Една усмивка си отиде завинаги от Земята. Една усмивка, запомняща се и завладяваща, една усмивка обичаща – тази на големия наш актьор Никола Анастасов.
В последния му земен път го изпратиха неговите близки, колеги, делели една сцена и емоции толкова дълги години, признателни почитатели, радвали се истински с него. Неслучайно поклонението пред големия човек и актьор бе именно в любимата му Сатира, на която той посвети 59 години от живота си.
Вижте едни от последните снимки на голямата усмивка на Сатирата в галерията
Анастасов почина в понеделник вечерта след продължително и тежко боледуване. Той беше на сцената на Сатиричния театър в продължение на 59 години и е един от създателите му.
Последната си награда Никола Анастасов получи миналата година – „Икар” за цялостен принос към театъра.
„Кольо е част от мен. Аз не го губя, защото го нося със себе си”, разказа актрисата Татяна Лолова. „Била съм 17-годишна, когато за първи път постъпихме в Държавното висше театрално училище. Завършихме, след това той отиде за малко във Враца, а аз в Русе. След това се основа Сатиричният театър, ние дойдохме в него. Кольо искал да стане хидроинженер, обаче не го приели. Той свиреше прекрасно на китара и пееше любовни песни. Той беше много романтичен, освен комедиен, освен ведър, заразително прекрасен, беше и организатор. А, в началото беше едно момченце от тези, които като има някакво работа и гледа да се покрие. Как стана изведнъж толкова можещ”, каза голямата актриса за своя колега и приятел.
„Хубаво е публиката да знае, че ние сме богаташите на България - това, че нямаме пари, не значи, че не сме богаташите и Кольо беше един от тези богаташи. Калата беше бурлакът, той влачеше всички тежки роли, но Кольо, пък беше чарът. Даже не знаех, че му викат Кольо – усмивката, аз го знам като Кольо – чарът. Спомням си как веднъж се връщахме от Княжево, той кара колата и приближаваме един милиционер, който беше бесен, със страшна физиономия. Изведнъж видя, че Кольо е шофьорът, по-щастлива физиономия от лицето на този милиционер, който каза – Коленце, ти ли си и го пусна, не бях виждала. Тя не беше голяма грешката, която Кольо направи, но ако беше някой друг, щеше да обере пешкира. Кольо обираше обичта, прегръдката, усмивката на всеки, който се докоснеше до него”, сподели Татяна Лолова.
Ето какво споделя за него пред NOVA Стоянка Мутафова, с която не само са играли на една сцена, но са били и близки приятели в живота.
Никола Анастасов и бивш съветник на Тодор Живков, номинирани за висш орден
Никола Анастасов празнува като Зевс 75-ия си рожден ден
„Кольо беше много чувствителен и като му се случи нещо, го изживява много дълбоко”, разказва Мутафова за актьора Никола Анастасов.
„Разправяше за себе си например как е щял да стане инженер. Аз Кольо инженер не го виждам. Издържах, вика той. Как издържа, бе, Кольо? Как, ти 2 и 2 не знаеш колко правят. Ще ти кажа как – седнах зад един, който знае всичко. Казах му малко да се поотмести, той пише и аз гледам и същото пиша”.
„Той имаше страшни очи, много силен поглед”, спомня си Мутафова и продължава историята на Анастасов: „Гледам на другия ден – приет съм”. Тя го попитала: „Не се ли уплаши?”
А той отговорил: „Уплаших се, как ще стана инженер, да ме пита човек защо ми е това висше. В това време разбрах, че съм приет и във ВИТИЗ и слава Богу съдбата ме прати закъдето съм”.
Вижте и други неразказани истории за Никола Анастасов във видеото.
Добави ни в предпочитани източници в Google
