В „царството” на инфекциозните заболявания пандемията е най-лошият сценарий.
Когато епидемията напусне границите на една определена държава, тя се превръща в пандемия.
Преди около 10 000 г., когато цивилизацията започва да се заражда, епидемиите стават все по-възможни.
Маларията, туберколозата, проказата се появяват за пръв път именно в този период.
Колкото повече хората установявали връзки помежду си, навлизали в границите си и разширявали своя кръгозор, толкова по-лесно станало за болестите да се разпространяват с главоломна скорост.
Днес ще обсъдим кои са едни от най-страховитите пандемии, преобърнали хода на човешката история.
430 г. пр. н. е. – Атина
Една от най-ранните регистрирани пандемии се случва по време на Пелопонеските войни.
След като болестта преминава през териториите на Либия, Етиопия и Египет, тя достига границите на Атина, точно когато спартанците организират обсада.
Около 2/3 от тогавашното население загива. Симптомите на болестта включват висока температура, жажда, кървавочервено гърло и език, червена кожа, екземи. Именно разпространяването на болестта се оказва сериозен фактор в развръзката на войната.
165 г. сл. н. е. – Антонинската чума
Антонинската чума най-вероятно е една от най-ранните прояви на едрата шарка, която за пръв път е регистрирана сред хунските племена.
Хуните предават заразата на германските народи, които пък от своя страна на римските войски, които донасят болестта на територията на Римската империя.
Симптомите включвали висока температура, болки в гърлото, диария и гнойни рани в по-напредналата фаза на заболяването. Епидемията продължава до 180 г. сл. н. е., а император Марк Аврелий е една от нейните жертви.
541 г. сл. н. е. – Юстиниановата чума
Юстиниановата чума се появява за пръв път на територията на Египет, след което завладява Палестина и Византийската империя, пресичайки цялото Средиземноморие.
Чумата променя плановете на император Юстиниан да събере отново границите на Римската империя и предизвиква сериозни икономически проблеми в страната. Пандемията обаче се превръща в предпоставка за все по-бързото разпространение на християнството.
Заедно с разпалването на отделни огнища на болестта през следващите два века чумата убива около 50 млн. души. Това се равнява на 26% от световното население по това време. Смята се, че това е първата регистрирана епидемия на бубонната чума.
11-ти век – Проказа
Въпреки че проказата съществува от много време, тя предизвиква пандемия в Европа едва през Средновековието.
Проказата е бавноразвиваща се бактериално заболяване, което причинява появата рани и деформации. Тя е смятана за Божие наказание.
Именно това вярване предизвиква изолирането на болните и тяхното отлъчване. Известна днес под името „болест на Хансен”, проказата все още съществува и все още може да бъде смъртоносна.
1350 г. – Черната смърт
Виновна за смъртта на 1/3 от световното население, втората поява на бубонната чума най-вероятно се заражда в Азия и след това се пренася на запад.
През 1347 г. в на пристанището в Месина, Сицилия, акостират болни от чума. Болестта се разпространява из Европа главоломно. Нерядка гледка е по улиците на градовете да се забелязват множество трупове.
Англия и Франция са толкова отслабени от епидемията, че са принудени да сключат примирие помежду си. Британската феодална система претърпява колапс, след като настъпват редица икономически и демографски промени.
1817 г. – Първата пандемия от холера
Първата от общо седем пандемии, причинени от болестта холера, води началото си на територията на Русия, където тя причинява смъртта на един милион души.
Посредством заразена храна и вода заразата се пренася на британските войски, които я отнасят в Индия. Там още няколко милиона души губят живота си.
Британската флота пренася холерата в Испания, Африка, Индонезия, Китай, Япония, Италия, Германия и дори Америка.
През 1885 г. срещу холерата и изобретена ваксина, която обаче не предотвратява последвалите пандемии.
1918 г. – Испанският грип
Грипът, за който се смята, че е пренесен от птици, причинява смъртта на 50 млн. души по целия свят.
Испанският грип най-вероятно води началото си в Китай и е бил пренесен от китайски работници, превозвани с железопътна линия през Канада на път за Европа.
В Северна Америка грипът за пръв път се появява в Канзас в началото на 1918 г., а през пролетта се регистрират и първите случаи на заболели в Европа. Епидемията, разразила се в Мадрид през пролетта на 1918 г., води до името „испански грип”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
