Никога не е късно да се дипломираш: 70-годишен пенсионер завърши медицина

В сички си мислеха, че той е професорът. Но сивокосият възрастен мъж беше студент по медицина в първи курс, също като останалите от класа.

„В началото семейството и приятелите ми бяха изненадани. Няколко от приятелите ми си помислиха, че съм луд, че искам да уча медицина на тази възраст“, разказва Тох Хонг Кенг, пенсиониран малайзийски мениджър, на кафе в Хонконг, където живее от десетилетия.

През юли тази година, на 70-годишна възраст, Тох стана един от най-възрастните студенти в света, завършили медицинско училище.

„Не беше лесно. На 65-70-годишна възраст паметта, зрението, слухът и тялото ми не са толкова добри, колкото когато бях по-млад“, казва току-що завършилият медицина в Югозападния университет в Себу, Филипините. 

Тох прекарва по-голямата част от живота си, работейки в сферата на продажбите на техника. Но за него пенсионирането не е донесло дълги обеди и игри на голф. Вместо това всеки ден в продължение на пет години той се потапя в учебниците по анатомия, подпомаган от флашкарти, очила за четене и големи чаши кафе.

This 70-year-old retiree just graduated med school. He has this advice for others. @kathmaemagramo discusses: https://t.co/VitWbEUNwt

— CNN Asia Pacific PR (@cnnasiapr) September 9, 2024

Дори за човек с множество дипломи материалът не е лесен. Задържат го с една година, след като се проваля на изпит по педиатрия през третата година. А през последната година трябва да премине едногодишен стаж в частни и държавни болници, като някои смени продължават изтощително по 30 часа.

„Всъщност, защо трябва да го правя? Може би трябва да се откажа“, спомня си Тох, който си е казвал много пъти през тези години.

Семейството му постоянно го проверява, което му помага да разсее много вълни на съмнение. А съучениците му, които са с десетилетия по-млади от него, му напомняха, че да се откаже, би било загуба.

Но Тох казва, че една дума се е превърнала в негова мантра, която го кара да продължи.

„Сайанг“ - фраза на езика тагалог, която означава, че би било срамно да не се стигне докрай. „Сър Тох“, с обич му казвали съучениците му, „Ако се откажеш сега, ще бъде сайанг“.

По време на петте години интензивно обучение Тох никога не е поискал някакво специално внимание и е имал „много силна решимост“ да упорства, казва д-р Марви Дулнуан-Ниог, декан на медицинския факултет. „Г-н Тох вече е преуспял бизнесмен и професионалист, но все още е много отворен за нови неща. Той беше много страстен и упорит.“

Твърде стар?

Тох казва, че като дете никога не е имал големи амбиции да стане лекар. Идеята му хрумнала, когато през 2018 г. се запознал с двама млади индийски студенти по медицина по време на ваканция в централноазиатската държава Киргизстан.

Тази среща по време на обяда поражда идеята, че един ден може да продължи да учи медицина.

„Единствената причина, поради която реших да уча медицина, беше, че исках да правя нещо полезно. Изкарах различни курсове. Занимавал съм се с икономика, с химия, с електронно инженерство - но не искам да правя това отново“, казва той. 

За Тох медицината означава да поеме в съвсем различна посока.

„Ако не мога да бъда практикуващ лекар, поне мога да се грижа донякъде за себе си“, казва той.

След като се отписва от последния си ден в корпоративния свят през 2019 г., Тох прекарва седмици в учене за приемни изпити и кандидатства в близо дузина университети в Азия.

Но той се затруднява да намери програма без възрастово ограничение за кандидатите. Повечето от тях са ограничени до 35-40 години.

You are never too old to pursue your dreams, and Dr. John Yuen, a 70-year-old recent medical school graduate, is living proof of that. His journey, as highlighted in this inspiring story, serves as a powerful reminder that age is no barrier to achieving what you’ve always aspired pic.twitter.com/PdalBpnpGH

— Daryl, MS2, PhD, M.S., MPH, MBA (c), NREMT (@PhDtoDO) September 8, 2024

Чувствайки се малко потиснат, той се свързал с бивша домашна работничка на семейството си, чиято дъщеря наскоро завършила медицинско училище във Филипините.

След още няколко изпита и интервюта Тох в крайна сметка получава предложение за работа в Югозападния университет в Себу. Седмица по-късно, през 2019 г., той опакова багажа си, намира малък апартамент на острова и започва пътуването си в медицинското училище.

Той завършва първата си година в Себу, която включва курс с клинични лаборатории и практическо обучение. Но когато през 2020 г. настъпва пандемията от коронавирус, той се премества обратно в Хонконг и посещава всичките си лекции онлайн.

Според данни на Американската медицинска асоциация средната възраст на студентите по медицина в първи курс в САЩ е 24 години, а повечето студенти са на 28 години, когато се дипломират. За да се превърнете в напълно лицензиран и практикуващ лекар с опит в резидентурата, може да са необходими поне още 10 години.

Д-р Атомик Леоу Чуан Це получава медицинската си диплома през 2015 г. от Университета по медицина и фармация в Румъния, когато е на 66 години, според Сингапурската книга на рекордите. През следващата година той издържа изпит за лицензиране, който му позволява да практикува медицина в Европа.

Макар да не е ясно дали Тох е най-възрастният човек, завършил някога медицинска степен, има много примери за лекари, които продължават да практикуват и в по-късните си години.

Сред тях е д-р Хауърд Тъкър от Кливланд, Охайо, който е роден на 10 юли 1922 г. През 2021 г. той е признат от Световните рекорди на Гинес за най-възрастния практикуващ лекар. Д-р Тъкър току-що отпразнува 102-ия си рожден ден и все още преподава неврология.

По-добър живот

Тох, който сам се определя като провинциално дете, израства в каучуковата плантация на семейството си в Малайзия. Като тийнейджър той и братята и сестрите му се събуждат в 4 ч. сутринта, за да откъснат каучук от дърветата, преди да отидат на училище.

„В онези дни нямахме особена представа за това какви са мечтите ни. Просто се надявахме, че ще можем да имаме по-добър живот“, споделя той.

Работи усилено във фермата и още по-усилено в обучението си, което му носи предложение да учи химия и инженерство на управлението в университета в Брадфорд, Великобритания, между 1974 и 1978 г. Издържа се, като работи на непълно работно време като сервитьор, предимно на смени по време на летните ваканции.

Премества се в Лондон, за да запише магистърска степен. За да покрие студентските си заеми, работи като сметосъбирач по време на следването си. Не се притеснява от миризмата и изтощителните часове, както казва Тох: „Плаща се добре“.

Въоръжен с непоколебима работна етика, той без проблеми си намира работа в Малайзия и обикаля Азия на различни места, преди да се установи в Хонконг, където със съпругата си отглеждат три деца.

Но дори след пет години интензивно обучение Тох не е убеден, че ще предприеме допълнителните стъпки, необходими, за да стане практикуващ лекар. За целта е необходим едногодишен стаж и още обучение за изпита за медицинска комисия.

Вместо това той планира да работи като консултант в компанията на свой приятел, занимаваща се с диагностика на алергии и имунология в Хонконг.

Годините на обучение на Тох може и да са приключили, но те са го вдъхновили за друго предизвикателство - да създаде стипендиантски фонд за студенти по медицина, които се затрудняват да плащат за дипломите си като чуждестранни студенти.

По данни на Асоциацията на американските медицински колежи средната годишна такса за обучение струва около 60 000 долара за студентите в държавните медицински училища и 95 000 долара за студентите извън щата в САЩ. В частните медицински училища средната цена на обучението и таксите е над 70 000 долара. Що се отнася до чуждестранните студенти, цифрите са много по-високи.

Таксите за обучение във Филипините никъде не са толкова високи. В Югозападния университет за Тох тя струва около 4000-5000 долара годишно, което според него все още е много скъпо за бъдещите студенти от развиващите се страни в Азия.

Но за всеки, който има достатъчно енергия да последва пътя на Тох, той има следния съвет: „Ако мечтаете да станете лекар, можете да го направите на всяка възраст. Обучението по медицина е интензивно и продължително, но не е толкова трудно, а просто е упорита работа.“

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase