Н икола Иванов Фичев, по-известен като Колю Фичето е роден през 1800 г. Общоприето е, че е роден в град Дряново, но е по-вероятно да е роден в някое от околните селца. Семейството му се премества да живее в града чак след раждането му, а през 1803 или 1804 г. умира баща му – Йован Филчев, оставяйки майка му – Мария, да се грижи сама за него.
Дряновският балкан със своите чардаклийски къщи, крепости и манастири му вдъхва любов към творчеството
и той поема трудния път на дюлгерски чирак и калфа.
Когато е едва на 10 годинки зстава чирак при тревненските майстори. На 17 се учи при майсторите от западнобългарската строителна школа, а до средата на 30-те си години постепенно успял да извоюва признанието майстор.
През 1830 г. Колю Фичето окончателно се премества в старата столица. Там работи заедно с Димитър Софиялията на Преображенския манастир и
участва във Велчовата завера през 1835 г.
Става самостоятелен майстор при Иван Давдата, като довършва започната от него църква ”Свети Никола” през 1836 г. и получава признанието на търновци.
Колю Фичето налага основните принципи и идеи в българското строителство на черкви, от тях прави най-много – около 15, а от средата на XIX в. работи и по престижни държавни обекти. Преди освобождението на България ръководи строежите на 5 моста – в Дряново, Севлиево, при село Йовковци, град Янтра и Ловеч. Проектира и няколко кметства.
Неговите мостове са първите у нас представители на европейския тип.
Като майстор и архитект Никола Фичев се отличава с изящните си леки конструкции и елементи с тъй наречената „фичевска кобилица”. В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост. Със своя монументален стил и извисеност на храмовете и камбанариите изразява порива на българите към свобода, независимост и духовен напредък.
След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново
и извършва строителни експертизи и надзор.
Смятаната за най-представителна и красива българска обществена сграда – конакът във Велико търново също е негово дело.
Колю Фичето умира през 1881 г. в Търново, където е и погребан. Той е гениален български възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане постройки. Колю Фичето е първомайстор на националната архитектура, който значително оформя насоката на развитието ѝ.
Още истории за личности, оставили следа в българската и в световната история, можете да намерите в канала portret_ във Vbox7.com.
Научете още за живота на личности като:
Безсмъртната принцеса на Холивуд - Одри Хепбърн
Писателят златотърсач, който си отива с Халеевата комета
Лионел Меси - златното момче на футбола
Цялата история на вечната Мерилин Монро в по-малко от 7 минути
