П рез последното десетилетие ураганите станаха толкова жестоки, че някои учени смятат, че се нуждаем от нова категория, която да отразява по-добре тяхната интензивност: Категория 6.
Съгласно текущата скала за вятъра на ураганите на Сафир-Симпсън, ураганите се категоризират по скала от 1 до 5 въз основа на тяхната максимална постоянна скорост на вятъра. Ураганът получава статут от категория 5, ако има устойчива скорост на вятъра над 252 километра в час.
При интензитет от категория 5 можете да очаквате да видите значителни щети на имущество, включително паднали дървета и електропроводи, както и разрушени къщи. По-голямата част от зоната на удара след буря от категория 5 няма да бъде обитаема седмици или месеци.
В ново проучване изследователите отбелязват как през последните години са наблюдавани няколко бури, които далеч надхвърлят този праг на скорост. Заради това те предлагат властите да помислят за въвеждането на нова категория – „категория 6“, за определяне на урагани и тайфуни, чиято скорост на вятъра надвишава 309 километра в час.
От 2013 г. насам най-малко пет бури вече са достигнали хипотетичния праг от категория 6: ураганът Патриша, тайфунът Меранти, тайфунът Гони, тайфунът Хайян и тайфунът Суригае.
Например ураганът Патриша удари Мексико и части от Тексас през октомври 2015 г. С постоянна скорост на вятъра до 346 километра в час - той държи титлата на най-мощния тропически циклон, наблюдаван някога в западното полукълбо.
Тъй като изменението на климата вече увеличава свирепостта на бурите по света, този вид бури ще стават все по-често срещани през следващите години и десетилетия.
Изменението на климата може да повлияе на ураганите и тайфуните по безброй начини. По-високите температури на морската повърхност осигуряват повече енергия за ураганите, което потенциално води до повишена интензивност и по-бързи скорости на вятъра. Едновременно с това изменението на климата може да забави движението на ураганите, докато се носят през географските региони. Това позволява на урагана да се застои над една област за по-дълго време, като по този начин увеличава размера на щетите, които нанася.
„Антропогенното глобално затопляне вече значително повиши температурите на повърхностния океан и тропосферния въздух в региони, където се образуват и разпространяват TC [тропически циклони]. Произтичащите увеличения на наличната чувствителна и латентна топлинна енергия увеличават термодинамичния потенциален интензитет на вятъра на тези бури”, заключават в своето проучване Майкъл Уенър, от Националната лаборатория Лорънс Бъркли в Калифорния и Джеймс П. Косин, от Университета на Уисконсин-Медисън.
„Тук въведохме хипотетично разширение на скалата на вятъра на урагана Сафир-Симпсън, за да отразим, че най-интензивните TC стават все по-интензивни и ще продължат да го правят, докато климатът продължава да се затопля“, добавят авторите на изследването.
Въпреки че предложената система за категоризиране на бури все още не е приета от Националната администрация за океаните и атмосферата (NOAA) или друга официална агенция, това не е първият път, когато изследователите предлагат идеята за разширяване на скалата за урагани Сафир-Симпсън. Тъй като климатичната криза се задълбочава, изглежда все по-вероятно тези предложения да бъдат приети.
„Това проучване разглежда ключова характеристика на тази класификационни система, в най-екстремната й категория (5), която е оставена отворена – в тази категория попада всичко над 252 км/ч. Това е проблематично в контекста на съобщаването на очакваните увеличения на пика скоростта на вятъра на тропическите циклони при изменението на климата. Съответно, това проучване изследва как класификацията на тропически циклони би се променила, ако прагът за категория 6 е въведен при 309 км/ч“, каза д-р Даниел Кингстън, старши преподавател в университета на Отаго в Нова Зеландия, който не е участвал пряко в проучването.
„Пет бури вече са нарушили този хипотетичен праг за категория 6 и всички са се случили от 2013 г. насам – като се очаква този праг да бъде надвишаван все повече при продължаващите климатични промени“, добави той.
Изследването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
