А сен Николов Пейков се ражда на 28 юни 1908 г. в София. Той е първото дете в семейството на Невенка и Никола Пейкови. Има брат Илия и сестра Надя.
Първото препятствие в живота му идва, когато е едва на 6 годинки - майка му умира. Същата година баща му напуска София и се премества в родния си град Севлиево. Там не след дълго се жени за втори път за Точка Иванова, от която има трети син - Стефан, а тя има и още едно дете от първия си брак.
Многодетното семейство се издържа трудно, но се справят, докато през 1924 г. Никола Пейков не умира. Второто голямо препятствие пред Асен. Въпреки, че тогава е само на 16, напуска бащиния дом, оставя своето неизживяно детство и отива в Созопол, където учи в Практическото рибарско училище и работи като рибар.
Пет години по-късно заминава за София. В столицата той е безработен и бездомен. Храни се само когато някой го наеме да му насече дърва или да му разтовари въглищата.
Депресията и отчаянието го довеждат до опит за самоубийство. За огромна радост добри хора и случайността му помагат да победи поредното препятствие.
Тогава в ателието на свой познат за първи път хваща парче глина и усеща как тя оживява в ръцете му. Тогава в него се заражда непреодолимото желание да посвети живота си на извайването на фигури.
Две години по-късно Асен е приет в Държавната художествена академия. Докато е студент, печели второ място в конкурса за паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет. Завършва през 1937 г. година със златен медал.
Година по-късно - на 24 април, в ателието си открива и първата си самостоятелна изложба, но въпреки успеха ѝ решава да напусне София, този път не просто далеч от бащиния дом, а далеч от родината. Пристига в Рим на 3 октомври и веднага усеща, че мястото му е именно там - във Вечния град, града на художниците, скулпторите, поетите и артистите.
Успява да наеме ателие на две крачки от площад "Испания" на легендарната улица "Маргута", където открай време ателиета са имали прочути творци като Пикасо, Салвадор Дали и Фелини.
Малко по-късно се запознава с унгарската графиня - Мария Тереза Деленс, която през 1939 г. година му ражда син - Рудолфо.
За няколко години Пейков става търсен и високо ценен майстор на скулптурния портрет. Работи с най-различни материали - мрамор, дърво, бронз, стомана, порцелан и разбира се - глина.
В двора на ателието се поставя макет на кладенец, върху който сяда изваяна от бял камък жена, обхванала с ръце дългата си коса.
Жената е символ на българската река Марица и плод на потиснатата въздишка на Асен за Родината. България присъства и в редица други известни негови скулптури.
През 42-ра Емилия Боканера, потомка на петвековна генуезка фамилия, забравя чантичката си в чакалня при заболекаря си. Асен я занася в дома ѝ... и повече не си тръгва от там. Така с малко помощ от съдбата българинът влиза във висшите кръгове на римското общество, но никога не се отчуждава от своя произход.
Семейството живее в голяма жилищна сграда срещу Колизеума, което му позволява във всеки един момент да погледне през прозореца и да се наслаждава на най-великолепния амфитеатър на Римската империя.
В средата на 50-те започва златната ера в творчеството на Асен. Печели редица конкурси за държавни поръчки, в това число статуята на Леонардо да Винчи, която посреща гостите на Рим, поставена е пред едно от най-оживените европейски летища - Фиумичино.
В родината на най-великите скулптори и художници, на едно от най-оживените места до ден днешен стои скулптора, изработена от българин.
Асен Пейков е и единственият скулптор, пред който позира папа Пий ХІІ. Високо ценен във Ватикана, Пейков получава още една поръчка. През 1968 г. изработва бронзов релеф на Св. Франциск Азиски за ватиканската библиотека.
Поръчките в ателието на Пейков продължават да пристигат една след друга.
Прави портрети и бюстове на София Лорен, Федерико Фелини, художникът Луиджи Бартолини, президентът Джон Ф. Кенеди, кралят на Йордания и много много други. Пред него позира и Норма Ан Сайкс, британска телевизионна актриса и модел, първият секссимвол на Англия. Тя е европейския еквивалент на Мерилин Монро, позира му на 12 ноември 1958 г.
През март 1969 г. Пейков идва в България за първи път след 31 години. По това време се състои конкурс за паметник на хан Аспарух. Асен дава заявка за участие и връщайки се в Италия започва усилена работа върху проекта. В него влага цялата си енергия, творческа фантазия и любов към Родината.
Изработва макет на невероятно раздвижена композиция от 36 конници, които водени от хан Аспарух „прелитат” над водите на Дунав.
Творбите на всички участници са изложени в Парка на свободата. Журито, макар и впечатлено от “Конницата”, присъжда първа награда на любимеца на комунистическия елит Величко Минеков, втора и трета получават други двама участници.
За Асен Пейков – поощрение заради “неясната политическа ориентация” и защото е “невъзвращенец”.
Когато Пейков получава писмо от председателя на журито с предложение за откупване на макета, той писмено му отказва и дори не взима паричната премия, която му се полага. Сърцето на Асен не може да понесе обидата. Получава инфаркт и по-късно втори през 73-та, който се оказва пагубен.
Асен Пейков умира на 25 септември 1973 г. в ателието си в Рим. Там, където пътят му към славата и световното признание започва и свършва... Погребан е в римското гробище „Верано”.
Пейков създава 16 паметника и барелефи и над 1300 скулптурни портрета. Някои от тях се съхраняват в музеи и частни колекции в Европа, САЩ, Бразилия, Аржентина, Мексико, Индия, Афганистан. В България негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Севлиево, Варна и Сливен.
През 1977 г. признателен Рим посвещава на българския скулптор малък площад пред дома му, който оттогава се казва „Асен Пейков”. България отдава заслужено признание на своя син чак 35 години по-късно, през 2008-ма година.
Цялата история за живота му вижте и във видеото горе от канала "Портретъ" във Vbox7.com
Научете още любопитни факти за живота на:
Стивън Хокинг
