Георги, който забравя болестта, за да помага на другите

П разничната еуфория приключи, а с нея и всички благотворителни кампании, които се случват около празниците. 

Днес обаче Ирина Люцканова представя за Вдъхновените едно необикновено момче, Георги, което с раждането си се сблъсква с тежка диагноза.

Георги е трудно подвижен. Но това не го спира да помага на другите, събира средства, дарява, отваря сърцето си за хората в нужда. Вижте целия разказ на Ирина Люцканова. 

"През годините на моята работа като събитиен мениджър по време на Коледните кампании винаги съм си задавала въпроса – какъв персонаж трябва да е човекът, който влиза в ролята на дядо Коледа? Дали ролята на добрия старец изисква друга отговорност и отношение? Дали всеки може да бъде дядо Коледа? И в крайна сметка колко голямо трябва да бъде сърцето на дядо Коледа?

И както винаги, когато човек търси отговори на важни за него въпроси, те идват, но маскирани като знак, случка или преплетени в нечия лична история, на която попадаш. Така „случайно“ се сблъсках с историята на Георги Симеонов. Едно обикновено момче от Горна Оряховица с необикновени дела, чието сърце тупти за добрините.

В гърдите си Георги носи сърцето на истинския дядо Коледа!

Георги е с диагнозата „детска церебрална парализа“ и с 55 % инвалидност. Тази нелека съдба спохожда момчето още при раждането му и до днес виновни за неговото състояние няма. В първите години на детството си Георги е неподвижен, но по-късно успява да проходи.

Георги е различен и се чувства така по простата причина, че не може да прави нещата като останалите. В ежедневието си среща затруднения заради физическите си проблеми, не може да стои дълго време прав, мускулите му се схващат. Най-трудният период в живота на Георги е загубата на баща му.

Преживява тежко липсата на главата на семейството си, плаче и е на ръба на отчаянието. Когато сълзите му пресъхват, Георги решава да се мобилизира и да започне да си търси работа, за да помага материално на близките си. След една година съдбата го среща с Иван Стефанов, човекът който му гласува доверие и го назначава на работа.

И до ден днешен Георги е изключително благодарен за тази подкрепа. В трудните за него моменти си казва, че просто трябва да продължи напред. Само още една малка крачка напред. Крепи го вярата в Бог и добрината на хората. Сблъсква се с нея най-вече в празничните дни по Коледа.

Всичко започва преди 6 години, когато негови приятели от Русе му разказват историята на едно момче в инвалидна количка, за което се грижат възрастните му баба и дядо.

Историята хваща за гърлото Георги и той отива на място, за да се запознае с момчето. Нуждата от външна помощ и подкрепа за това семейство е належаща и Георги признава, че в онзи момент дори се е разплакал от безизходицата, в която живеят тези хора. Тогава решава да направи нещо, за да помогне.

Преценява, че две от най-силните му качества като личност са неговия артистизъм и обич към хората и ако ги впрегне в нещо градивно може да помага. Често забавлява приятелите си и колегите на майка си като ги кара да пеят, да танцуват и рецитират. Хрумва му идеята, че може да събира пари като влезе в ролята на дядо Коледа.

Така вече 6 поредни години помага на хора в беда като дарява парите, събрани от коледната кампания.

Дарил е пари за лечението на Росен Атанасов, помогнал е със средства на Алекс, Виктория, Пеньо, Марияна и е направил дарение на манастира „Свети Николай“, село Арбанаси. Фирмите и семействата, при които ходи, знаят каква е каузата на Георги и всеки преценява какъв хонорар да му даде. Но всички тези хора са обединени от общата кауза, с която ги заразява Георги и отварят сърцата и домовете си за доброто и емпатията.

„Усещането да съм дядо Коледа за мен е страхотно преживяване, защото хем нося радост на малки и големи, хем пък помагам на човек в беда.

Да, чувствам се различен от другите конкуренти, но аз не излизам, за да прося пари или да печеля. Правя това, за да помогна“, казва Георги.

Любовта на дечицата го зарежда и му дава сили да продължи да се занимава с тази нелека за него дейност. Защото за човек, който има проблеми с краката е истинско изпитание да стои изправен и да се движи. Най-голямо предизвикателство е натовареният график по време на празниците, когато трябва да се придвижва от едно място на друга за много кратко време.

Но и тук като с махване на вълшебна пръчица се появяват помощниците на дядо Коледа, които впрягат елените в шейната и водят добрия старец по домовете. Защото доброто е заразно и се предава. Защото доброто все още живее в сърцата на бедните и отрудени хора.

След като дари средствата, Георги продължава да поддържа връзка с тези, на които е помогнал. Момчето смята, че помощта му се изразява не само в даряването на пари, но и в човешката подкрепа, топлота и заинтересованост.

Интересно ми е да разбера какъв е основният мотив на Георги в неговата лична кауза „Дядо Коледа“.

„Защото знам какво е да си болен и да нямаш пари за лечение“, отговори ми простичко Георги. И тук се сетих за думите, написани от българския социален психолог Иван Хаджийски в „Оптимистична теория за нашия народ“:

„Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване:
– Е, пада ли нещо?“

Да, наградата за Георги и всички бойци на тихия фронт като него е огромна! И не е материална, а много по-голяма! Един живот, пълен със смисъл и топлина, безмерна радост от споделянето и едно сърце, пълно с любов. Сърцето на дядо Коледа!"

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.