С лед мерките за социална изолация, въведени заради ковид-19, държавите могат да въведат такива и за справяне с извънредна климатична ситуация. Това мнение изрази в платформата за споделяне на идеи „The Project syndicate” Мариана Мацукато, професор по икономика на иновациите и обществената стойност в престижния Университетски колеж в Лондон, директор-основател на Института за иновации и обществена цел UCL и член на Комитета за политики за развитие на ООН.
Топенето на ледовете в Арктика, бушуващите горски пожари в САЩ, Амазония и Сибир, изтичането на метан в Северно море, са предупредителни знаци, че се приближаваме до повратна точка по отношение на изменението на климата, когато защитата на бъдещето на цивилизацията ще изисква драматична интервенция, смята Мацукато.
Как от коронавируса се ражда новият световен ред
Правителствата ще ограничат използването на частни превозни средства, ще забранят консумацията на червено месо и ще наложат крайни енергоспестяващи ограничения, докато компаниите за изкопаеми горива ще трябва да спрат сондажите.
За да избегнем подобен сценарий, трябва да преразгледаме икономическите структури и да променим капитализма, посочва Мацукато.
Тя отчита, че много хора смятат, че климатичната криза е различна от здравната и икономическата, причинени от пандемията от коронавируса.
Според Мацукато обаче трите кризи и техните решения са взаимосвързани. Коронавирусът е следствие от влошаването на околната среда: скорошно проучване го нарече „болестта на антропоцена”. Освен това изменението на климата ще изостри социалните и икономически проблеми, вече задълбочени от пандемията.
„Oxfam”: Богатите са виновни за климатичните промени
Сред тях са намаляващият капацитет на правителствата за справяне с кризи на общественото здраве, ограничената способност на частния сектор да устои на трайни икономически смущения и всеобщото социално неравенство. Тези недостатъци отразяват изкривените ценности, лежащи в основата на капитализма. Например най-много се изисква от „основните работници” (включително медицински сестри, служители в супермаркети и шофьори), като същевременно им се плаща най-малко. Без фундаментални промени климатичните промени ще влошат това състояние на нещата, прогнозира Мацукато.
Климатичната криза е и криза на общественото здраве. Глобалното затопляне ще доведе до влошаване на питейната вода и ще позволи да процъфтяват свързаните със замърсяването респираторни заболявания. Според някои прогнози 3,5 милиарда души в световен мащаб ще живеят в непоносима жега до 2070 година.
Голяма декарбонизация предстои в производството на ток
Мацукато заявява, че справянето с тази тройна криза изисква пренасочване на корпоративното управление, финансите, политиката и енергийните системи към зелена икономическа трансформация. За да се постигне това, трябва да се премахнат три пречки: бизнес, който се ръководи от акционери, вместо да се ръководи от заинтересовани страни, финанси, които се използват по неадекватен и неподходящ начин, и правителства, които действат на базата на остаряло икономическо мислене и грешни предположения.
Изграждането на обединяваща, устойчива икономика зависи от продуктивното сътрудничество между публичния и частния сектор и гражданското общество, подчертава Мацукато. По един или друг начин радикалната промяна е неизбежна; нашата задача е да гарантираме, че ще постигнем промяната, която искаме - докато все още имаме избор.
Не, коронавирусът не спасява планетата!
Според експерта по управление на околната среда Боян Рашев обаче призивите за промяна на икономическия модел твърде лесно могат да се превърнат в действия за ограничаване на гражданските свободи.
„След като хората толкова леко приеха да бъдат затворени по къщите „в името на общественото здраве”, какво пречи на правителствата да ни затворят и „в името на спасението на планетата? Отговорът е лесен: Нищо!”, коментира Рашев във Фейсбук.
„Коронавирусната истерия отвори кутията на Пандора и активисти, политици и лобисти ще направят всичко възможно, за да я използват максимално. Съвсем скоро ще трябва да се борим за свободата в нaй - елементарните ѝ измерения”, предупреждава Рашев.
криза, която тихо расте" />
