Да се откажеш от наркотиците - историята на Светла - Вдъхновените

К азвам се Светла и съм на 46 години.

Когато се представям почти винаги започвам разказа си по един и същ начин. Аз съм бивша наркоманка.

Преди близо две години приключи почти 30-годишното ми пътешествие из Дрогаленд – приключенския парк на ужасите. Пътуването ми започна по детски невинно и наивно. Нищо особено.

Случва се на почти всеки един тийнейджър.

Интересни, нови и различни от общия фон хора, които като магнит те привличат и си готов да направиш всичко, за да те приемат; любопитство и жажда за нови преживявания и открития; разочарование от любимия…- нищо ново под слънцето. Идея си нямах по каква „пързалка” потеглям, какво включва спускането и какво ме очаква в края и, но беше примамливо, вълнуващо и … непознато.

Потеглих с хъс, ентусиазъм и наивни детски очаквания. Беше яко, бях станала наркоманка, или поне исках да ме смятат за такава и правех всичко възможно да покрия изискванията на новия си образ. И успях, станах отличничка. Занизаха се провалите, грешките, лъжите, загубени приятелства, провалено образование, унижения и много смърт. Понякога се плашех, исках да сляза от „пързалката”, но новият ми господар беше вкопчил здраво костеливите си ръце в плътта и съзнанието ми и винаги ме връщаше.

Отказах се да се боря и приех съдбата си – не можех, бях наркоманка и така щях да си умра. Някъде там по пътя родих и дъщеря си, едно прекрасно и невинно създание, но дори появата и не успя да ме задържи дълго на повърхността. Потъвах и виждах само един изход – всеки ден поглъщах и унищожавах оставащите ми дни живот, убивах се. За мен нямаше бъдеще, на 45 години – празна, изхабена, безполезна, без шанс за някаква реализация и смислен живот.

Заради мой сериозен здравословен проблем, се налагаше да издържа една седмица без да употребявам никакви наркотици. Трябваше да скалъпя поредната лъжа, че съм „чиста”. Кошмарно беше, но пък абстиненцията не ми беше непозната, преживявала я бях стотици пъти, оцелява се. Лежах, неспособна да стигна дори до тоалетната. От време на време идваше майка ми, притеснена, разтревожена и изплашена от невъзможността да ми помогне. Аз и не исках помощ.

В някакъв момент се появи дъщеря ми, вече 12 годишна, седна до мен на леглото и заплака. Каза ми само: „Мамо, не искам да умираш!”. Не знам как се случи, но в този момент се видях през нейните насълзени очички. Видях една болна, измъчена и слаба жена. Стана ми мъчно за нея, заболя ме душата! Та аз обичам тази жена, това съм аз! Не помня в кой момент и под каква форма ми се появи в съзнанието една огромна книга и аз видях на забавен каданс как се затваря една черна страница.

Осъзнах се след ден-два, не помня колко … усетих невероятен прилив на енергия, скочих от леглото и излязох на терасата. Пред очите ми се отвори гледка, която никога преди не бях виждала – красива и омагьосваща, птичките пееха по различен начин, всичко беше светло. После тичах по стълбите, такава сила и енергия не бях получавала от нито един от стимулантите, които бях вземала. Видях детето си, и то беше различно. Всичко беше различно и ми харесваше, аз бях различна, бях жива и се харесвах такава. Влюбих се във истинския живот и не исках повече да го губя!

И сега започва хубавата част.

Цялото ми същество искаше да споделя този свят и този живот, исках да помогна на такива като мен, отчаяни и примирени, да отворят очи и да го видят. Исках да им кажа да не се предават, че спасението е възможно и постижимо. Реших, че ще запиша да уча психология, моя отдавнашна мечта, за да мога чрез урока, който научих да помагам на зависимите и техните семейства да се преборят с демона.

Сега съм във втори курс във Великотърновски университет, още по-уверена в себе си и в посоката, в която съм поела. Срещам се и разговарям с хора, които са засегнати от проблема със зависимостта и употребата на различни наркотици и алкохол. Вдъхновявам се от пламъчето на надеждата, което виждам как се запалва в очите им, когато им разказвам за трудния си път и изхода който намерих. Знам, че с личния си опит и знанията, които ще получа, мога да бъда изключително полезна и ефективна в борбата със зависимостите. Да, мога и ще бъда, но си дадох сметка, че докато завърша образованието си ще мине време, а през това време, всеки ден, поне по едно дете опитва за първи път някакъв наркотик и един Бог знае какво ще се случи от този момент с живота на това дете и на семейството му.

Аз знам какво се случи с моя и с много други животи на хора попаднали в лапите на дрогата и алкохола. Знам колко силна илюзия създават тези вещества, че можеш да избягаш от себе си, от проблемите и от реалността. Знам колко измамно е това бягство.То е омагьосан кръг.

Благодарение на психологията аз разбрах колко сложен и труден е всъщност детския свят и пътят към израстването и намиране на собствено място и идентичност в света. Дадох си сметка, колко огромна е подкрепящата и разбиращата родителска роля и обичта. Реших, че всъщност много по-важно е докато уча да направя нещо по-добро – да се погрижа по-малко деца да бягат в другата реалност, да няма деца с празни погледи.

Аз успях да спечеля една битка, която повечето хора смятат за обречена на провал. Това ме направи силна, уверена и вярваща в човешките способности. Човек не знае на какво е способен и много често затова си поставя сам граници, за съжаление често понякога това става, когато е само на крачка от успеха. Аз няма да спра да се боря за живота, в лицето на всяко една детска усмивка. Не се страхувам от провалите, защото провали няма, има само уроци.

Кандидатствах в ПРОМЯНАТА с проект за комбинирана превенция на употребата на психоактивни вещества от децата. Част от идеята ми е ми да предоставя на децата едно защитено пространство за споделяне, в което те да разказват за своите преживявания, опит, пропадания и успехи. Аз вярвам, че споделянето успокоява, подрежда мислите и избистря хоризонта. Усещането че си чут и че не си сам усилва желанието за промяна.

Щастлива съм, че успях да спечеля доверието на ПРОМЯНАТА и да получа възможност да науча как да реализирам на практика своите идеи за превенция на употребата на психоактивни вещества. За мен вдъхновението и вярата са двигателят на живота, а Акселераторът е най-качественото гориво, което можех да получа. Да вдъхнеш новото означава да вдишваш и издишваш живот.

Стани един от Вдъхновените, изпратете историята си тук.