„Бъдещето ще бъде странно“, каза Илон Мъск през 2020 г., докато обясняваше потенциалните употреби на мозъчните импланти, разработени от неговата невротехнологична компания Neuralink, пише Deutsche Welle.
През последните седем години компанията разработва компютърен чип, предназначен да бъде имплантиран в мозъка, където да следи активността на хиляди неврони. Чипът - официално считан за "интерфейс мозък-компютър" (BCI) - се състои от малка сонда, съдържаща повече от 3000 електрода, прикрепени към гъвкави нишки, по-тънки от човешки косъм.
Мъск иска да свърже мозъка с компютрите, за да позволи изтеглянето на информация и спомени дълбоко от вътрешността на ума, както в научнофантастичния филм от 1999 г. "Матрицата".
Наред с използването на технологията за опити за лечение на състояния като слепота и парализа, Мъск изрази амбиции да използва Neuralink за постигане на човешка телепатия, която според него ще помогне на човечеството да надделее във война срещу изкуствения интелект. Той също така каза, че иска технологията да осигури на хората "супер зрение".
Изкуственият интелект вече не може да бъде спрян
„Не можем да четем мислите на хората. Количеството информация, която можем да декодираме от мозъка, е много ограничено“, каза Джакомо Вале, неврологичен инженер в Чикагския университет в САЩ.
„Фундаменталният проблем е, че всъщност не знаем къде и как се съхраняват мислите в мозъка. Не можем да четем мисли, ако не разбираме невронауката зад тях“, каза Хуан Алваро Галего, изследовател на BCI в Imperial College London.
Мъск за първи път демонстрира технологията Neuralink през 2019 г., представяйки прасе с имплантиран в мозъка чип Neuralink и видео на маймуна, контролираща хилка за пинг-понг с ума си.
Галего каза, че технологията е разработена за първи път, за да помогне на хора, парализирани с гръбначни наранявания или състояния като синдром на блокиране - когато пациентът е в пълно съзнание, но не може да движи никоя част от тялото, освен да общува с очи. „Ако се преведе тяхната вътрешна комуникация в думи на компютър, това би променило живота“, каза Галего.
Може ли изкуственият интелект да бъде „отровен“
В такива случаи BCI са проектирани да записват електрически сигнали от неврони в моторния кортекс, след което да изпращат сигналите до компютър, където те се показват като текст. Обикновено се смята, че моторният кортекс не участва в мисленето. Вместо това това е мястото, където инструкциите за движение се изпращат към тялото, като движенията на мускулите на езика и челюстта за говор.
Това, което електродите наистина записват, е двигателен план - по-точно, крайният резултат от цялата обработка в различни части на мозъка (сензорни, лингвистични, когнитивни), необходими за движение или говорене. Така че BCI всъщност не записват вашите мисли, а по-скоро плана на мозъка да преместите пръст тук, крак там или да отворите устата си, за да издадете звук.
„Учените също показаха, че могат да разчетат намерението на моторния кортекс да начертае буква. Използвайки сложно моделиране [със свързания компютър], това позволи на парализирани участници да въвеждат 10 думи в минута, което беше пробив“, каза Галеро.
Друг пробив се случи през 2016 г., когато тогавашният президент на САЩ Барак Обама стисна роботизираната ръка на Нейтън Копланд. Копланд, който беше парализиран след автомобилна катастрофа, усети ръкостискането на Обама, сякаш се допираха кожа до кожа.
Мъск иска спиране на опитите с изкуствен интелект
„Това демонстрира различна способност на BCI. Вместо да използват електроди, за да записват от мозъка и да интерпретират предвидените движения, те стимулират мозъка с малки токове, за да произведат усещане“, каза Галего.
В случая на Копланд в мозъка му е имплантиран BCI, за да подобри функционирането на увредена част от нервната му система. Устройството, произведено от съперник на Neuralink, беше имплантирано в неговия сензорен кортекс и свързано със сензори в края на роботизираната му ръка. Когато Копланд се ръкува с Обама, тези сензори изпращат сигнали, карайки електродите в сензорния кортекс да стимулират областта на "ръката" в мозъка, позволявайки на Копланд да "почувства" ръката на президента.
Тези нови възможности на BCI представляват следващото поколение дълбока мозъчна стимулация, лечение, което включва имплантиране на електроди в области на мозъка, за да се помогне на хора с двигателни нарушения.
„Тези технологии съществуват от известно време. Дълбоката мозъчна стимулация се използва за подпомагане на стотици хиляди хора с болестта на Паркинсон от 90-те години на миналия век“, каза Галего.
"Отвореният" изкуствен интелект се "затваря"
Засега BCI се използват само в специални еднократни случаи като този на Копланд, а технологията на Neuralink е тествана само върху животни.
„Всички клинични приложения на BCI са все още на етап на изследване и все още не са внедрени в клиничната практика“, каза Вале.
Neuralink се опита да получи одобрение от федералните регулаторни органи на САЩ за тестване на технологията си при изпитвания върху хора миналата година, но претърпя удар, когато властите отхвърлиха заявлението, позовавайки се на сериозни опасения за безопасността.
Устройството се състои от 96 малки, гъвкави сонди, които трябва да бъдат поставени поотделно в мозъка. Мозъчната операция не е шега работа. Дори ако инвазивната процедура, необходима за свързване на BCI към мозъка, върви добре, потенциалът за инфекция или имунно „отхвърляне“ на устройството остава дълго след имплантирането.
Съобщава се, че компанията на Мъск търси разрешение да проведе клинични изпитвания върху хора по-късно тази година.
