"Нереално би било да си мислим, че битката със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотични вещества може някога да бъде спечелена.
Смятам, че свят без наркотици е утопия", разказва Светла Иванова, миналогодишен участник в ПРОМЯНАТА и споделя с нас коя според нея е "пробойната", която се запълва с различни зависимости:
"Промяната на съзнанието винаги е съпътствала човечеството, а едно от нещата, което правят наркотиците е точно това – карат хората да се чувстват различни, осигуряват им бягство от всичко, което не им харесва и ги кара да не се чувстват добре, независимо дали това са самите те или е нещо в заобикалящата ги среда. Наркотиците осигуряват на употребяващия една друга реалност - безметежна и донякъде безгрижна. А човекът така е устроен – да се стреми към усещането за щастие и да търси по-лесния начин да го достигне.
И тук идва ролята на превенцията.
Тя има много измерения и сфери на приложение. Целите на превантивната дейност накратко са формулирани от Европейския съвет за борба с наркотиците така – „предотвратяване на употребата на наркотици; предотвратяване на преминаването от експериментална в редовна употреба; ранна интервенция при рискова употреба. Научно доказано е, че до около 25-годишна възраст, до когато се случва формирането на човешкия мозък, няма безвредна употреба на наркотични вещества.
Да, промените в мозъка може да са на пръв поглед незабележими и понякога незначителни, но те са неизбежни, а точно в този възрастов период най-често започва употребата им – най-рисковата група са учениците между 14-18-годишна възраст и възрастовата граница, статистически е доказано, че пада. И така, ролята на превенцията е да учи, да информира, да помага и до колкото е възможно - да предотвратява употребата на наркотици от деца и младежи.
Тя включва подпомагане на развитието на емоционалната интелигентност; насърчаване на здравословните избори; промоция на здравословен начин на живот; развиването на социални умения, умения за вземане на решение и отстояване на натиск и т.н. Всичко това, по косвен път, е начин да се предотврати или намали употребата на наркотици.
И понеже искаме или не искаме, проблемът засяга цялото общество, превенцията би следвало да обхваща всяка една сфера, която има своята роля за живота и развитието на подрастващите.
Това включва средата, училището и семейството. Отговорно мога да кажа, вече и като служител в Превантивно информационен център (ПИЦ), че най-слабото звено за превенцията са родителите и естествено от това страдат децата.
Може би не е намерен верният подход. Анализите на анкета, направена сред родителите от ПИЦ Габрово през 2015 г, става ясно, те имат нужда от информация и насоки и въпреки това, нещата не се получават. Не знам защо, но това не означава, че не трябва да продължаваме да опитваме да търсим верния път към тях?
Едно от нещата, което е много важно да знаят, а от анкетата, а и от моя личен опит, се оказва, че не го знаят, е: към кого да се обърнат за помощ, когато се усъмнят или установят, че детето им употребява наркотици.
Такива места са ПИЦ-овете и МКБППМН (Местна комисия за борба с противообществени прояви от малолетни и непълнолетни) в различните градове; към психолог, на първо време, ако в населеното място няма такива институции; съществува и Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, на която има богата информация по темата – има интернет страница с анонимен чат и телефон (0888-99-18-66). Там може да се намери доста изчерпателен списък с места за помощ - терапевтични общности, религиозни общности, дневни центрове, анонимни групи за взаимопомощ, специалисти и т.н.
Аз смятам, че един много голям фактор, за да съществува и да се развива проблемът с употребата и зависимостите от наркотици сред младите хора, са пробойните в общуването деца – родители.
Затова си мисля, че едно Защитено пространство за споделяне и помощ би било много полезно. Трябва да е ясно, че дори и родителите да имат желание да говорят с децата си по темата за наркотиците, зависи много от възрастта на детето дали то ще откликне.
Един тийнейджър на последно място би се обърнал за съвет и помощ към родителя. Той първо ще се посъветва с връстници и приятели, ще потърси информация в интернет и евентуално би се обърнал към педагог или психолог. И това е разбираемо по много причини – страх от наказание и неразбиране, вина, срам или просто, защото смята, че родителите му са задръстени и невежи по темата.
Други варианти са семейството да е твърде ангажирано с физическото си оцеляване и да не обръща достатъчно внимание на емоционалния свят на детето си или пък, за съжаление, просто да не го е грижа. Точно затова, такъв един сайт за споделяне и помощ би запълнил донякъде тази празнота и липса на разбираща и подкрепяща среда. Би могъл да съветва, да информира, да подкрепя и стимулира към позитивни действия и да насочва объркания тийнейджър към подходящо място или специалист, където да получи специализирана помощ, ако това е необходимо. Не е редно да крия, че срещам огромни трудности с финансирането на проекта ми и с подготовката и сформирането на екипа, за да започне да съществува реално то и да бъде ефективно това пространство.
Добре разбирам причините за тези свои затруднения. От една страна, това е проблем, за който обществото и институциите предпочитат да си затварят очите и да го отричат или най-малкото да казват „това мен не ме засяга“. Само че няма такъв „филм“, проблемът засяга и застрашава всеки – пряко или непряко.
От друга страна, да работиш с употребяващи и зависими от наркотични вещества не е лесна работа. Казвам го най-отговорно, защото аз съм била от другата страна и знам на първо място, колко е трудно сам да осъзнаеш и да признаеш, че имаш проблем и после, колко неразбран, отхвърлен и ненавиждан от обществото се чувстваш. Всичко това ме е карало или да не търся помощ, или дори и да я потърся да гледам с недоверие на човека, който стои срещу мен. Именно затова, смятам и съм установила, че атмосфера на доверие се постига най-лесно, когато знаеш, че срещу теб стои човек с личен опит. Тогава се чувстваш много по-спокоен да споделиш, да потърсиш съвет и помощ и знаеш, че ще бъдеш разбран, а не съден и упрекван за грешните си избори.
Но аз няма да се откажа. Имам достатъчно силна мотивация, желание и търпение, за да осъществя тази своя идея и в крайна сметка да разбера струвало ли си е всъщност усилията , ще проработили ефективно този начин и подход към младите или трябва да търся друг начин да бъда полезна и да използвам знанията и опита си."
Стани един от Вдъхновените, изпратете историята си тук.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
