Социалното дистанциране и Черната смърт

Е дно от големите предимства на изучаването на историята е, че колкото и тежко да е положението в даден момент, винаги може да се открие период в миналото, когато нещата са били много по-зле. На фона на глобалната криза, предизвикана от COVID-19, някои хора започнаха да я сравняват с чумната епидемия, връхлетяла Европа в периода 1346 – 1353 г. Това, разбира се, е крайно преувеличено. Нека не забравяме, че т. нар. Черна смърт отнема живота на близо половината от населението на Стария континент (точен брой на загиналите е трудно да се даде, но според различни изследвания чумата е взела между 75 и 200 млн. жертви в Европа и Азия).

📖"Kissed mouth don’t lose its fortune, on the contrary it renews itself just as the moon does."
Giovanni Boccaccio, Italian writer, poet, and an important Renaissance humanist ("The Decameron") died #OnThisDay in 1375. pic.twitter.com/LohkI7phkw

— Bibliophilia (@Libroantiguo) December 21, 2019

Разказ от първо лице

Едно от най-ярките свидетелства за трагичните събития по време на чумната епидемия е на видния ренесансов писател и хуманист Джовани Бокачо. По това време той живеел във Флоренция. Според Бокачо, между март и юли 1348 г. болестта отнела живота на около 100 000 души (според летописи, през 1338 г. населението на Флоренция било 120 000 души). Ситуацията била ужасяваща – всяка сутрин телата на загиналите били изнасяни с каруци и струпвани в масови гробове. Бокачо пише, че „мъртвите получавали същото уважение, с каквото днес се отнасяме с умрелите кози.“

Паника и социално дистанциране

Фактът, че чумната епидемия предизвикала масова паника, не е изненадващ. Търсейки спасение, много хора прибягнали към станалото популярно и днес социално дистанциране, без да им бъдат давани подобни нареждания от властите. То придобило ужасяващи измерения. Мъже и жени изоставяли възрастните си родители, а „бащи и майки отказвали да се грижат за собствените си деца“, разказва Бокачо. Не били малко и онези, които се опитвали да се възползват от ситуацията. Те обирали къщите на починалите, без да се замислят, че по този начин рискуват да се заразят.

Venetian Carnival Masks: The Plague Doctor https://t.co/4YzVRKwEsG #Venice #Carnival #PlagueDoctor pic.twitter.com/Ol82uZ0zcG

— Laura Morelli (@lauramorelliphd) March 1, 2018

Тежката работа на лекарите

Също както и днес, представителите на една професия нямало как да спазват социалното дистанциране. Става въпрос за лекарите. Във Венеция, например, дори било забранено те да напускат града, тъй като трябвало да се грижат за болните. По-късно била въведена практиката лекарите да носят специални предпазни костюми. Те се състояли от дълга ленена тога, шапка, очила и маска с дълъг клюн, в който се поставяли ароматни билки (смятало се, че болестите се разпространяват посредством неприятни миризми и вредни изпарения). Тези костюми са популярни и до днес и често могат да бъдат забелязани по време на световноизвестния карнавал във Венеция. 

Пир по време на чума

Бокачо остава в историята със своя сборник „Декамерон“, който е вдъхновен именно от чумната епидемия във Флоренция. В него е описано как седем млади дами и трима младежи решават да избягат от града и да се отдадат на веселие. Всеки от тях разказва по десет истории – някои забавни, други поучителни, а трети – откровено еротични. Творбата на Бокачо не е просто плод на неговата фантазия. По време на Черната смърт много хора действително се запасявали с храна (и по възможност с хубаво вино), изолирали се някъде със свои роднини или приятели и се отдавали на различни забавления.

How Can Boccaccio’s 14th Century Decameron Help Us Live Through COVID-19? https://t.co/VdsmhJniZX pic.twitter.com/qFoAOmrQoJ

— Open Culture (@openculture) April 9, 2020

Напускането на големия град и нанасянето в къща в провинцията се превърнало в най-популярната форма на социално дистанциране в Ренесансова Италия. Тази практика дори получила специално наименование – villeggiatura. Заради чумната епидемия много хора започнали да инвестират значителни средства в имения в провинцията. Пример за това е влиятелната фамилия Медичи, която притежавала 27 вили в Тоскана. Повечето от тях били проектирани и украсени от талантливи архитекти като Джулиано да Сангало и художници като Джакопо Понтормо и Филипино Липи.

The best narrative in the time of lockdown for global pandemic

is The Decameron by Giovanni Boccaccio

Boccaccio began work on The Decameron around 1349

during the Black Death (peaking in Europe from 1347 to 1351)

-
- pic.twitter.com/frvKPUqRGb

— Biagio Angrisani (@Biagio960) April 6, 2020

„Декамерон“ и раждането на лятната ваканция

Черната смърт оказала огромно влияние върху развитието не само на Италия, но и на цяла Европа. По време на Ренесанса античната култура била издигната в култ. Хората обожавали прочутия римски оратор Цицерон и копнеели да имитират неговите разговори за философия и литература, описани в прословутите му диалози. В „Декамерон“ група младежи бягат от чумата и се отдават на веселие, изпълнено с танци, песни и остроумни истории. Сборникът на Бокачо е не просто художествено произведение – той е и свидетелство за една тенденция, променила начина на живот на много хора. Те започнали да прекарват все повече време в провинцията, да организират културни мероприятия, фестивали и спортни състезания. Затова редица историци са на мнение, че така на практика се появила лятната ваканция, обичана до ден днешен от малки и големи.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.