С ветът е в плен на две тежки кризи. Едната от тях – продължаващата пандемия от COVID-19, за няколко месеца напълно промени живота ни и изправи цялото човечество пред редица сериозни изпитания. Другата криза днес привлича малко внимание, но това изобщо не означава, че е забравена или преодоляна. Става въпрос за климатичните промени. Австралия все още беше в плен на катастрофални горски пожари, когато от Китай започнаха да пристигат първите сведения за новия коронавирус. Но на повечето от нас сега ни се струва, че тези събития са се случили преди цяла вечност.
Как COVID-19 оказа влияние върху хранителната индустрия
'We will learn from you': Bushfire Royal Commission into Australia's 'Black Summer' begins https://t.co/wdSSY63y5d pic.twitter.com/VKmOz9PzwH
— Noah Francoeur (@noahfrancoeu) April 19, 2020
COVID-19 блокира почти напълно живота в някои от най-оживените райони и това веднага се отрази на околната среда. Въздухът в мегаполиси като Ню Делхи, Банкок и Сао Пауло стана много по-чист. В същото време изследвания на учени от Италия, Испания, Франция и Германия показаха, че замърсяването на въздуха може да доведе до ръст на смъртните случаи от COVID-19. В дългосрочен план, един друг аспект на кризата с опасната болест привлича все по-голямо внимание. Редица изследователи подчертават, че действията ни след края на настоящата пандемия (когато и да настъпи той) могат да изиграят ключова роля в битката с климатичните промени.
Рядко срещани гости посетиха Истанбул
India's COVID-19 lockdown gives world's most polluted capital clear skies, clean air https://t.co/tFMaqYfbP4 pic.twitter.com/ni1m38fXh3
— CNA (@ChannelNewsAsia) April 21, 2020
COVID-19 доведе до отмяната на повечето полети, затвори голям брой предприятия и принуди милиони хора да използват своите автомобили много по-рядко от преди. Ясно е, че това ще доведе до сериозно понижаване на количествата въглероден диоксид, отделени в атмосферата през 2020 г. Според Световната метеорологична организация, този спад ще е в размер на около 6%. Учените, обаче, отбелязват, че това не е достатъчно за постигането на целта глобалното затопляне да бъде ограничено до 1,5 градуса. За реализирането й е необходимо емисиите вредни газове да спадат всяка година със 7,6% в рамките на настоящото десетилетие.
Covid-19 накланя везните в полза на е-колите
The coronavirus pandemic is expected to drive down carbon dioxide emissions by 6% this year, the World Meteorological Organization says. It would be the biggest annual drop since World War II. https://t.co/mWCq6PoB1f
— CBC News Alerts (@CBCAlerts) April 22, 2020
Историята показва една притеснителна тенденция: по време на предишни кризи също е имало понижаване на нивата на въглеродния диоксид в атмосферата, но след края им те са отбелязвали рязък скок. Глен Питърс от Международния център за изследвания на климата и околната среда отбелязва, че от 60-те години на миналия век досега е имало няколко подобни случая. Става въпрос за двете петролни кризи (от 1973 и 1979 г.), разпадането на СССР, азиатската финансова криза от средата на 90-те години и глобалния финансов срив от 2008 г. Всеки един от тях е белязан от спад на въглеродните емисии, последван от рязкото им повишаване. По тази причина някои учени прогнозират, че ще станем свидетели на нещо подобно, като само в САЩ се очаква ръст на вредните емисии в размер на 3,6% през 2021 г.
EARLIER: The Coronavirus pandemic has cut China's carbon dioxide emissions by about 100 million metric tons.
— QuickTake by Bloomberg (@QuickTake) April 22, 2020
That's as much as Chile emits in a year #EarthDay pic.twitter.com/BvFzZzB6Se
Истината е, че дори и в краткосрочен план няма повод за оптимизъм. Ограниченията, наложени заради пандемията от COVID-19, доведоха до спад на вредните емисии и промениха чувствително живота ни, но много неща си остават същите. „Все още произвеждаме електричество по същия начин, отопляваме домовете си по същия начин и управляваме същите коли“, отбелязва климатологът Пиърс Фостър от университета в Лийдс. „Кризата с коронавируса ни показва, че ако искаме да постигнем истински успех в борбата с коронавируса, ще трябва да извършим много по-съществени промени“, допълва той.
COVID-19 ще промени начина, по който пазаруваме, пътуваме и работим
There is a strong link between economic activity and global carbon dioxide emissions, due to the dominance of fossil fuel sources of energy. What if we adopt greener energy solutions?https://t.co/fr2PyTDsnP pic.twitter.com/gK5Ivlx77K
— Sustainability Times (@ST_Sustainable) April 21, 2020
Нека върнем лентата с няколко години назад. Световната финансова криза през 2008 г. предизвика сериозни сътресения и милиони хора бяха засегнати от нея. Опитите да се стимулира икономиката доведоха до един много неприятен резултат – голям скок на вредните емисии, като основните замърсители бяха компаниите, използващи фосилни горива и циментовата индустрия. „За да има устойчив спад на въглеродните емисии е необходимо да бъдат взети дългосрочни мерки. Трябва да има по-големи инвестиции и да бъдат създадени повече работни места в онези отрасли, които могат да помогнат за постигането на тази цел“, отбелязва Фостър.
Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето
Въпреки всички проблеми, пред които сме изправени, все пак има и нещо позитивно в настоящата ситуация, смята на свой ред проф. Андрю Чалинър от университета в Лийдс. „Виждаме как голяма част от нашето общество успява да се обедини в битката с COVID-19“, отбелязва той. Възможно ли е този импулс да бъде предаден и на борбата с климатичните промени? Да, но само ако посланията на правителствата са достатъчно ясни. „Какво чуваме непрекъснато в момента? Стойте си по домовете. Вземайте предпазни мерки. Спасете своя живот и този на хората около вас. Това са прости и ясни послания, които достигат до всички. Повечето хора спазват тези изисквания и това е наистина обнадеждаващо“, отбелязва проф. Чалинър.
https://t.co/XOKhGlPhGW #projectlupad Here’s an aerial view of Cagayan de Oro under CoViD-19 community quarantine on April 26, 2020. It’s Sunday and the streets are almost empty with less cars and few peo
— Project LUPAD (@ProjectLUPAD) April 26, 2020
Все още не е ясно кога кризата, причинена от COVID-19, ще приключи. Но този момент, рано или късно, ще дойде. И тогава най-важният въпрос ще бъде накъде ще поеме светът? Ще бъдат ли засилени мерките за справяне с климатичните промени? Или уроците на миналото ще бъдат забравени? През годините редица страни се убедиха колко катастрофални могат да бъдат последиците от климатичните промени. А вероятно съвсем скоро ще стане ясно в каква степен сме се поучили от допуснатите грешки.
Всичко за развитието на епидемията с коронавируса и извънредното положение четете ТУК
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
