Б ългария е заявила възражението си срещу 21-ия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия заради плановете за включване на патриарх Кирил, главата на Руската православна църква, в списъка на санкционираните, съобщава "Политико", цитирайки двама дипломати от ЕС, запознати с дискусиите, които са говорили при условие за анонимност.
"България не подкрепя налагането на символни санкции, свързани с руския патриарх Кирил", заяви днес и министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова пред журналисти преди заседанието на Комисията по външна политика.
Брюксел предлага санкции срещу руския патриарх Кирил
"Българската позиция е ясна - подкрепяме санкциите срещу Русия, които имат икономически ефект, но ощетяват държавите членки повече, отколкото ощетяват държавата, която води войната и такива, които нямат символен характер, а икономически", каза тя.
"Има редица от елементи, които не подкрепяме. От една страна те са свързани с енергийна линия, така че да се осигури енергийната стабилност на страната. Другите са санкции, свързани с руския патриарх Кирил, които влизат в категорията на символни санкции, които имат потенциал да бъдат контрапродуктивни", посочи министърът.
По думите ѝ санкциите имат за цел да окажат икономически последствия, така че да се стигне до ситуация, в която продължаването на войната не е добро решение и да се седне на масата за преговори.
Унгария блокира санкции на ЕС срещу руския патриарх Кирил
"Не мисля, че ограничаването на финансовите активи в определени банки на руския патриарх ще предотврати дейността му", каза Петрова-Чамова.
"Санкциите срещу Русия са отговорът на ЕС за агресивната война, която Руската федерация започна срещу Украйна. Те целят да отслабят икономически и политически Русия, така че тя да не може да продължи да води войната", коментира бившият външен министър Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС пред журналисти в парламента.
"Поставям питането с какво руският патриарх е важен, защото след Унгария ние се оказваме едва втората държава, която има обструкции и съображения по отношение на включването на руския патриарх в санкционните списъци. Ние питаме - готови ли сме да спрем целия пакет само и само патриархът да не попадне в него?", попита Георгиев.
Депутатът от ГЕРБ постави още въпроса дали това означава, че България "тотално ще дистанцира своята политика от политиката на единство на ЕС и ще направи ли така, че репутацията ни да бъде силно поставена под съмнение".
На национално ниво България е преминавала през периоди на дебати относно баланса между европейската солидарност и Русия. През март 2014 г., по време на кризата в Крим, тогавашният външен министър Кристиан Вигенин изрази резерви относно прибързаното налагане на "тежки мерки", подчертавайки необходимостта от дипломатически диалог, въпреки натиска за единна реакция на ЕС.
По-късно, в периода на 2022 г., финансовият министър Асен Василев заяви пълна подкрепа на правителството за санкциите във всички области, настоявайки за координиран подход при обществените поръчки на енергийни ресурси, за да се предотврати наддаване между страните от ЕС.
Настоящата позиция на българското правителство изглежда фокусирана върху необходимостта от прецизиране на санкционните пакети, разграничавайки икономическите мерки от тези със символен характер.
