Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост —
докле е младост, ах, докле е младост!
"Докле е младост"
Какво е да внесеш, възпиташ и създадеш естетически вкус и култура в една държава, която буквално се изгражда пред очите ти?
А какво е усещането да израснеш в семейството на един от най-великите ни възрожденци - и пред него да се заявиш като творец със собствени виждания?
Всички тези въпроси имат един отговор. Пенчо Славейков.
Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 година в Трявна, в семейството на изтъкнатия възрожденец, поет, преподавател и просветител - Петко Славейков.
През 1876 година бащата е назначен за учител в Стара Загора, където се премества заедно с цялото семейство.
Именно там, Пенчо Славейков ще стане свидетел на едно събитие, което ще се просмуче в паметта и ще се появи отново в една от поемите му.
По време на Руско-турската война, градът е изпепелен - а семейство Славейкови едва успяват да се спасят. Ужасът от тези преживявания поетът ще опише в "Кървава песен" години по-късно.
Успява да се измъкне от огъня, но това, което истински ще бележи живота на Пенчо е ледът. И по-точно, ледът на река Марица.
ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ЖИВОТА НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ В СНИМКИ
Пенчо е известен с това, че е изключително палав и буен. Така в един ден на 1884 година, той заедно с приятели изкарва хубав ден в игри на заледената река. Никой не може да каже какво се е случило със сигурност, но изморен, Пенчо се унася и заспива. Този унес ще се окаже фатален. Момчето, едва 18-годишно замръзва.
Следва борба за живот, който вече няма да бъде същият.
От този момент нататък, Пенчо има паралич - той се отразява на речта му, придвижва се с бастун.
Но сякаш трудностите не го сломяват, а напротив - той прави всичко възможно, за да докаже - че духът на човека е над всички изпитания, които животът може да поднесе.
През 1888 година той издава първата си стихосбирка - "Момини сълзи". Поетът обаче е недоволен от работата си и се заема лично да изкупи всички копия от книгата.
Няколко години по-късно Пенчо Славейков заминава за Лайпциг, където започва да учи философия.
Там се запознава отблизо с текстовете на Хенрих Ибсен, Й. Якобсен, Сьорен Киркегор, Георг Брандес, К. Ланге, Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше.
В Германия Славейков завършва книга първа от "Епически песни", като именно там за първи път виждаме философските концепции за победата на духа над тялото и смисъла на човешкия живот, които ще отворят изцяло нова страница в литературната ни история.
"Ти на съдбата няма що да робщеш.
Ти имаш свой особен дял... Ти сне
от небесата пламък Прометеев
да го запалиш в хорските сърца"
Cis Moll
Поетът се завръща в България през 1898 година и заедно с Петко Ю.Тодоров и д-р Кръстьо Кръстев работят активно в кръга "Мисъл".
Именно чрез литературния кръг и едноименното списание в България навлиза модерната литература и естетика.
Със съдействието на Пенчо Славейков, Пейо Яворов идва в София, за да се присъедини към "Мисъл", като Славейков пише предговора към второто издание на стихосбирката "Стихотворения".
1903 година ще бъде другата ключова година за поета.
В една майска вечер, на приятелско събиране той среща ослепителната 23-годишна красавица - Мара Белчева.
Мара Белчева
Публикувахте от Велика Женска Ложа на България / Grande Loge Féminine de Bulgarie в Неделя, 24 май 2020 г.
Тя е наскоро овдовяла - съпругът ѝ е прострелян по грешка, по време на атентата срещу Стефан Стамболов.
За вниманието на Мара се бори елитът на София, като според някои дори самият цар Фердинанд е сред ухажорите ѝ.
Тя обаче е силно впечатлена от острия ум на Пенчо Славейков. И така - столицата има нова двойка, която е непрекъснат обект на одумвания и клюки - Пенчо Славейков и Мара Белчева.
Те обаче са заети - списание "Мисъл", преводи и поезия изпълват дните им.
През плодовитата 1906 г. Славейков събира и издава стихосбирката си "Сън за щастие", а на следващата година - другата част от "Епически песни"; издава и първа част на "Кървава песен", за която основна заслуга има Мара - тя е вдъхновител, а често и най- добрия редактор на поета.
През 1911 г. Мара се разболява и заминава из Европа да се лекува. Вдовишката ѝ пенсия е спряна, клюките по неин адрес не престават.
На 10 юли 1911 г. министъра на просвещението Стефан Бобчев уволнява Пенчо Славейков от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Гордият поет обаче отказва овакантената длъжност и заминава за чужбина. В края на август вече е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Здравословното състояние на Славейков започва да се влошава. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. "Христо Белчев". Зад гърба ѝ остава разкошът и сигурността, но тя е готова да се откаже от всичко, освен едно - любовта си с Пенчо.
Последните си дни заедно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо.
Нараства други род, за други съдбини…
Забрава спуска се над миналите дни; —
тъй както ги до днес певеца живи спазва
в душата си, за тях и пей и ви приказва.
из "Кървава песен"
В началото на 1912 година шведският писател, езиковед и славист Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирка на Пенчо Славейков, като за него се казва: "Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен“.
Така българският поет е предложен за номинация за Нобелова награда за литература.
За съжаление обаче, на 28 май 1912 година Пенчо Славейков си отива от този свят. С него до последния му дъх е Мара Белчева, която пренася костите му в далечната и обичана от него България през 1921 година.
За лек път, за почивка тиха
през ясна вечер в родний кът,
където ме с милувка чака
на мойто щастие сънят.
"Ни лъх не дъхва над полени..."
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
