„Schmigadoon!“ – адаптация на сериал на Apple TV, която нежно иронизира мащабните и шумни бродуейски спектакли – спечели наградата „Тони“ за най-добър нов мюзикъл в нощ, в която актьорът Джон Литгоу и драматургът Бес Уол влязоха в историята.
Мюзикълът пародира класики от златния век на Бродуей като „Музикантът“ (The Music Man) и „Оклахома!“ (Oklahoma!), разказвайки за съвременна двойка, която се озовава във фантастична земя, напомняща за „Бригадун“ (Brigadoon), където добродушните местни жители непрекъснато избухват в песни. Победата е реванш за създателя Синко Пол, чийто телевизионен сериал беше спрян след два сезона. В неделя той спечели наградите „Тони“ за музика и либрето.
„Понякога песни, танци, шеги и щастлив край са всичко, от което се нуждаете“, каза след победата продуцентът Лорн Майкълс, създател на „Saturday Night Live“, предаде Асошиейтед прес (AP).
Победата на „Schmigadoon!“ също така оформя това, което някои неофициално наричат „студиен EGOT“ (спечелване на четирите големи награди – Еми, Грами, Оскар и Тони), осигурявайки на продуцентската компания отличия от четирите основни церемонии. Apple вече има „Еми“ за комедиите „Тед Ласо“ (Ted Lasso) и „Студиото“ (The Studio), „Оскар“ за най-добър филм за „CODA“ и „Грами“ благодарение на приноса на Крис Стейпълтън към саундтрака на „F1“.
Кой си тръгна с наградите „Тони“
Призът за най-добра нова пиеса отиде при „Liberation“ („Освобождение“) на Уол, разказваща за група жени от Охайо през 70-години на миналия век, борещи се за повишаване на самоосъзнаването, която по-рано тази година спечели и наградата „Пулицър“ за драма.
Пиесата на Уол събира истории на феминистки от „втората вълна“ от всички сфери на живота, които се изправят срещу мизогинията, расизма и традиционните полови роли. Уол е едва четвъртата жена, печелила „Тони“ за най-добра пиеса, присъединявайки се към Уенди Васерстайн, Ясмина Реза и Франсис Гудрич. „Liberation“ се присъединява към списъка от 18 пиеси, спечелили наградата „Пулицър“ за драма и наградата „Тони“ в една и съща година.
Наградата „Тони“ за най-добро възобновяване на пиеса (best play revival) отиде при „Смъртта на търговския пътник“ – шедьовъра на Артър Милър, който разглежда разпадането на Американската мечта. Продукцията печели „Тони“ за най-добра нова пиеса през 1949 г. и призове за най-добро възобновяване през 1984, 1999 и 2012 г.
Сега тя събра водещите за вечерта шест награди „Тони“: звездата от „Розан“ Лори Меткалф спечели третата си статуетка „Тони“ за ролята на съпругата на Уили Ломан в партньорство с Нейтън Лейн във възобновената постановка, която спечели още за осветление, сценография и звуков дизайн. Джо Мантело взе приза за най-добър режисьор на пиеса.
„Рагтайм“, „Гигант“ и други забележителни пиеси
„Рагтайм“ (Ragtime) – мащабен, величествен мюзикъл, който показва една Америка, преобразена от имиграцията, расовото насилие, индустриалното богатство и политическите вълнения – спечели наградата за най-добро възобновяване на мюзикъл.
Кейси Леви, която беше първата Елза на Бродуей в „Замръзналото кралство“, спечели първата си награда „Тони“ за ролята на матриарха на богато предградийно семейство в „Рагтайм“. Тя благодари на всички детегледачки, които са ѝ позволили да бъде едновременно майка и бродуейска актриса.
Моменти по-късно Джошуа Хенри, номиниран четири пъти досега, спечели първата си „Тони“ за ролята на Коулхаус Уокър-младши в „Рагтайм“. „Дори пред лицето на болката и трагедията, той намери начин да бъде чут. Всеки артист в тази зала, всеки артист у дома – борете се, борете се да бъдете чути“, каза Хенри за своя герой.
Литгоу спечели третия си „Тони“ за най-добра главна мъжка роля в пиеса за „Гигант“ (Giant), играейки детския писател Роалд Дал в продукцията на Марк Розенблат, развиваща се през 1983 г., когато авторът е изправен пред интензивни обществени критики заради свои антисемитски изказвания. На 80-годишна възраст той е най-възрастният мъж, печелил някога състезателна награда „Тони“ за актьорско майсторство.
Шошана Бийн, която спечели за най-добра поддържаща женска роля в мюзикъл за ролята си на самотна майка в „Изгубените момчета“ (The Lost Boys), повтори темите от „Liberation“ в речта си.
„Котките: Балът на Джеликъл“ (Cats: The Jellicle Ball), който преосмисля класическия котешки мюзикъл от 80-те години като празник на куиър балната култура (ballroom culture), спечели за най-добра режисура на мюзикъл в лицето на Жайлон Левингстън и Бил Раух.
Лесли Манвил, номинирана за „Оскар“ за „Призрачна нишка“ (Phantom Thread), спечели за най-добра главна женска роля в пиеса, правейки своя дебют на Бродуей в съвременен преразказ на класическата трагедия на Софокъл „Едип“.
Шоуто на Пинк като водеща
Пинк, водещата на наградите „Тони“, започна шоуто, въртейки се и след това висейки неловко от въжета над сцената, облечена като Питър Пан. Бившият водещ Нийл Патрик Харис се намеси, за да предложи на дебютиращата водеща просто да бъде себе си.
„Ти си Пинк. Можеш всичко“, каза ѝ той.
След като вдигна Харис от сцената с краката си, Пинк се съобрази с предложението му, добави цилиндър и изпя с цяло гърло „Lady Marmalade“ с участието на десетки изпълнители, включително Леа Мишел и Меган Ди Стелиън – общо около 170 артисти.
Във встъпителните си думи Пинк, която все още няма участие в бродуейска постановка, нарече себе си втория най-голям фен на театъра след тийнейджърката си дъщеря Уилоу. „ Не съм тук само за да крада перуките на хората, въпреки че ще направя и това. Тук съм, за да отдам почит на най-здраво работещите хора в шоубизнеса“, каза тя.
