Болестта на Шагас, причинена от паразита Trypanosoma cruzi, е животозастрашаващо заболяване, което засяга милиони хора по света. Основният начин на предаване на инфекцията е чрез контакт с изпражненията на заразени кръвосмучещи насекоми, известни като целуващи буболечки. Тези насекоми живеят в стените на лошо построени домове, предимно в селските и крайградските райони. Когато целуваща буболечка ухапе човек, тя дефекира в близост до мястото на ухапване, което позволява на паразита да навлезе в организма, когато човекът по невнимание размаже фекалиите на мястото на ухапването, по очите или устата. За съжаление, симптомите на болестта на Шагас могат да не се проявят в продължение на 10 до 30 години, което води до значителен брой недиагностицирани случаи.
Chagas disease is a life-threatening illness transmitted to humans through contact with vector insects (triatomine bugs known as ‘kissing bugs’), ingestion of contaminated food, infected blood transfusions, congenital transmission, organ transplantation or laboratory accidents. pic.twitter.com/6FcPF9SZ27
— World Health Organization (WHO) (@WHO) January 30, 2022
Често наричана "тиха и премълчавана болест", болестта на Шагас може да причини тежко увреждане на сърцето при до една трета от заразените лица, което може да доведе до прогресивна сърдечна недостатъчност или внезапна смърт. Освен това при някои пациенти може да се наблюдава необичайно уголемяване на дебелото черво или хранопровода, което засяга приблизително 10% от заразените. Смята се, че болестта на Шагас отнема живота на около 12 000 души годишно, което я прави най-смъртоносната паразитна болест в Латинска Америка, надминаваща дори маларията.
Произход и глобално въздействие на болестта на Шагас
За първи път болестта е идентифицирана от бразилския лекар и изследовател Карлос Рибейро Жустиниано Шагас през 1909 г. Тя е ендемична в 21 държави в Латинска Америка и е открита и в Северна Америка, Европа, Япония и Австралия. Признавайки сериозността на тази пренебрегвана тропическа болест, Световната здравна организация (СЗО) включва болестта на Шагас в списъка си с целеви болести за премахване до 2030 г. Въпреки разпространението си в световен мащаб обаче болестта на Шагас остава сравнително непозната сред доставчиците на здравни услуги и широката общественост.
Chagas disease occurs mainly in Latin America. However, it has been also detected in other continents. http://t.co/V8JbRwDk
— World Health Organization (WHO) (@WHO) August 31, 2012
Ниската степен на откриване на случаите, която се оценява на около 10%, представлява значителна пречка за достъпа до лечение и грижи, както и за предотвратяване на предаването на инфекцията. Понастоящем само 30% от хората с болестта на Шагас получават правилна диагноза, което оставя около 75 милиона души по света в риск от заразяване.
Chagas disease affects up to 7 million people worldwide and can cause cardiac, neurological, and digestive problems if left untreated. Ahead of #WorldChagasDay, Unitaid reiterates its commitment to make Chagas a disease of the past.
— Unitaid (@UNITAID) April 13, 2023
Find out more: https://t.co/wCXiBpgWLE pic.twitter.com/lzuIzYqlK8
Преодоляване на предизвикателствата, свързани с лечението
Лечението на болестта на Шагас разчита основно на два медикамента: бензнидазол и нифуртимокс. И двата медикамента обаче са разработени преди повече от 50 години и могат да имат тежки странични ефекти, особено при възрастни. Ранното прилагане на тези лекарства след заразяването е от решаващо значение за тяхната ефективност. Докато бензнидазол и нифуртимокс имат потенциала да излекуват заразени бебета, тяхното въздействие върху възрастните не е толкова сигурно, въпреки че те могат да помогнат за предотвратяване или забавяне на развитието на болестта. За съжаление, самите лекарства са "токсични, неприятни и не особено ефективни", казват експерти като професор Дейвид Мур, консултант в Болницата за тропически болести в Лондон.
Липсата на финансови стимули обезкуражава фармацевтичните компании да инвестират в разработването на нови лекарства, което допълнително утежнява предизвикателствата при лечението на Шагас. За да се решат тези проблеми, инициативи като например центърът на Шагас, увеличават тестовете, лечението и управлението на риска, особено при високорискови групи от населението като например бременни жени.
HCPs: Chagas disease can spread from a pregnant woman to her baby. Learn how to diagnose and treat Chagas disease in women and infants with this training.
— CDC (@CDCgov) March 28, 2023
Free CE: https://t.co/of7nZjLhke @CDCGlobal pic.twitter.com/mykxZ8Xpvo
Пътят напред: Борба с болестта на Шагас
Въпреки усилията на всеотдайни изследователи и доставчици на здравни услуги, напредъкът в борбата с болестта на Шагас е бавен. Пандемията COVID-19 допълнително възпрепятства напредъка в диагностиката и лечението, което превръща целта на СЗО за елиминиране до 2030 г. в сериозно предизвикателство. Професор Мур изразява съмнения относно вероятността тази цел да бъде постигната, като се има предвид ограниченият интерес към справянето с една пренебрегвана тропическа болест като Шагас.
Въпреки това инициативи като центъра на Шагас са постигнали напредък в изследването и диагностицирането на лица в риск, с надеждата да се разширят програмите за скрининг, особено в антенаталните клиники, обслужващи пациенти от Латинска Америка. Тъй като в областта на екоепидемиологията се изследват сложните връзки между екологията, околната среда и здравето на хората и животните, продължаващите изследвания на болестта на Шагас и целуващите буболечки имат за цел да подобрят разбирането ни за предаването на болестта и да разработят ефективни стратегии за превенция, които да предпазват както хората, така и животните.
Болестта на Шагас и предаването ѝ чрез целуващи се буболечки представляват сериозно глобално здравно предизвикателство. Въпреки че засяга милиони хора по света, болестта остава до голяма степен непозната и пренебрегвана. Очевидна е спешната необходимост от нови лечения и интервенции за борба с болестта на Шагас, но финансовите ограничения възпрепятстват напредъка. Въпреки това, отдадени доставчици на здравни услуги, изследователи и обществени инициативи работят неуморно за подобряване на откриването, лечението и превенцията. Чрез повишаване на осведомеността и преодоляване на пречките пред достъпа можем да се надяваме да постигнем значителен напредък в елиминирането на болестта на Шагас и в защитата на уязвимите групи от населението от тази тиха и пренебрегвана заплаха.
