Г олям научен пробив с български подпис. Ново откритие обръща представите ни за рака и показва защо все повече млади хора се разболяват. За първи път учените посочват кои вредни навици трупат скрити рискове още от момента на раждането.
Професор Людмил Александров е от големия отбор на Калифорнийския университет. Роден е в София и става учен, вдъхновен от своята баба, която също е онколог.
Проф. Александров заедно с колегите си в Сан Диего направи исторически пробив - откри, че бактерия в нас може да ни разболее от рак. А той се подмладява с всяка изминала година.
"Ракът на дебелото черво в последните може би 10-20 години ние виждаме една епидемия и тази епидемия е в млади хора - под 50 годишна възраст. Ние виждаме, че в момента 2 пъти или даже може би 3 пъти повече хора се разболяват от рак на дебелото черво. Знаем за 25-26 държави в целия свят, къде това се вижда. За България няма такава статистика в момента", обясни медикът пред NOVA.
Причината за тази тревожна статистика е токсичен щам на бактерията Ешерихия коли. Инфекцията се получава още в детска възраст, без симптоми, но оставя дълбоки следи в ДНК-то на човека. Данните сочат, че от 2000-та година насам, случаите на рак на дебелото черво сред хора под 20-годишна възраст е нараснал с 500%.
"Като опитахме да видим по кое време се случва, видяхме, че е в ранното детство. Т.е. имаме деца, които в първите 10 години, даже най-вероятно в първите 3-4 години от своя живот, получават инфекция от този специфичен щам на бактерията. Тази инфекция най-вероятно няма определени симптоми. Т.е. децата можат да имат болно коремче, но то просто не се вижда.Тя прави много-много мутации в тяхните тъкани. И всъщност, като получиш тези много мутации на ранна детска възраст, ти на 20-30 години можеш да получиш по-рано рак на дебелото черво. Тези деца, които имали такава инфекция, Вместо да получават рак на дебелото черво над 60 и над 70, го получават около 30-40-годишна възраст", разясни професорът.
Според него в момента още няма яснота в кои храни се намира въпросната бактерия.
"Ние смятаме, че не е точно нещо, което се намира в храната, която консумираме. А по-скоро всеки един от нас я има в тялото си. И като консумираме храна, се дава възможност на тази бактерия или да порасне, или не. Имунната система и бактериите се формират в ранна детска възраст. (И ние смятаме, че като им даваме ако искате лоши храни, или ако им даваме антибиотици, те нямат възможност да се справят с тази бактерия", сподели проф. Александров.
Но не храната носи директно заразата, а какво ядете формира средата за растеж на токсичната бактерия. Прекомерната употреба на антибиотици и силно преработени храни в детството може да е ключов фактор.
Той е опитал да промени начина на живота на децата си - да им дава възможно по-малко антибиотици и да ги храни с не много процесирана храна, а с органична.
"Българското кисело мляко или киселото мляко, което има активни бактериални култури, всъщност носи т.нар. добри бактерии. Те могат да направя добри неща във вашия стомах и черво. Ако обаче много започнем да дезинфекцираме, това може да доведе до появата на повече лоши бактерии, отколкото на добри", алармира той.
Все още няма тестове за откриване на инфекцията, но екипът на проф. Александров работи усилено да са факт до 2 години. Ако не се вземат мерки сега, до 2029 г. ракът на дебелото черво може да стане водеща причина за смърт при хора под 50.
"Ако хванете един рак в първи стадии, даже да е най-страшният възможен, а именно на панкреаса, възможността да живете е над 90%. Ако го хванете в късен стадий, процентът може да бъде под 10. В България обаче няма добре направена национална стратегия, нито добра превенция, което означава, че най-вероятно хиляди хора умират абсолютно без да има причина", разкрива онкологът.
Проф. Александров казва, че решението е в нашите ръце – с правилни навици още в ранна възраст можем да предпазим поне децата си.
"Има пробиотични възможности, които да използваме с нашите малки деца и да се справим с инфекцията. Даването на пресни зеленчуци и плодове, кисело мляко и избягването на бързи закуски и такива неща. Това бих препоръчал", съветва медикът.
Науката напредва – ракът вече не е смъртна присъда. Но ранната профилактика остава най-силното ни оръжие.
