Е пидемиите в наши дни се случват едва ли не регулярно. Само от началото на века имаше епидемии от ебола, денга, зика, морбили в различни части на света. А тези от свински грип през 2009 г. и ТОРС, през 2002-2004 г., прераснаха в пандемии. Най-страшната до момента е пандемията от ковид-19.
Подобни събития оставят дълбоки следи в човешката памет и доказателства под формата на исторически паметници, записи и погребения.
Само че първата епидемия, за която има конкретни писмени доказателства, се случва в доста късен етап от развитието на човечеството.
Това е т. нар. „чума” в Атина през 429-426 пр. н. е. Счита се, че от нея са загинали 75 000-100 000 души.
Определят я като „най-лошата година в историята”
Всъщност не е ясно дали става въпрос за чума или друго заболяване. Известните симптоми сочат, че това може да е било също шарка или тиф.
Тукидид пише: „Твърди се, че е избухнала по-рано на много други места, в района на Лемнос и другаде, но не е имало предишни сведения за толкова голям мор и унищожаване на човешки животи. Лекарите не успяват да се справят, тъй като лекуват болестта за първи път и в невежеството си, реално, колкото повече влизат в контакт със страдащите, толкова по-застрашени са да загубят собствения си живот”.
Мистериите, които и до днес остават неразгадани
Епидемията се разпространява на фона на Втората пелопонеска война, започнала през 431 г. пр. не . е. Атина воюва срещу Спарта, а атинският водач Перикъл наскоро е разпоредил отстъпление зад стените на града.
Така, преминавайки градските стени, болестта се разпространила бързо в претъпканите квартали. А и нямало как болните да бъдат изолирани.
Симптомите включвали треска, кихане, възпалено гърло, изключително лош дъх, силна кашлица, болки в гърдите, безсъние и конвулсии.
Много хора, в добро здраве, когато заболявали, буквално се сривали в рамките на десет дни след първите симптоми.
Машина на времето - каква е била хигиената през Средновековието
Треската била толкова силна, че болните не понасяли дрехите си и постоянно се нуждаели от вода, която не можели да задържат.
Тукидид описва пълен крах на законността и изоставяне на религиозните практики.
„Нито страхът от боговете, нито човешкият закон вече имаха ограничителна сила, тъй хората вярваха, че няма значение дали някой е благочестив или не, защото виждаха всякакви да умират. Никой не очакваше да живее достатъчно дълго, за да се наложи да плати за престъпленията си”.
Въпреки това, тези, които оцеляват от болестта и установяват, че са имунизирани, се посвещават да помагат на болните. Чумата убива много от най-видните атински граждани, сред тях е и Перикъл, и повлиява на резултата от войната. С толкова много мъртви градът е значително отслабен. Атина се бори да поддържа военните усилия, но накрая губи от Спарта.
