Д нес е Великден, денят, в който празнуваме възкресението на Исус Христос. За православните християни това е най-големият празник, наричан Празник на всички празници, а възкресението на Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е открита от жените мироносици, посетили гроба, а Исус се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта.
Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "Страстна седмица", означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Исус.
Седмицата след Великден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.
Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос.
Момите и момците на този ден се появявали с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава " Христос воскресе".
Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.
Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.
