Т ова може да звучи като необичаен сюжет на зле замислен научнофантастичен филм. Но някои учени твърдят, че човечеството, Земята и всичко останало във Вселената всъщност са част от гигантска холографска проекция, пише Daily Mail.
Макар че това може да звучи твърде познато на феновете на „Матрицата“, тази смела идея може да реши някои от най-сложните въпроси на физиката.
От това какво се случва, ако паднете в черна дупка, до това как е изглеждала Вселената непосредствено след Големия взрив, мисленето за нас като за холографски образ може да даде отговор.
Според професор Марика Тейлър, физик теоретик от университета в Бирмингам, Вселената всъщност е двуизмерна.
Въпреки това, точно както когато гледате 3D филм на плосък екран, изображенията върху тази двуизмерна повърхност изглеждат дълбоки поради начина, по който се прожектират върху нея.
Така че, макар да виждате света около вас като сложна триизмерна структура, професор Тейлър твърди, че това е само илюзия.
Това не означава, че животът ни или Вселената са по-малко реални, но означава, че космосът може да е много по-странно явление, отколкото сме смятали досега.
Какво представлява теорията за холографската вселена?
Когато си мислите, че Вселената е холограма, може би си представяте прожектираните образи от „Междузвездни войни“.
Въпреки че това е правилната основна идея, тя не е съвсем същия тип холограма, за която мислят физиците.
Идеята, че Вселената е холограма, няма нищо общо със светлината или проекторите, както може да се предположи от името.
На научен език холограмата е двуизмерна повърхност, която изглежда, че има трето измерение - като холографските изображения върху някои кредитни карти.
Тъй като холограмите изглеждат триизмерни, можете да се движите около тях и да виждате различни части от изображението, сякаш там има истински обект.
Въпреки това, ако протегнете ръка, за да докоснете една от тях, ръката ви ще намери само плоска повърхност.
What I've been writing in detail in the books for a quarter of a century: 'Are we living in the Matrix? Scientist claims the universe is really a HOLOGRAM.' Exactly.
— David Icke (@davidicke) April 6, 2025
But let's focus on Trump v Harris - that'll sort it, right? https://t.co/SArJELjzSG pic.twitter.com/fkkscMkOso
Учени като професор Тейлър твърдят, че цялата Вселена е точно такава - двуизмерна повърхност, която само изглежда, че има три измерения.
Според професор Тейлър Вселената не прилича на твърд блок, а на куха топка.
Нашите слънчеви системи и галактики се намират в „триизмерното“ пространство вътре в топката, но действителната повърхностна структура на Вселената има само две измерения.
Според „холографския принцип“ можем да опишем гравитационните движения на планетите и звездите в кълбото само като говорим за това, което се случва на двуизмерната повърхност.
Въпреки че това може да изглежда напълно ненормално, учените твърдят, че обръщането на нашия свят наопаки не е непременно проблем. Професор Тейлър казва: „Много е трудно да си представим това. Но също така е доста трудно да се визуализира какво се случва вътре в един атом. В началото на ХХ век научихме, че атомите следват квантови правила, които също са доста различни от нашата ежедневна реалност. Холографията ни отвежда в един още по-екстремен свят, където не само силите са квантови по природа, но и броят на измеренията е различен от възприеманата от нас реалност".
Означава ли това, че Вселената не е реална?
Една от най-големите заблуди относно холографската теория е, че тя означава, че Вселената не е реална или че се намираме в някакъв вид симулация.
Въпреки че познатите ни холограми винаги се прожектират от някого и могат да се включват или изключват по желание, учените не твърдят това за Вселената.
Професор Тейлър казва: „Филмите за Матрицата са много провокиращи, но вероятно не отразяват напълно всички идеи в холографията“.
По същия начин във Фермилаб, лабораторията по физика на елементарните частици към Министерството на енергетиката на САЩ, казват, че представата за Вселената като „симулация“ може да бъде подвеждаща.
Фермилаб пише: „Представата, че познатата ни триизмерна вселена по някакъв начин е кодирана в две измерения на най-фундаментално ниво, не предполага, че има някой или нещо „извън“ двуизмерното представяне, което „проектира“ илюзията или „управлява“ симулацията".
Това означава, че не е необходимо да се притесняваме, че се намираме в някакъв вид симулация, подобна на Матрицата, дори ако вселената е холографска.
Are we living in the Matrix? Scientist claims the universe is really a HOLOGRAM https://t.co/5O7DsEc0kT
— Daily Mail US (@DailyMail) April 6, 2025
По същия начин едно от следствията на холографския принцип е, че характеристики на Вселената като третото измерение и гравитацията не са фундаментална част от реалността.
Вместо това физиците твърдят, че гравитацията и висшите измерения са „възникващи“ свойства.
Професор Костас Скендерис, математически физик от университета в Саутхемптън, казва, че за това може да се мисли по същия начин, както за температурата.
Ако погледнем всеки отделен атом, той няма температура, а само позиция и скорост.
Но ако има достатъчно атоми, които се движат и се блъскат един в друг, можем да кажем, че те заедно имат температура.
„Температурата не е вътрешно свойство на елементарните частици. Тя по-скоро се появява като свойство на съвкупност от тях. Това не прави температурата по-малко реална. Тя по-скоро я обяснява“, казва професор Скендерис.
По същия начин гравитацията и третото измерение се появяват, когато частите на двуизмерната вселена си взаимодействат по определени начини.
И както знанието, че температурата е просто движение на атоми, не прави чая ви по-малко горещ, така и гравитацията или дълбочината не стават по-малко реални.
Защо учените смятат, че Вселената е холограма?
Въпреки че това може да звучи като интересно математическо упражнение, може да се запитате защо учените изобщо се опитват да обяснят всичко в две измерения.
Отговорът на този въпрос води до проблема, предложен от Стивън Хокинг, известен като „информационен парадокс“, който предполага, че черните дупки нарушават фундаментален закон на физиката.
Може би сте чували закона на физиката, който гласи, че материята не може да се създава или унищожава.
По същия начин законът на квантовата физика гласи, че „информацията“ не може да бъде създадена или унищожена.
Професор Тейлър казва: „Информационният парадокс се състои в това, че черните дупки сякаш губят паметта си за това, което е било хвърлено в тях. Представете си, че напишете съобщение на лист хартия и след това го разкъсате на малки парченца. Може да си мислите, че сте унищожили тази информация, но независимо колко малки са били парчетата, някой винаги може да ги събере обратно и да ги прочете. Ако обаче хвърлите бележката в черна дупка, няма да можете да направите нищо, за да сглобите информацията обратно".
В края на 70-те години на миналия век учените започнаха да разбират, че този проблем може да бъде заобиколен, но само ако разглеждаме черните дупки като двуизмерни.
Според този възглед, когато хвърлите бележката си в черна дупка, информацията се размазва по двуизмерната граница на черната дупка, а не се унищожава.
Това е възгледът, който Стивън Хокинг, открил информационния парадокс, възприема в последните години преди смъртта си.
Ако ви е трудно да си го представите, не се притеснявайте; дори физиците все още се опитват да разберат какво точно може да означава това.
Важното е да се разбере, че разглеждането на света в две измерения улеснява физиците да разберат какво се случва в определени случаи.
Това е особено полезно, когато искаме да разберем какво се случва, когато гравитацията е изключително силна, като например през първите няколко секунди след Големия взрив или вътре в черна дупка.
И ако това работи за най-плътните и диви обекти във Вселената, то би трябвало да работи и за всичко останало, което съществува.
Както казва професор Скендерис: „Физиката на черните дупки предполага, че за да опишем триизмерната вселена, ни е необходима информация само в двуизмерното пространство".
Имаме ли доказателства за това?
Едно от най-големите предизвикателства пред холографската теория е, че тя е много трудна за доказване.
Професор Тейлър казва, че учените все още не са открили никакви доказателства за холографската природа на Вселената.
Това обаче не пречи на физиците да се опитват да открият фините разлики, които холографската теория предсказва.
Едно от най-добрите места за търсене е в най-ранните моменти на Вселената, запазени в остатъчната енергия от Големия взрив, наречена Космически микровълнов фон (CMB).
Професор Крейг Хоган, астрофизик от Чикагския университет и директор на Центъра за астрофизика на елементарните частици „Фермилаб“, казва, че това излъчване би трябвало да запазва „холографски шум“.
Професор Хоган казва: „CMB и всички широкомащабни структури би трябвало да са резултат от квантово-гравитационен шум".
Ако е холографски, моделът на CMB показва признаци за това. Той запазва образа на процеса, който го е създал.
Професор Хоган казва, че CMB разкрива „изненадващи симетрии в небето“, които бихте очаквали да откриете, ако Вселената е холограма.
По същия начин изследванията, проведени от професор Скендерис, действително показват, че подробната структура на CMB може да бъде описана от холографската теория.
Професор Скендерис казва: „Проверихме предсказанията на холографските модели спрямо наблюдаваните свойства на CMB, като открихме отлично съответствие".
Това е единственият досега пряк наблюдателен тест на холографията.
