Н ай-вероятно много голяма част от населението ще се срещне с варианта Омикрон на коронавируса, ще изгради имунитет и това ще бъде краят на пандемията и у нас, както и в света. Това каза в интервю за БТА проф. Пенка Петрова - директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН.
В същото време от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)
съобщиха, че чрез целогеномно секвениране от ново поколение успешно са анализирани 234 клинични проби със SARS-CoV-2. Клиничните проби са взети от пациенти с COVID-19 в периода 03-13.01.2022 г. и са изпратени от 30 различни лечебни заведения от 21 области на страната.
При 129 (55.1%) проби се установи вирусен вариант Омикрон
(BA.1) и при 105 (44.9%) вариант Делта (B.1.617.2) или подварианти на Делта (AY.*) на SARS-CoV-2.
Проф. Пенка Петрова отбеляза, че Омикрон е поне три пъти по-заразен от Делта варианта,
а той беше по-заразен от всички останали варианти на короновируса. Затова повече ученици и малки деца у нас се разболяват сега от варианта Омикрон. На второ място, учениците и децата не са ваксинирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от ваксинираните възрастни, които дори заразени, нямат сериозни симптоми и затова инфектират околните по-слабо. Освен това, поради по-лекото протичане много деца и ученици не проверяват дали са заразени и не се карантинират.
В много случаи антигенните тестове дават фалшиво негативен резултат.
Късият инкубационен период води до лавинообразно заразяване и вече стотици хиляди хора са болни, независимо, че не се отчитат от статистиката, подчерта проф. Пенка Петрова.
На въпрос кога се очаква да е пикът на заболелите от варианта Омикрон у нас и кога ще има спад от тази пета вълна от коронавируса в България, проф. Петрова каза, че четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по "петата вълна". Ако съдим от динамиката на заболелите при предишните вълни,
спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик засега обаче не е достигнат.
И двете фирми-производителки на ваксини - "Пфайзер" и "Модерна", докладваха пред Световната здравна организация, че през март ще бъдат готови с производството на дози от своите ваксини, адаптирани срещу Омикрон. Най-вероятно, тези нови варианти на ваксините ще бъдат прилагани като бустерни дози. Независимо, че Омикрон частично заобикаля имунитета обаче, бустерните дози и с досегашните ваксини имат много добро действие и значително намаляват вероятността за заразяване. Те изцяло предотвратяват и тежкото протичане на заболяването, отбеляза директорът на Института по микробиология на БАН.
След първоначалния ентусиазъм на много научни организации
и страни да разработват своя ваксина срещу COVID-19, когато прототипите достигнаха 240, днес на ниво клинични изпитвания продължава разработването на едва 24 различни ваксини. Осемнадесет от тях са на фаза одобрение или очакващи одобрение. Те работят на различен принцип и покриват целия спектър от възможности за разработка на ваксини: от "класическия" подход, при който ваксината съдържа компонентите на целия вирус, през РНК, ДНК, аденовирусни и протеинови ваксини. След разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid, вече и най-големите скептици ще бъдат спечелени и ще пожелаят да се ваксинират, изрази увереност проф. Петрова.
Тя съобщи, че прототипът на българската ваксина срещу COVID-19,
разработван в Института по микробиология на БАН, е готов, а проектът, финансиран от Алианса "Пастьор", е приключил успешно - с предаден отчет, с отлични резултати. Експериментите с мишки на тази иновативна, пептидна ваксина показаха, че тя е имуногенна и създава имунен отговор, заяви проф. Пенка Петрова.
Европа променя срока на ваксинационните сертификати
Ваксинирани, но болни от COVID-19. Защо?
