кенсо Соаи са установили как да проектират химични реакции, за да произвеждат много повече от желаната версия на дадена молекула.
Хайнер Линке, председател на Нобеловия комитет по химия, обясни: „Анри Каган и Кенсо Соаи предоставиха решение на химична загадка на повече от век: как хомохиралността – селективното производство на правилната версия на дадена молекула – може да възникне спонтанно. Химичните реакции, които те са разработили, са грандиозни.“
Анри Каган, който е в Universite Paris-Sud, за първи път открива нов начин за манипулиране на химичните реакции през 1986 г. Това му позволява да създаде по-голям излишък от един от огледалните образи, отколкото се е смятало за възможно досега.
Кенсо Соаи от Токийския научен университет прави следващата стъпка през 1995 г. Той публикува научен доклад в списание Nature, описващ първата по рода си химична реакция, която има потенциала да бъде хомохирална – произвеждаща само желаната версия на органичната молекула. През 2003 г. той най-накрая успява да контролира реакция, при която се образува само един от двата възможни огледални образа.
„Освен самият живот, никой досега не беше постигал това“, заявява Нобеловият комитет в изявление.
На пресконференцията в сряда Кенсо Соаи похвали „многото отлични изследователи“ в тази област.
Професор Робърт Мокая, президент на Кралското химическо общество в Обединеното кралство, заяви, че това е „мощен пример за това как фундаменталната химия може да подкрепи решенията на някои от най-големите предизвикателства, пред които е изправено обществото“.
„Различните изомери (или версии на молекулите) могат да имат напълно различни биологични и физически ефекти, така че те са от решаващо значение за намирането на ефективни лекарства за лечение на всички видове заболявания“, добави той.
