П андемията от COVID-19 продължава да е в центъра на вниманието на световната общественост, а една от най-често споменаваните думи, свързана пряко с тази тема, е „карантина“. Какво всъщност знаем за нея? Какъв е произходът на тази дума и кога за пръв път хора са били поставени в изолация, за да се спре разпространението на опасна болест? В следващите редове можете да научите любопитни подробности за въпросната практика през вековете.
Карантината през античността
Най-ранните сведения за изолиране на болни хора могат да бъдат открити в Библията. В Левит (третата книга от Стария завет, предполага се, че е написана през VI в. пр. Хр.) се дават следните напътствия: „Свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.
Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена онзи, който има раната“. Практиката да се изолират болни хора била разпространена и в Древна Гърция, макар че по това време никой дори и не подозирал за съществуването на бактериите, причиняващи болести.
Най-опасните болести в историята на човечеството
Проказата и ислямският свят
Поставянето под карантина на болни хора е практика с дълбоки корени в ислямската история. Между 706 и 707 г. халиф ал-Уалид от династията на Умаядите построил болница в Дамаск, където били изолирани хора, страдащи от проказа. Подобни сгради по-късно били създадени и в Османската империя. Една от най-големите болници за прокажени била построена през 1431 г. в Одрин. Близо два века по-рано прочутият лекар и философ Авицена пък открил заразителния характер на инфекциозните болести и посочил карантината като сигурен метод за ограничаването им.
This 15th-century English manuscript shows someone with leprosy. They are holding a bell, and the scroll above reads, 'sum good my gentyll mayster for god sake'.
— Medieval Manuscripts (@BLMedieval) February 9, 2020
Lansdowne MS 451, f. 127rhttps://t.co/VxilWAhoNN pic.twitter.com/4V4SZJ4A7S
Приносът на Италия
Терминът „карантина“ идва от италианската дума quaranta, означаваща 40. Именно толкова дни трябвало да изчака всеки кораб, пристигащ във Венеция, по време на чумната епидемия в Европа през XIV в., отнела живота на около 50 млн. души. Целта на тази мярка била да се провери дали екипажът на плавателния съд не пренася опасната болест. Подобна практика била въведена и в град Рагуза (днешен Дубровник). Документ от 1377 г. разкрива, че всеки, който желае да посети града, трябва да прекара 30 дни, изолиран на някой от намиращите се в района острови, за да докаже, че е здрав. Днес знаем, че ако не бъде приложено правилно лечение, човек може да умре от бубонна чума до 37 дни, след като се е заразил. По тази причина 40-дневната карантина, въведена не само от Венеция, но и от редица други градове, се оказала важна стъпка към справянето с болестта.
To prevent the Black Death spreading in the 14th century, all ships thought to be infected were isolated for 40 days to prevent the spread of the disease. In fact, the word quarantine comes from the Italian quaranta giorni, meaning “40 days”. pic.twitter.com/TWNSv7r1qR
— Wellcome Collection (@ExploreWellcome) March 24, 2020
Страховитите пандемии, променили човешката история
Епидемии и карантини в САЩ
През 1793 г. във Филаделфия избухва епидемия от жълта треска. През следващите две години болестта отнема живота на около 5000 души, което е една десета от населението на града. Във Филаделфия, която по това време е столица на страната, настава пълен хаос. Голяма част от представителите на местните власти се евакуират, без да вземат адекватни мерки за справяне с кризата. По това време най-популярното лечение било да се източва „заразената кръв“ от болните пациенти и да им се дава да пият вино. Освен това много хора били изпращани в болницата „Лазарето“, намираща се в покрайнините на града. Поставянето им под карантина, обаче, било неефективна мярка, тъй като жълтата треска се пренасяла от комарите. Разпространението на заразата било ограничено от падането на температурите с настъпването на зимата.
ICYMI: Today is the 225th anniversary of the first quarantine ever placed on a US city. The yellow fever outbreak in Philadelphia was spread by mosquitoes and only ended when a cold snap vastly reduced the insect population. https://t.co/4cnQ04tn1C pic.twitter.com/DuVyLoT0Y9
— Plague Inc. / Rebel Inc. (@NdemicCreations) September 12, 2018
В историята на САЩ има още няколко известни случаи на карантини. През 1982 г. кораб, превозващ руски евреи, пристигнал на остров Елис, намиращ се в устието на река Хъдсън в Нюйоркския залив. Те били болни от тиф, но това станало ясно твърде късно – имигрантите вече били настанени в къщи на територията на Ню Йорк. Десетки хора били поставени под карантина, но ситуацията отново се влошила, след като избухнала и епидемия от холера, отново причинена от пристигнали с кораб руски евреи. В резултат, много местни жители призовали имигрантите да бъдат незабавно изгонени, а престижният вестник „Ню Йорк Таймс“ дори публикувал на първа страница статия, озаглавена „Не се нуждаем от такава измет по нашите брегове.“
Тифозната Мери
Вероятно най-известният случай на карантина е странната и трагична история на Мери Малън. Въпреки че изглеждала напълно здрава, тя била причината за няколко огнища на разпространение на тиф. Малън, останала в историята с прякора „Тифозната Мери“, работила като готвачка и в периода 1900 – 1907 г. заразила с тиф най-малко 22 души. След като американските власти проследили нейния път и се досетили, че тя е преносител на опасната болест, Мери била заловена (тъй като се опитала да избяга) и настанена в изолирана къща, намираща се на остров Норт Брадър.
Health and Medical news: Typhoid Mary: The Irishwoman blamed for bringing a deadly disease to New York https://t.co/Z71ejlKbrV pic.twitter.com/okyPKACSVJ
— Trendard Global Trending News (@TrendardNews) March 25, 2020
Но историята не приключва тук. През 1910 г. властите решили, че Мери може да бъде освободена, но при едно условие – да не работи никога повече като готвачка. Копнееща да напусне Норт Брадър, тя веднага се съгласила. Мери се чувствала напълно здрава и смятала, че е несправедливо обвинявана (макар че всички проби, взети от нея, показвали, че е болна от тиф). Първоначално започнала работа като перачка, но скоро отново започнала да готви. В резултат, от тиф заболели 25 души, а двама починали. Мери отново била заловена и изпратена на остров Норт Брадър, където останала до смъртта си през 1938 г.
Tracking down the culprit behind an outbreak of typhoid fever in 1900s New York was a breakthrough in how symptom-free carriers can spread sickness.https://t.co/dTTMvKOdsY
— Penn Wharton Entrepreneurship (@WhartonEntrep) March 28, 2020
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
