И змина повече от месец, откакто подкрепяната от ЕС либийска брегова охрана (LCG) откри без предупреждение огън по спасителния кораб Ocean Viking в международни води, застрашавайки живота на 34 хуманитарни работници и 87 оцелели след корабокрушение. Това пише в свой анализ за Politico Муни́р Сатури.
Муни́р Сатури - член на Европейския парламент и председател на Подкомисията по правата на човека от групата на Зелените
Тази атака е извършена от плавателен съд, предаден на либийската брегова охрана от Италия по програма, финансирана от ЕС. А регламентите на блока са категорични: Европейската комисия не може да финансира страни или структури, замесени в нарушения на човешките права. Европейският омбудсман вече обвини Комисията в лошо управление заради отказа ѝ да публикува оценките за въздействие на програмата си в Либия.
Въпреки това, и въпреки подадената жалба за опит за убийство в италиански съд, сътрудничеството и финансирането на ЕС за либийската брегова охрана продължават без прекъсване.
Тази безнаказаност остава незабелязана, тъй като събитията се разглеждат единствено през призмата на миграционната криза. Но това е морално петно върху съвестта на Европа, стратегията за контрол по границите включва финансиране на милиции, които отвличат хора в открито море и ги връщат на места, където, според ООН и други организации, те са подложени на изтезания, изнасилвания, робство и смърт.
EU Commission should cut Libya ties after migrant rescue ship attack, groups warn – @politico https://t.co/rl1mYOYy6U
— Refugees In Libya (@RefugeesinLibya) September 23, 2025
Но би било грешка случващото се да се разглежда единствено като миграционен проблем. Централното Средиземноморие е един от най-натоварените корабни маршрути в света и е жизненоважно за световната икономика. Европа не може да бъде възприемана като сериозен актьор в сферата на сигурността, докато финансира анархични милиции, действащи разрушително близо до нейните брегове.
Не само бежанци и хуманитарни организации стават жертви на либийската брегова охрана, италиански риболовни кораби също са били атакувани от нейни екипажи. Епидемията от безнаказаност в Средиземно море се прояви и в многократните дронови атаки срещу кораби, насочени към Газа. За щастие, намесата на испански и италиански военноморски сили предотврати по-големи трагедии, но не би трябвало въобще да се стига дотам.
Промяната в позицията на Италия обаче дойде твърде късно за екипажа на Ocean Viking, който след стрелбата поиска помощ от НАТО, но не получи подкрепа. В бъдеще Европа може да се изправи пред абсурдната ситуация да осигурява военен ескорт или евакуация за свои граждани, атакувани от сили, финансирани с европейски пари.
Time to stop funding Libyan militias running amok in the Mediterranean https://t.co/yyAWRvQows
— Raffaele La Ciura (@LaCiuraRaffaele) October 9, 2025
След нападението над Ocean Viking 42 хуманитарни и правни организации изразиха остро недоволство, но Европейската комисия защити продължаващото финансиране на либийската брегова охрана, заявявайки, че трябва да "остане ангажирана, за да подобри ситуацията". Този аргумент би имал тежест, ако през последните десет години не беше налице едно и също поведение, белязано от насилие и злоупотреби. В мрачна ирония, само два дни след това изявление, друг либийски катер, отново предоставен от Италия, стреля по нов спасителен кораб.
Начинът да бъде ограничен един безконтролен актьор не е като бъде възнаграден и подпомаган. От политическа гледна точка подходът на Европа е противоречив и неефективен. Широко е документирано, че милициите, свързани с либийското правителство, играят двойна игра, участват едновременно в охрана на границите и в трафик и контрабанда на мигранти.
В момент, когато държавите намаляват средствата за развитие, оставащите ресурси трябва да се използват разумно, за постигане на стабилност, а не за нейното подкопаване. Въпреки това, подкрепяните от Европа милиции използват предоставените им морски средства в либийския вътрешен конфликт, а експерти предупреждават, че европейската подкрепа е позволила на противоборстващи страни да игнорират мирния процес и да засилят контрола на милициите над държавните институции.
MSF has signed a joint statement alongside a group of NGOs to denounce the recent attack made on the Ocean Viking, and to demand the immediate suspension of the EU’s cooperation with Libya.
— MSF Sea (@MSF_Sea) September 25, 2025
Read our statement 👇https://t.co/MIL4UsnWqc
Такъв циничен външнополитически подход предизвиква остра реакция. В региона вече се усеща неодобрение към транзакционния модел на ЕС, самият председател на Президентския съвет на Либия индиректно критикува Брюксел по време на сесия на ООН. А след две години бездействие и противоречиви позиции по въпроса за случващото се в Газа, европейската дипломация не може да си позволи нови обвинения в лицемерие и неоколониализъм.
Политика, водена от краткосрочни миграционни заглавия, рискува да предаде влияние и власт в ръцете на геополитическите съперници на Европа.
Освен това, опитът на Комисията да успокои европейската десница по въпроса за миграцията се провали, в замяна бяха пожертвани правила, прозрачност, морал и сигурност. Пробитият от куршуми Ocean Viking, превърнат в плаващо местопрестъпление, сега ръждясва в италианско пристанище - мрачен символ на разпада на върховенството на закона в Средиземно море.
И все пак, това може да се окаже необходимият "студен душ", който да накара Комисията да изостави десетилетие на провалени стратегии.
При изготвянето на новия Пакт за Средиземноморието, Комисията трябва ясно да се ангажира да спре финансирането на либийските сили за сигурност и да призове Италия и останалите държави да направят същото. Пактът трябва да включва и конкретни хуманитарни мерки, координирани операции по търсене и спасяване, безопасни маршрути за бягащите от Либия, както и гаранции, че европейското финансиране подпомага, а не застрашава човешкия живот, било то у дома, в Либия или в открито море.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
криза, която тихо расте" />
