Непризнатият, непокорният, неспокойният. Вапцаров

Т ой не спира да вдъхновява. 

Поетесата Вислава Шимборска пише стихотворение за майка му. 

А артист от Аржентина рисува стихотворенията му върху сгради. 

Вероятно ако потърсим, ще намерим още хора, които са се вдъхновили от Никола Вапцаров, поетът роден на 7 декември 1909 година. 

Още от най-ранна детска възраст в дома на фамилията идват някои от най-бележитите българи за времето си: Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Константин Щъркелов. Там са отивали лично дори цар Фердинанд и цар Борис III. 

Това несъмнено е оставило отпечатъка си в момчето, което още от най-ранна детска възраст се вижда с едни от най-влиятелните хора на времето си. 

Майката на бъдещия поет пък завършва американския колеж в Самоков. 

Никола завършва гимназията в Разлог, като голямата му мечта е да се занимава с литература.

Строгият баща обаче предпочита сина му да има професия и така, Никола отива във Варна, където учи в Морското машинно училище във Варна. През 1932 година, той е част от екипажа на кораба "Бургас", с който успява да посети Цариград, Фамагуста, Александрия. 

"Морският период" от живота на поета обаче заражда в него онова зрънце, от което ще покълне вдъхновението на поета към машините. Вдъхновение, от което години по-късно ще се родят "Моторни песни". Дотогава обаче има още време. 

Изключително обичан от всичките си колеги, Вапцаров е избран да държи речта за завършване на випуска в училището във Варна през 1932 г. От тази реч става ясно, че Никола не е като останалите. Че той е готов да застане зад убежденията си - и не е склонен да се примирява. 

"Господин капитан, господа офицери и преподаватели. Изминаха шест години и ние си отиваме. От онзи детински ентусиазъм, който носеше всеки един от нас, не е останала нито следа. Всичко е рухнало. Ние си отиваме и една голяма част ще мине под безрадостния пряпорец на безработните, останалите ще си наложат компромиси, които ще имат съдбоносно значение за целия им живот, но не може да се избира - те ще бъдат компромиси за хляб. И ето днеска се събираме за последен път да си подадем ръцете, събираме се, защото едва ли ще се видим някога, събираме се да кажем нещо, не да укоряваме, а да поправяме, не да създаваме злоби, а да изкореним техните поводи, не да пием, а да открием душите си."

Никола продължава да мечтае не за съдбата във фабрика, а за литературата. Въпреки таланта, в крайна сметка той се озовава като работник в Кочериново към "Българска горска индустрия АД". 

В същата година обаче той се запознава с Бойка, която по-късно ще нарича в писмата си "Мила Боя". Двамата сключват брак през 1934 година. Любовта им обаче ще бъде подложена на множество изпитания. Едно от тях, през цялото време на брака им ще бъде бедността. 

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Първото дете на двойката умира след заболяване 8 месеца след раждането, а през 1936 година Никола е уволнен от работа заради авария. 

Премества се в София, но ситуацията не се подобрява. Първоначално Никола работи във фабриката на братя Бурачеви, след това е огняр в Държавните железници и Софийския екарисаж, но 1940 година напуска работа.

Същата година излиза първата му и единствена издадена приживе стихосбирка - "Моторни песни". Книгата е издадена в 1500 бройки, платени от самия автор. Произведенията на Вапцаров не получават широк отклик от критиката по онова време, защото от една страна - Вапцаров никога не е криел левите си убеждения, а от друга - езикът, изразните средства сякаш не могат да привлекат вниманието на литературните среди. 

1940 обаче ще се окаже знакова за поета в още едно направление. Той се завръща в Банско  започва активно да сътрудничи на комунистите. След обиск в дома му в Банско, Никола е арестуван за първи път. Срещу него има обвинения в антидържавни действия, но не са намерени достатъчно доказателства. 

През 1941 година поетът е арестуван за втори път и отново е освободен.  След като нацистка Германия напада СССР, Вапцаров вече е в дълбоки отношения с Българската работническа партия, където е нает да извършва подривна дейност срещу немските войници и властите, които ги подкрепят. 

На 4 март, Вапцаров отново е арестуван. Този път обаче в него са намерени много материали, които го уличават в подривна дейност: агитационни материали, оръжие, кодирани съобщения. След изтезания, той признава нелегалната си дейност. 

В делото, което се води срещу сътрудниците на Работническата партия, Вапцаров е признат за виновен в извършване на подривна дейност срещу немските войски, както и за насилствена промяна на властта в Царство България. Вапцаров се отрича от показанията си, дадени след изтезанията, но на 23 юли той получава смъртна присъда. 

Тя е изпълнена още същата вечер, а в часовете между присъдата - и разстрела, той създава две от най-емблематичните си стихотворения, които дава на съпругата си. 

Едното е "Борбата е безмилостно жестока...", а другото е "Прощално". 

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                                  толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрелът се извършва на 23 юли 1942 година на Гарнизонното стрелбище в София. Така завършва жизненият път на човека Ниола Йонков Вапцаров.  

Поезията на Вапцаров е призната след смъртта му и е преведена на повече от 70 езика. 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram