П рез изминалия уикенд Анкара обяви начало на военната си кампания срещу силите на Асад в Северозападна Сирия. По този начин, де факто постави начало на открита война, за която сигналите бяха видими от дълго време. До ескалацията се стигна, след редица събития от края на миналата година, включващи взаимен обстрел, бомбардировки и заплахи, причинени от старта на офанзивата на сирийското правителство в провинция Идлиб, което е пряко нарушение на споразуменията между Турция, Русия и Иран за създаване на т.нар. буферна зона около Северозападна Сирия.
Само през последните дни: тридесет и три убити турски войници и още двойно повече ранени, свалени сирийски самолети, обстрел с ракети, артилерия, унищожена военна техника и сринати сгради. Това е само част от мащаба на ескалацията, в която се сблъскват интересите на поне две държави: Русия и Турция. Убитите военни вероятно са стотици – ако съдим по турските официални данни, убитите в отговор на атаките по турски позиции сирийски правителствени войници, са над 2000. Разселените цивилни надвишиха един милион и всички те са струпани на границата между Турция и Сирия, докато в същото време Анкара реши да отвори границите към Европа за всеки, решил да пробва късмета си в ЕС и по този начин на Европа й беше припомнено, че съвсем наблизо се води война.
France's Macron urges Turkey and Russia to agree ceasefire in Syria https://t.co/IYAiNugFrs pic.twitter.com/JLo85jAVfr
— Reuters (@Reuters) February 29, 2020
Войната в Сирия продължава вече девет години и всички събития водят към очевидното заключение – конфликтът няма изгледи да спре скоро, въпреки обещанията както от Запад, така и от Изток, че още малко време е нужно и стабилността, а с това и обещаните средства за реконструкция, ще надделее в близкоизточната страна. Последните два месеца на активни военни действия са доказателство за обратното, но има още много фактори, които подсказват, че още дълго ще четем по новините за този конфликт, както и за последствията му, каквито са бежанските вълни към Европа.
През последния месец силите на сирийския президент Башар Асад напреднаха в северозападна провинция Идлиб, след като проведоха десетмесечна кампания срещу бунтовническите сили там. Силите на Асад разчитат на военновъздушната подкрепа на Русия, а също и на руски наемници, които са разположени по фронтовите линии в услуга на сирийските офицери. От декември 2019 до средата на февруари бяха разселени 800 000 души, които се присъединиха към вече разположените по границата с Турция набързо построени лагери.
През последните две години режимът на Асад завзе територии в Сирия с помощта на Русия и Иран. Но проблемите със сигурността избиват един след друг и Дамаск показва, че не може да се справи без чужда помощ. Икономическата ситуация допълнително утежнява положението, като често в териториите на сирийското правителство няма достатъчно гориво дори за битови нужди. Москва иска да увери европейските държави, че в Сирия е достатъчно стабилно, за да могат да бъдат връщани бежанци, а също и да бъдат изпратени средства за реконструкция.
Засега Русия се проваля. Нестабилността е видима. В южната сирийска провинция Дараа, където започнаха масовите демонстрации през 2011, се надига нов въоръжен бунт. През последната година се организират анти-правителствени демонстрации с ясното послание към Асад, че не е успял да пречупи опозиционните структури в района. Освен протести, вече има и атаки по военни пунктове, установени в Южна Сирия с помощта на Иран и Русия след 2018, когато тази част на Сирия беше предадена под контрола на сирийското правителство.
За първи път от години атаки бяха извършени и на територията на столицата Дамаск, като за последните три месеца няколко пъти са извършвани засади, залагани бяха бомби под коли на офицери и други партизански действия. През последни дни бунтовници атакуваха няколко позиции на сирийските правителствени сили в провинция Дараа, като дори плениха офицери и служители на Държавна сигурност. Впоследствие, Асад беше принуден да отдели сили от кампанията в Идлиб, които да изпрати в Дараа, за да върнат ситуацията под контрол.
"The true cost of the carnage is not measured in lost infrastructure or economic devastation.
— UNICEF MENA - يونيسف الشرق الأوسط و شمال إفريقيا (@UNICEFmena) March 1, 2020
"It is measured in the daily lives of people."
Read @unicefchief's briefing to the Security Council on the situation for children in #Syria https://t.co/KX9bhw8Mpf#ChildrenUnderAttack pic.twitter.com/5mRbcuqWsY
Асад и съюзниците му не намират правилен отговор на новите проблеми. Вместо това, те разширяват трудно завзетата територия, поставяйки в опасност постигнатото досега. Сирийските правителствени сили, подкрепени от руска авиация, успяха да нахлуят в провинция Идлиб и да сложат ръка върху магистралата М5, която свързва двата най-големи града в страната – Алепо и Дамаск. Но успехът костваше живота на немалко войници и се наложи да бъдат вкарани новобранци, а също и бивши бунтовници, чиято лоялност е меко казано съмнителна. Не е изненада, че силите на Асад загубиха контрол върху магистралата, след като бунтовниците атакуваха стратегическия град Саракеб с помощта на турската армия.
Североизточна Сирия се превърна в още един проблем за възможностите на съюза между Асад и русия. В района оперира САЩ, които намалиха военния си потенциал до няколко стотин войници в края на 2019, позволявайки на Турция да атакува и да поеме контрол върху границата. С идеята да упражнят надмощие над Анкара, Русия и Асад придвижиха сили към новосъздадена зона в североизточната част на Сирия, като по този начин изтъниха допълнително запасите на Дамаск.
Руската стратегия показва ограниченията й.
Военновъздушната мощ на Москва може да срива градове, но не може да премахне опасността от бунт. По-голямата част от наземните руски сили са членове на Военна полиция, чиято основна роля е да осигурява ред в новозавзетите от Асад райони. При други условия, тази сила щеше да е достатъчна, но за местните руските сили са възприемани малко или много като окупатор и последствията са видими – постоянни проблеми със сигурността, атаки върху важни за Асад обекти, опозиционна активност и в края на краищата, потъване на голямо количество усилия и средства.
А сирийската икономика е в колапс. Местната валута – сирийската лира – изгуби стойността си от 179 лири за долар през 2014 до 1000 лири през януари тази година. За сравнение, преди войната се разменяше 46 лири за долар. Колапсът е отчасти заради проблемите в съседен Ливан, където са складирани парите на немалко сирийски бизнесмени, отчасти заради санкциите на САЩ върху Иран, от чиято икономика е пряко зависим режимът на Асад - включително за доставки на гориво.
In-depth: "With the economy in an unprecedented nose-dive and the value of the #Syrian pound reaching 1,000 to one US dollar, #Syrians are struggling to meet their most basic daily needs" https://t.co/MqV6doEGMT
— The New Arab (@The_NewArab) March 1, 2020
По този начин Асад изпитва трудности да заплаща на огромния брой милиции, които подкрепят военните кампании, в момент, когато бунтовниците и опозиционните структури са активизирани наново. Скокът на цените на основни продукти предизвика протести дори в правителствените райони и според наблюдатели, недоволството ще нараства. В опит да подсигури военните кампании, сирийското правителство удари средствата на крупни бизнесмени, но с това си създаде врагове сред доскорошни съюзници. А икономическата ситуация в Сирия ще се влошава тепърва.
През декември 2019 Конгресът на САЩ разреши налагането на санкции срещу всяка институция, компания или частно лице, предоставящо финансова, военна или технологична подкрепа на правителството на Асад, неговите военни структури, в това число руски и ирански. До юни 2020 г. Министерството на финансите на САЩ трябва да прецени дали централната банка на Сирия е съучастник в прането на пари и в този случай нова серия от санкции ще влезе в сила това лято. Тези санкции значително биха ограничили ресурсите на режима, което вероятно би го принудило да прекрати военните си офанзиви, а нестабилността в контролирани от режима райони ще се задълбочи.
Икономическият колапс на държаните от сирийското правителство зони ще продължи войната по няколко направления. Новите играчи ще се възползват от нестабилността и грешните политики на Асад. Сред тях са свързани с Ал Кайда групи, които придобиват все повече легитимност сред местното население, а също и „Ислямска държава“. Джихадистите напомниха за себе си неколкократно от миналото лято насам, като пустинните райони около Палмира се превърнаха в ад за силите на Асад. ИД атакува и подкрепените от САЩ фракции в Източна и Югоизточна Сирия, извършвайки обстрели, бързи нападения и атентати.
Влиянието на Иран също се засилва, подкопавайки легитимността на самото сирийско правителство. Техеран спонсорира джамии, учебни центрове, курсове, културни инициативи, а също и огромен брой милиции, които на хартия са лоялни на Асад, но получават заповеди от офицери от иранската Революционна гвардия. Неконтролираното нахлуване на иранското присъствие дразни сирийските националисти в силите на правителството и има потенциал да възпламени междуетнически сблъсъци в бъдеще.
На североизток, кюрдските сили продължават да са в постоянен сблъсък с турските сили. Засилването на конфронтацията между силите на Асад и Турция през последните седмици, е лош сигнал за кюрдите и ПКК, които се притесняват, че Анкара ще тръгне срещу тях в същия момент, когато стартира кампанията срещу сирийските правителствени сили в Идлиб. От година насам кюрдски партизански групи атакуват турски части в граничните зони, използвайки коли-бомби и обстрел с противотанкови снаряди. Този конфликт ще се засилва тепърва, което допълнително ще промени облика на Североизточна и Северна Сирия.
На фона на всички тези събития, САЩ обмислят дали да не върнат част от силите си в Източна Сирия. Там Вашингтон подкрепя кюрдските сили и Сирийските демократични сили, които спорадично разменят огън със силите на Асад в провинция Дейр ез Зор. Ако американците и техните съюзници не искат да видят скорошно завръщане на „Ислямска държава“, те ще трябва да стабилизират района и има възможност за това – икономиката в този район е в по-добро състояние от тази в контролираните от Асад зони. Съсредоточаването на сили и средства в Източна Сирия може да създаде прецедент във войната, показвайки, че е възможно стабилизирането на разбит от войната район, а с това да служи и като алтернатива на властите в Дамаск. Засега обаче, военните конфликти, провокирани от сирийската гражданска война, тепърва ще се засилват.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
