Е вропейските лидери описват сделката за бежанците, която сключиха с Турция през пролетта, като дипломатически сребърен куршум, който ще спре притока на имигранти към Стария континент и ще гарантира хуманните грижи към тях от страна на Анкара.
Вижте в снимки пътя на част от мигрантите у нас...
В действителност сделката, която канцлерът Ангела Меркел лично договори, започва да изглежда все повече като бомба с часовников механизъм, пишат Матю Карнитшниг и Янош Делкер в „Политико” (Politico).
Европа на крачка да връща мигранти към България
Меркeл: Който се страхува от бежанците, да се запознае с тях
„Билд“: Германците мразят мюсюлмани, роми и хомосексуалисти
Липсата на политическа воля в Европа и Турция за изпълнение на ключови клаузи на споразумението се оказва неговата ахилесова пета. И ако лидерите не променят скоро курса, последиците ще бъдат усетени от Анкара до Берлин.
„Един провал на сделката ще има сериозни последици за Гърция и ще се превърне в проблем за Западните Балкани”, смята Джералд Кнаус, директор на мозъчния тръст Европейска инициатива за стабилност и един от архитектите на стратегията за бежанците. „Но това също така би трябвало да е проблем за Меркел, холандците и други, които са изправени пред предизборни кампании през следващата година”.
Миналата седмица Кнаус публикува унищожителен доклад за изпълнението от ЕС на плана за бежанците, стигайки до заключението, че по отношение на изпълнението му „текущите усилия са намалели драстично”.
„Ако Европа не действа, островите в Егейско море могат да се превърнат в „европейския Науру”, предупреди той, имайки предвид тънещия в мизерия тихоокеански остров, където Австралия изпраща нелегалните имигранти. Гражданите на Лесбос се обединиха с бежанците в протестите срещу граничната политика на ЕС - вижте във видеото.
Засега европейските чиновници даже отказват да признаят, че има проблем. Те посочват усилията на Турция да затегне охраната на своите граници, което доведе до драматично намаляване на броя на новопристигащите бежанци в Гърция – от близо 2000 на ден през януари до около 130 дневно този месец. Комисията обяви тази седмица, че е отпуснала милиарди за помощ на бежанците в Турция, което е решаваща част от плана.
„Споразумението ЕС-Турция доведе до конкретни положителни резултати“, заяви наскоро еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос. „Успехът на нашия общ подход през последните месеци е ключов за успеха на всичко останало.“
Въпреки позитивните новини, архитектите на сделката предупреждават, че лекомисленият оптимизъм може да доведат до нейния крах. Вместо да се осигури безпроблемно прехвърляне на имигрантите, пристигащи в Гърция, обратно към Турция - ключов аспект на плана - сделката доведе до струпването на хиляди бежанци от гръцките острови, където повечето живеят в пренаселени лагери, често в мизерни условия.
И докато броят на новопристигналите е намалял в сравнение с началото на годината, средният брой на месечна база почти се е утроил от май насам.
Проблемите в Гърция са разнообразни. За начало липсва институционална рамка. Според условията на сделката с Турция, скоростта, с която Гърция се справя със случаите за искане на убежище, е трябвало да се ускори. Вместо това има забавяне. Преди сделката гръцката експертна група по молбите за бежански статут, обработваше средно по 80 дела месечно. През септември тя се справи само с 35 такива случая, въпреки натрупаната несвършена работа. Проблемът е, че Гърция просто не е подготвена да се справи с броя на случаите, пред които е изправена. Европа обеща да помогне, но изпрати досега само около 40 експерти в тази сфера.
В момента има над 14 000 мигранти и търсещи убежище на гръцките егейски острови и още десетки хиляди на сушата. Съгласно условията на сделката с Анкара, Гърция има право да изпраща обратно сирийците и други имигранти, които пристигат от Турция, след като са били регистрирани и са минали през изслушване за убежище, ако се стремят към такова. За всеки сирийски имигрант, който приемат обратно, турските власти имат право да изпратят към ЕС сирийски бежанец, вече намиращ се в Турция. Европа се надява, че принуждавайки бежанците да се връщат обратно в Турция, те ще бъдат разубедени да преминават през Егейско море, а също така ще бъде прекъсната търговията с трафик на хора.
Досега Гърция е изпратила обратно едва 600 от пристигналите повече от 14 000 имигранти, които дойдоха през първите шест месеца след споразумението. Повечето, ако не всички от върнатите, го направиха доброволно. Това едва ли е от вида на възпиране, което необходимо, за да държи бежанците настрана от предприемане на дълго и мъчително пътуване до Европа.
Основният аспект в прилагането на този аспект от плана е, че гръцките служители в областта на бежанците отказват да връщат обратно в Турция бежанци. Според международни споразумения бежанците могат да бъдат изпращани в страни, определяни като сигурни. Въпреки че според гръцкия парламент Турция е „сигурна трета държава“, служителите от сферата на даване на убежище, които извършват прослушванията, са на друго мнение, което е по-близко до оценката на правозащитниците. Групи като Амнести интернешънъл и Хюмън райтс уоч редовно съобщават за злоупотреби в Турция срещу малцинствата и политическата опозиция, фактори, които според мнозина правят страната неподходящи за бежанците.
Докладът от септември на Еврокомисията по прилагане на споразумението гласи, че от хилядите бежанци, пристигнали на гръцките острови след влизане в сила на споразумението, гръцките власти са се съгласили досега шестима сирийски бежанци да бъдат върнати в Турция след разглеждане на техните искания за даване на убежище.
Положението на островите, междувременно, става все по-отчайващо като лицата, търсещи убежище, са принудени да чакат с месеци само за да бъдат регистрирани. На Лесбос, на острова с най-голям брой имигранти, наскоро пожар унищожи голяма част от лагера „Мориа”, след като беше подпален от гневните си обитатели. За да бъде намалено напрежението, на гръцките власти може да се наложи да преместят много от имигрантите на континента. Но това е, което Германия и други северни страни не искат.
А колкото по-дълго имигрантите остават, толкова по-малко вероятно е те някога да се върнат у дома. Европа в момента репатрира само около 30 процента от имигрантите, които влизат незаконно в ЕС, сочи статистиката на Европейската комисия.
Друг проблем е, че след като бежанците стигнат до сушата, те се отправят на север, проверявайки къде могат да преодолеят границите по протежение на т.нар Балкански път. Други страни от ЕС обещаха да вземат голяма част от около 50-те хиляди в Гърция, но засега са били преместени само около 4500.
Въпреки че границите по Балканския път са затворени, тъй като страните от Македония до Словения наложиха по-сериозен граничен контрол, далеч не е ясно дали те ще издържат при нов масиран бежански прилив.
Например Сърбия вече се изправя пред нарастваща криза на границата си с Унгария, където хиляди бежанци, опитващи се да достигнат до Северна Европа, са настанени в импровизирани лагери.
Реално сделката не може да се реализира напълно, докато Турция не вземе мерки за спазване на човешките права на територията си. Кнаус казва, че Европа трябва да ангажира Анкара по-сериозно и да използва обещанието за либерализиране на визовия режим за турците като лост, за да спечели отстъпки.
В същото време обаче в Германия и Австрия популистки партии предупреждават, че премахването на визите може да предизвика масово изселване на кюрди и други турци, изправени пред преследване у дома. Политиците от основните партии се притесняват за начина, по който се възприема сделката с турския президент Реджеп Ердоган, точно когато той става още по-авторитарен.
Ердоган се стреми да спазва условията на сделката, отчасти за да поддържа добри отношения с Европа, където изглежда, че вниманието се фокусира върху Брекзит и други въпроси. Остротата и значението на споразумението с Турция до голяма степен остават незабелязани, както и последиците от неговия крах. Още през март, когато сделката беше договорена, европейските лидери бяха отчаяно решени да демонстрират осезаем и незабавен напредък по спирането на притока на бежанци. Да бъде поддържано споразумението в работен режим в дългосрочен план не беше приоритет.
