Д окато новинарските екипи са съсредоточили вниманието си към разпространението на COVID-19 в развитите страни, вирусът достигна до държави в конфликт, където голяма част от население е зависимо от хуманитарна помощ, а изселените заради военни действия общности живеят в гъстонаселени лагери.
COVID-19 в Близкия изток – ръст на заболели и военно напрежение
Тези кризисни зони представляват все по-голямо предизвикателство за здравните власти и Световната здравна организация (СЗО), а наблюдатели предупреждават, че ако коронавирусът се разпространи в тях, това ще представлява опасност не само за местните правителства, но и като цяло за регионалната сигурност – в това число и на ЕС.
Засега няма официални данни колко конкретно са заразените с COVID-19 в бежанските общности, но действащите на терен хуманитарни организации документират колкото е възможно случаите в най-горещите зони в Либия, Иран, Сирия, Ирак, Нигерия, Афганистан, Судан, Венецуела, Сомалия и Буркина Фасо. Според служители на Световната здравна организация и експерти, именно тези страни представляват потенциални огнища на разпространение на коронавируса.
Ситуацията с коронавируса в Иран излиза извън контрол
Иран вече има регистрирани официалнo над 50 000 случая, но според други данни заболелите са близо 70 000. Техеран преди две седмици блокира достъпа на „Лекари без граници“ и това предизвика смут сред медиците в страната, които очакваха най-малко петдесет легла за интензивно лечение от организацията.
Провеждането на тестове и разпространението на информацията за коронавируса е трудно в бежанските лагери. С идването на вируса в страните с конфликти, разселените хора вероятно ще трябва да търсят нови места, където да се подслонят. Такъв е случаят в Буркина Фасо, където бежанци от Мали са принудени да се върнат в родината си, въпреки продължаващото насилие и липсата на гаранция, че ще бъдат в сигурност. Рискът коронавирусът да се разпространи с пресичането на граници, расте от ден на ден.
UN secretary general renews appeal for global ceasefire to tackle coronavirus pandemic, says 'COVID-19 storm' coming to all conflict zones. Singles out Yemen, Libya and Afghanistan as areas where fighting has escalated. https://t.co/hQglqJ9obW
— CBC News Alerts (@CBCAlerts) April 3, 2020
Повечето страни въведоха мерки и препоръки за борба с разпространението на вируса – като често миене на ръцете и социална дистанция. Но в лагерите и районите, засегнати от конфликти, достъпът до чиста вода и осигуряването на лично пространство са лукс.
По данни на ООН, в момента 80% от 71 милиона бежанци по света се намират в набързо пригодени за живот лагер в страни с влошена икономика, слабо здравеопазване, липса на ежедневен достъп до питейна вода и санитарна система. Бежанците и вътрешноразселените лица често живеят в пренаселени зони, където в малки пространства са настанявани по няколко семейства. Самоизолацията е просто невъзможна при тези условия.
Над 1 200 000 заразени с коронавируса, кои страни бележат спад
В допълнение, на много места медицинската инфраструктура е силно ударена от конфликти, войни, обстрел, въздушни удари и сражения. В Централноафриканската република (ЦАР) например, където от години има конфликт с участието на редица държави – в това число Франция и Русия – има само три обдишващи апарата, които да бъдат използвани в случай на пациенти в тежко състояние. В ЦАР живеят над 5 милиона души. В повечето държави с конфликтни или няма изобщо легла за интензивна грижа, или са напълно недостатъчни.
В страна като Йемен, здравната система действа на 50% от капацитета си и потенциално извънредно положение заради COVID-19 би имало катастрофални последици според представителя на страната в СЗО. Разпространението на коронавируса в засегнати от конфликти държави като Южен Судан и Демократична република Конго също ще доведе до колапс на местната медицинска инфраструктура, която почти напълно разчита на помощта от ООН и европейски държави.
От Червения кръст и Червения полумесец предупреждават, че освен останалите трудности, при разпространение на COVID-19 ще има сериозни трудности да се достигне до бедстващото население в Йемен, Сирия, Сомалия, Мали и Буркина Фасо заради дейността на въоръжени групи, активни военни действия, многобройни пропускателни пунктове, извършването на въздушни удари и нежеланието на местните правителства да сътрудничат.
While #MSF steps up #COVID19 response in Europe, #MSF teams are also supporting #COVID19 activities in conjunction with health authorities from #Afghanistan to #Libya to #Nigeria to #Syria to #HongKong
— MSF Sea (@MSF_Sea) March 31, 2020
👇 https://t.co/LnHw6uNMvZ
Пример за това е Сирия, където сирийското правителство отказа достъп на СЗО, а обяви, че ще споделя данните към организацията. Официално има едва дузина заболели от COVID-19 в Сирия според официалните власти, но според медици броят е много по-голям. За последната седмица силите на Асад блокираха два града – един в Източна Сирия и един в предградията на столицата Дамаск.
Наблюдатели предупреждават, че нямат достъп на място, а данните сочат, че има случаи на заразяване сред иранските сили, разположени в Сирия, които са пренесли вируса на сирийски правителствени войници и дори на руснаци. По данни на руски медии, поне няколко десетки руснаци, разположени в Сирия, са били заразени и са били изтеглени незабавно към военни болници в Русия, за да се избегне разпространение. Има опасения и че турски войници са заразени пък в бунтовническите райони в Северна Сирия.
Защо войната в Сирия е далеч от своя край
Световната общност се притеснява и за ситуацията в Афганистан, където има случаи на заразени войници на НАТО, а колко точно са инфектираните местни жители никой не може да каже с точност в момента. Главна причина за липсата на данни е продължаващото напрежение в страната, въпреки подписаното между САЩ и талибаните споразумение за спиране на огъня. Само за последната седмица и половина има регистрирани близо триста атаки на талибаните по афганистанските сили за сигурност. Макар талибаните да обещаха да спрат действия в райони с доказани случаи на COVID-19, не е ясно дали това ще има положителен ефект предвид липсата на наложени мерки из цялата страна.
Повече от 18 години война, ще има ли мир в Афганистан
Границата с Иран, предупреждават и източници сред българската дипломатическа общност, е следена изкъсо, защото преминават стотици хиляди хора без почти никакъв контрол. Тъй като наскоро двама български офицери в Косово бяха заразени, наличието на голям български контингент в Афганистан прави страната особено важна в извършването на мониторинг на движението на коронавируса и потенциалните рискове за българските и натовски части.
Заради наложените мерки и затварянето на държавни граници, политиката за разпределяне и повторно заселване на бежанци в различни държави с цел олекотяване на натиска, е нарушена. В началото на март, ООН и Международната организация по миграция обявиха временно спиране на пътувания за бежанци, одобрени за заселване в държава приемник, където може да се осигури подслон.
Защо Франция и ЕС засилват военно присъствие в Западна Африка
На фона на глобалната пандемия, държавите поставиха на пауза и в редица страни не се приемат бежанци заради натоварване на системите. Бежанските лагери, които подслоняват най-уязвимите общности, често не разполагат с доктори и медицински екипи, а когато имат, се пада по няколко медицински служителя на 200 000 души.
Всичко за развитието на епидемията с коронавируса и извънредното положение четете ТУК
Светът е изправен пред изпитанието COVID-19. Само заедно можем да се справим с него. Борбата с вируса е отговорност на всеки от нас. Бъдете дисциплинирани и спазвайте препоръките на експертите. Погрижете се за себе си, за близките си и за околните.
Останете си вкъщи – пазете човешкия живот!
НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП
ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още aктуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
